1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 758
гр. София, 06.12.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 377 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „М” ЕООД, гр. Благоевград срещу решение № 552 от 04.12.2009г. по в. гр. дело № 838/2009г. на Окръжен съд Благоевград, с което след частична отмяна на решение № 3266/12.06.2009г. по гр. дело № 141/2009г. на Районен съд Благоевград са отхвърлени като неоснователни предявените от „М” ЕООД, гр. Благоевград срещу „Медицински център Т.” ЕООД, гр. Благоевград искове за заплащане на сумата 10 117,35 лв., представляваща обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за неправомерно ползване на 14 помещения, намиращи се в сградата на Физиотерапия – баня на ул. „Трети март” 1, гр. Благоевград, за периода след прекратяване на сключения между страните договор за наем, считано от 02.06.2006г. до датата на предявяване на исковата молба – 26.01.2009г., както и за сумата 1 983,43 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от 02.06.2006г. до 26.01.2009г., ведно със законната лихва, считано от 26.01.2009г. до окончателното плащане на главницата, и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 392 лв. – направени съдебно-деловодни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за въззивното производство, съразмерно на отхвърлените искове.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС: длъжен ли е наемателят да заплаща уговорената наемна цена след прекратяване на договора за наем до предаване на вещта; при претендирано обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД в размер на договорената наемна цена трябва ли да се изследва размера на средния пазарен наем. Позовава се на противоречие с решение № 2040/14.10.2005г. по гр. дело № 1342/2004г., ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 1581/28.06.2005г. по гр. дело № 1186/2004г., ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 556/20.09.2009г. по гр. дело № 213/2009г., ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 952/22.10.2008г. по гр. дело № 6488/2007г., ВКС, ГК, ІІІ г. о.
Ответникът „Медицински център Т.” ЕООД, гр. Благоевград оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Счита, че изводът на въззивния съд за недоказаност на размера на претенцията за обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД е в съответствие с трайната практика на ВКС, съгласно която размерът на обезщетението, дължимо за ползване на имот без правно основание е различно от уговорения наем и се изчислява на база средно-месечния пазарен наем за претендирания период, който следва да бъде доказан. Позовава се на решение № 79/10.02.2006г. по т. дело № 308/2005г., ВКС, І т. о., решение № 643/09.10.2008г. по т. дело № 330/2008г., ВКС, ІІ т. о., решение № 1451/18.12.2008г. по гр. дело № 4801/2007г., ВКС, ГК, ІV г. о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Въззивният съд е констатирал, че между страните на 02.06.2003г. е сключен договор за наем на 14 бр. помещения, находящи се в сградата на Физиотерапия – баня на ул. „Трети март” 1, гр. Благоевград, за срок от три години при наемна цена от 350,89 лв., който срок е изтекъл на 02.06.2006г. В отговор на предложението на наемателя за сключване на нов наемен договор при преференциална наемна цена, наемодателят – ищец е изразил несъгласие за продължаване на договора и е уведомил наемателя, че в десетдневен срок от прекратяване на договора /до 12.06.2006г./ наетите помещения следва да бъдат опразнени и предадени с предавателен протокол. Помещенията не са върнати на ищцовата страна до предявяване на исковата молба.
За да отхвърли иска за заплащане на обезщетение за ползване на имота по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, решаващият съдебен състав е приел, че искът не е доказан по размер. Изложил е съображения, че обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задължението на наемателя да върне вещта след прекратяване на договора. Обезщетението, дължимо за ползването без правно основание, е различно от уговорения наем и се установява на база среднопазарния месечен наем за други подобни помещения за процесния период. Поради това, че ищецът не е доказал размера на претърпяната загуба /вреда/, въззивният съд е отхвърлил предявените искове.
Въззивният съд е обосновал неоснователността на претенцията и с обстоятелството, че с решение № 328 по протокол № 15/23.12.2008г. помещенията – предмет на наемния договор са били извадени от капитала на ищцовото дружество, поради което е направил извод, че от този момент до предявяването на исковата молба ищецът няма основание да претендира обезщетение за вреди по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, тъй като неправомерното ползване на помещенията от ответното дружество не ощетява него, а собственика.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид доводите в касационната жалба, изложението към нея и въззивното решение, релевантните правни въпроси, от които зависи изходът на спора, са: длъжен ли е наемателят да заплаща обезщетение в размер на уговорената наемна цена след прекратяване на договора за наем до предаване на вещта; трябва ли да се изследва размерът на средния пазарен наем при претендирано обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД в размер на договорената наемна цена; може ли обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД да бъде по-ниско от уговорения наем.
Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е основателен. Съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГКТК, основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 З., обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994г. /отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Към момента на постановяване на настоящото определение е формирана задължителна съдебна практика, обективирана в решение № 146/01.12.2010г. по т. дело № 934/2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която, доколкото по силата на закона между страните възниква „квазинаемно” правоотношение, задължението за заплащане на наемна цена има обезщетителен, а не престационен характер, което не лишава наемодателя от правото да иска овъзмездяване на действително претърпените вреди, ако докаже, че размерът им е по-висок от уговорения наем. Обезщетението не може да бъде по-ниско от уговорения наем и същото ще бъде съизмеримо със среднопазарната цена, ако ищецът докаже, че в периода, в който е бил лишен от ползването, тази цена е надвишавала по размер уговорения наем. Релевантните правни въпроси са решени в противоречие с цитираната практика на ВКС, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 552 от 04.12.2009г. по в. гр. дело № 838/2009г. на Окръжен съд Благоевград.
УКАЗВА на касатора „М” ЕООД, гр. Благоевград в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 242,02 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на ТК на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: