3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
С., 08.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 3 488/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частни жалби от [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] срещу определение № 396 от 06.06.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено ч. т. д. № 2 182/2013 г., с което се оставят без разглеждане частните жалби на дружествата, подадени против определение № 2 073/17.12.2012 г. по ч. т. д. № 1 555/2012 г. на Апелативен съд [населено място], като процесуално недопустими.
Частните жалбоподатели считат, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока са изложил и съображения. Молят да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответниците по частните жалби – Н. Василева Х. и В. Л. Г., двете от [населено място] са изразили становище за неоснователност на постъпилата жалба от [фирма] [населено място].
Частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същите са процесуално допустими, но разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
С обжалвания съдебен акт ВКС, ТК, състав на второ отделение е оставил без разглеждане подадените частни жалби от Е.” АД [населено място] и [фирма] [населено място], като е приел, че същите са процесуално недопустими, тъй като с тях се обжалва определение, което не подлежи на касационен контрол.
Определението е правилно.
Определението на въззивния съд, с което се изменя допуснатото обезпечение от Окръжен съд [населено място], не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 от ГПК – не прегражда развитието на делото и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Същото има несамостоятелен, привременен характер. Съгласно чл. 396, ал.1 ГПК определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената норма е аналогична на чл. 315, ал. 1 ГПК (отм.), се прилага т. 6 на ТР № 1/2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС – определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби само ако е оставена без разглеждане частната жалба по чл. 396, ал. 1 от ГПК, респ. когато обезпечението е постановено за първи път от въззивен съд. Изключение е хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 2 – ро ГПК, която в настоящия случай не е налице. В случая редът за обжалване е изчерпан с постановяване на въззивното определение, с което е проверена правилността на първоинстанционния съдебен акт, тъй като П. не е допуснал за първи път исканото обезпечение, а е запазил наложеното от ОС [населено място] обезпечение чрез запор върху 456 895 бр. поименни акции с номинал 1 лв. от капитала на [фирма], които са собственост на [фирма] до общия размер на бъдещите искове – 170 378,26 лв. и като допълнителна обезпечителна мярка, с оглед необходимостта от съхраняване активите на [фирма], е уважил искането за налагане на възбрани върху вписаните недвижими имоти на това дружество. Така постановеното определение на П. е окончателно и не подлежи на касационен контрол.
При тези фактически данни, определение № 396 от 06.06.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено ч. т. д. № 2 182/2013 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 396 от 06.06.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено ч. т. д. № 2 182/2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: