6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
С., 20.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2627/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №687 от 08.04.2013 г., поправено за ЯФГ с Решение № 944 от 23.05.2012 г., постановени по т.д. №2986/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №1213 от 10.11.2011 г. по гр.д. №261/ 2011 г. на СГС, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на [фирма] – [населено място] 261 000 лв., във връзка с Договор за покупко – продажба от 28.10.2008 г., на основание чл. 327 ал. 1 ТЗ, със законната лихва от 27.01.2011 г., с оплакване за недопустимост и неправилност. Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, тъй като с него е потвърдено решение, с което е разгледан непредявен иск – искът е за сума, претендирана като неплатена част от цена по договор за покупко-продажба, а в решението не е посочен предмета на договора и характера на сумата – липсва произнасяне по иск за цена по договор за покупко-продажба, законната лихва е присъдена без да е посочен крайния момент до който се дължи, и е потвърдено решение за поправка на очевидна фактическа грешка, което не е обжалвано.
В Изложение на касационни основания жалбоподателят сочи, че по въпроса: дали съдът е обвързан с посочения в исковата молба предмет на делото, съдът се е произнесъл в противоречие със съдебната практика: Р.№16/24.03.2011 г. по т.д.№ 354/2010 г. на ВКС, І т.о. и Р.№138/25.06.2010 г. по т.д.№927/2009 г. на ВКС,ІІ т.о. По въпроса: дали силата на пресъдено нещо на решението, с което е уважен частичен иск, обхваща и останалата част от вземането, жалбоподателят сочи, че е решен в противоречие с т.1 на ТР№1/17. 07.2001 г. по т.д.№1/2001 г. на ВКС, ОСГК и Р.№610/09.12.2008 г. по т.д.№391/2008 г. на ВКС, І т.о., в които е прието, че решението, с което е уважен частичен иск, не поражда СПН за останалата част от вземането и при предявяване на иск за остатъка, е възможно да се правят възражения, основани на факти, съществували и до приключване на устните състезания по първото дело. По въпроса: дали мотивите към решението, с което е уважен частичният иск, обвързват страните по иска за останалата част от вземането, жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с т.18 на ТР №1/17.07.2001 г.по тълк.д.№1/2001 г. на ВКС, ОСГК и Р.№610/09.12.2008 г. по т.д. № 391/2008 г. Въпроса: дали съдът може да основе решението си на доказателства, които не е събрал при условията на публичност и непосредственост, жалбоподателят поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС и се решава противоречиво от съдилищата:Р.№94/21.07.2011 г. по гр.д.№ 537/2010 г. на ВКС,ІV г.о.; Р.№65/28.02.1985 г. на ВС,І г.о.; Р.№204/ 31.01.1968 г. по гр.д.№2055/1967 г. на ВКС, І г.о.; Р.№32/25.03.1986 г. на ВКС,ОСГК; Р.№636/24.03.1977 г. по гр.д.№ 3017/1976 на ВС,І г.о.; Р.№66/01.07.1988г. на ВС,ОСГК;Р.№2398/20.11.1972г.по гр.д.№2130 /1972 г. на ВС,ІІ г.о. По въпроса: дали въззивният съд следва да изложи съображения защо не възприема някой от доводите на страната и следва ли да обсъди доводите и доказателствата в тяхната съвкупност, жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. т.1 и т.2 ГПК, съгласно т. 1 от ППлВС№7/1965г.; т.19 на ТР №1/04.01.2001 г. по гр.д.№1/2000 г.; Р.№79/24.06.2009 г. по т.д.№645/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; Р.№465/27.05.2010 г. по гр.д.№ 1199/2009 г. на ВКС, І гр.о.; Р. №788/19.11.20029 г. по гр.д.№ 1664/2008 г. на ІІІ г.о.; Р.№ 1801/30. 10.1984 г. по гр.д.№ 851/1984 г. на ВС, ІІ гр.о.; Р.№ 642/15.09.1994 г. по гр.д.№ 1573/ 1993 г. на ВС,V г.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор възразява, че е недопустимо искането за допускане на касационно обжалване, тъй като не са налице поддържаните касационни основания, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е разгледан осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., на основание чл. 280 ал. 2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на [фирма] – [населено място] 261 000 лв., на основание чл. 327 ал. 1 ТЗ, във връзка с Договор за покупко – продажба от 28.10.2008 г., със законната лихва от 27.01. 2011 г., въззивният съд е приел, че обжалваното решение е допустимо, тъй като е разгледан предявеният иск. Посочил е, че ищецът претендира 261 000 лв. – недоплатена цена по договор за покупко – продажба, че в решението е несъмнен предметът на Договора от 28.10.2008 г.: покупко-продажба на верижен трактор марка KOMATSU, налице е яснота и за характера на сумата 261 000 лв., за която съдът категорично е приел, че се дължи във връзка с този договор. Въз основа на решението по т.д.№2282/2008 г. на СГС въззивният съд е аргументирал, че е решен въпросът за обвързването на страните от правоотношение – Договор от 28.10.2008 г. за покупко – продажба на верижен трактор марка KOMATSU,по силата на който ответникът дължи на ищеца сумата 29 000 лв. – част от общо дължимата сума 290 000 лв., с което решение СГС окончателно се е произнесъл относно валидността на правоотношението по този договор, затова сега ответникът не може да възразява относно съществуването му. Направил е извод, че се касае за спор по търговска продажба между търговци – освен договор за продажба, е налице издадена въз основа на него фактура, която ответникът е осчетоводил, с което е потвърдил сделката. По съображения, че собствеността на вещта е прехвърлена с договора, сключен в изискуемата се от закона писмена форма и че ищецът е изпълнил задължението да предаде на ответника вещта, за което е съставен Приемо – предавателен протокол, съдът е заключил, че ответникът не е доказал да е изпълнил задължението за плащане останалата част от цената, като с оглед решението по т.д.№2282/ 2008 г. на СГС, в което се сочи какъв е договорът, правната му стойност, размера на цената и липса на плащане, е приел, че ответникът може да се позове сега само на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене по това дело.
С оглед изложеното е неоснователно оплакването за недопустимост на решението, с което е потвърдено решение, с което е разгледан непредявен иск. Първоинстанционният съд е разгледал иска на предявеното основание – на основание чл. 327 ал. 1 ТЗ и въззивният съд е потвърдил решението, като се е произнесъл по съществото на спора по иск на предявеното основание, с който съдът е бил сезиран. Предметът на спора е твърдяното от ищеца субективно право или правоотношение, което се инвидуализира от ищеца чрез основанието (наведения в исковата молба фактически състав) и заявения петитум (арг. от чл. 6 ал. 2 ГПК). Това е спорното право, предмет на делото, чиято защита търси ищецът и по което следва да се произнесе съдът.Първоинстанционният съд е съобразил посочения от ищеца като правопорждащ факт за исковата претенция Договор за покупко-продажбаот28.10.2008 г.,Фактура,Споразумителен протокол за издължаване на част от цената поради прихващане и Приемо – предавателен протокол – неразделна част от договора, като е бил уважен частичния иск за цената по гр.д.№ 2282/2008 г., и е приел, че ищецът претендира остатъка 261 000 лв. – продажната цена по договора. Изложеното в диспозитива на решението, че присъжда „на основание чл. 327 ал. 1 ТЗ сумата 261 000 лв. по Фактура №2/28.10.2008 г., във връзка с Договор за покупко-продажба от 28.10.2008 г.”, сочи на разгледан иск на предявеното основание – за неплатена част от цена на продадена вещ, а не на иск на непредявено основание – без ищецът да е заявил какво иска и на какво основание го иска. Въззивният съд, като е потвърдил така постановеното решение, с което е разгледан иск за неиздължена цена по договор за продажба, сключен между търговци, правилно не е уважил оплакването за недопустимост на решението, като постановено по недопустим иск.
С оглед изложеното поставеният от жалбоподателя решен по делото процесуалноправен въпрос: дали съдът е обвързан с посочения в исковата молба предмет на делото и следва ли съдът да разгледа предявения иск, е решен от въззивния съд в съответствие с установената по този въпрос съдебна практика, посочена и от жалбоподателя.
