1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 843
гр. София, 10.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3522 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу определение № 1227 от 21.05.2013г. по ч. гр. дело № 588/2013г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение. С обжалвания съдебен акт е потвърдено определение № 641 от 28.02.2013г. по гр. дело № 3915/2012г. на Пловдивски окръжен съд, 22 гр. състав, с което:
1/ е оставено без уважение искането на [фирма] за разглеждане на производството по исковете на ищците за сумите от по 68 141 лв. и от по 17 048,57 лв. и за изпращане на вторите за разглеждане на надлежния районен съд по правилата за родова подсъдност;
2/ не е прието за разглеждане в производството по образуваното пред него дело нито под формата на възражение, нито под формата на иск искането на ответника да бъдат изменени или прекратени изцяло или отчасти приватизационни договори № 2003-18/20.06.2003г. и № 2003-34/09.12.2003г. поради стопанска непоносимост /чл. 307 ТЗ/;
3/ е оставено без уважение искането на ответника за привличане в процеса на трети лица – помагачи на останалите съдоговарящи страни по двата приватизационни договора – [община], Мария А. Василева, Н. П. Б. и С. В. Б..
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и релевира доводи за допускане на касационното му обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по важни материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците /ищци в първоинстанционното производство/ Н. Василева Х. и В. Л. Г., двете от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. З. З. оспорват частната касационна жалба и релевират доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция, евентуално за неговата правилност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че частната касационна жалба е процесуално недопустима поради следните съображения:
Обжалваното определение на въззивната инстанция не е от категорията на съдебните актове, подлежащи на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК – с него не се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо производството, не се разрешава по същество друго производство, нито се прегражда неговото развитие.
Съгласно т. 9 на Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отводът за неподведомственост, респективно за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК.
Определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което не е прието за разглеждане в производството по образуваното пред него дело нито под формата на възражение, нито под формата на иск искането на ответника да бъдат изменени или прекратени изцяло или отчасти процесните приватизационни договори поради стопанска непоносимост /чл. 307 ТЗ/, също не подлежи на касационно обжалване, защото не прегражда правото на страната да предяви конститутивен иск по чл. 307 ТЗ при участие на надлежните страни в отделен исков процес.
При отказ да се допусне встъпване или привличане на трето лице по реда на чл. 218 и чл. 219 ГПК не е налице преграждане развитието на производството, тъй като третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес. Поради това, че процесуалната фигура на третото лице – помагач в действащия ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ е уредена по аналогичен начин с тази по отменения ГПК, и с оглед идентичното съдържание на разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и чл. 218а, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./, т. 5 на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС в частта за третото лице – помагач намира приложение и при сега действащия ГПК. Определението на въззивния съд, с което е потвърдено определение, с което е отказано конституирането на трето лице – помагач, не е и от кръга на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като не разрешава по същество други производства, нито прегражда тяхното развитие. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Поради недопустимост на частната касационна жалба същата следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, ВКС на РБ, ТК, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1227 от 21.05.2013г. по ч. гр. дело № 588/2013г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено и връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.