Решението на първоинстанционния съд не е недопустимо заради непосочване на крайния период, до който е присъдена законната лихва върху сумата 261 000 лв., съответно потвърдено от въззивния съд, нито въззивното решение е недопустимо заради изписването в диспозитива „решение за отстраняване на ЯФГ относно датата на Договора от 28.10.2008 г.” С посочване на деня на забавата, от когато се дължи законната лихва, първоинстанционният съд се е произнесъл по искането на ищеца за присъждане на лихва от датата на предявяването на иска, която лихва очевидно се дължи до окончателното изплащане на сумата. Решението на първоинстанционния съд за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива относно датата на Договора от 28.10.2008 г., е във връзка с решението, в което е допусната грешката и няма самостоятелно съществуване, в който смисъл въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, посочено с номер и дата на постановяване, е отразил, че по делото е постановено и решението за поправка на очевидна фактическа грешка с номер и дата, а не защото е потвърдил и решението за ЯФГ, което не е било обжалвано и влязло в сила.
Изложените от жалбоподателя правни въпроси 2 и 3, са релевантни за спора, които с оглед данните по делото, следва да се доуточнят: ползват ли се със сила на пресъдено нещо првавопораждащите факти по частичния иск, като общи факти и по иска за останалата част от вземането; може ли ответникът в производството за остатъка от вземането да възразява относно съществуването и изискуемостта на вземането. Въпросите дали СПН на решението, с което е уважен частичен иск за парично вземане, обхваща и останалата част от вземането, която не е била предмет на частичния иск, и дали мотивите към решението, с което е уважен частичният иск, обвързват страните по делото за останалата част от вземането, не са разгледани от въззивния съд, затова не са релевантни за делото. Затова не следва да се обсъжда как тези въпроси са решени в съдебната практика,посочена от жалбоподателя.
Неоснователно жалбоподателят поддържа, че относимите към изхода на делото правни въпроси, са решени в противоречие с цитираната съдебна практика. С решението по т.д.№ 2282/2008 г. на СГС е уважен частичен иск за 29 000 лв. от дължима цена 290 000 лв. на трактора, предмет на Договора за продажба от 28.10.2008 г., и въззивният съд не е уважил възраженията на ответника срещу съществуването и изискуемостта на вземането по иска за остатъка от цената. Съображенията, че е налице СПН относно фактическите обстоятелства, от които произтича вземането – действителен договор за покупко-продажба, точно изпълнен от ищеца с предаване на вещта с произтичащо от това вземане за цената, като обективните предели на СПН обхващат спорното материално право, индивидуализирано с фактическото основание и петитума, и с решението съдът подвежда фактите под правната норма, и с диспозитива ги обявява като правни последици, които се ползват със СПН, са в съответствие с Р.№89/ 11.07.2011 г. по т.д. №716/2010 г. на ВКС, І т.о. Същото е постановено на основание чл. 290 ГПК и е задължително за долустоящите на ВКС съдебни инстанции и поставените в него въпроси: има ли решението, с което е уважен частичния иск, СПН по иска за останалата част от вземането, и формираната СПН по частичния иск преклудира ли правоизключващите възражения на ответника по спорното право, претендирано за останалата част от вземането, поставени и във въззивното решение, въззивният съд е разрешил по аналогичен начин на решения от ВКС – приел е, че установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска, се ползват със СПН и по иска за останалата част от вземането. В случая това са фактите относно сключения договор, изпълнението на ищеца и приемане от ответника – установени с решението по частичния иск, въпреки че частичният иск е уважен за част от вземането, и съобразно които факти ищецът е станал кредитор на ответника, и липсват доказателства той да е изплатил дължимата сума. Формираната СПН на решението по частичния иск преклудира правоизключващите възражения на ответника относно спорното право, претендирано в отделно производство за останалата част от вземането, преклудирани са възраженията на ответника срещу правопораждащите факти, относими към възникването и съществуването на спорното право.
С оглед изложеното във връзка с преклудиране на възраженията на ответника относно действителността на договора за продажба и изискуемостта на вземането за неплатената част от цената, неоснователно жалбоподателят поддържа, че в противоречие със съдебната практика съдът е решил въпроса дали решението може да се основе на доказателства, които не са събрани при условията на публичност и непосредственост, следва ли съдът да изложи съображения защо не възприема някой от доводите на страната и за задължението на съда да обсъди събраните доказателства и доводите на страните, както е прието в трайната съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №687 от 08.04.2013 г., постановено по т.д. №2986/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: