5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 808
гр. София, 28.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 57 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на заявителя А. С. М., гражданин на Великобритания, ЛНЧ[ЕИК] и съдебен адрес [населено място], [улица], „Е.“, ет. 4, ст. 21 чрез адв. А. А. Г. срещу определение № 5803 от 14.12.2012г. по ч. т. дело № 2750/2012г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение, с което е потвърдено разпореждане № 49818 по ч. гр. дело № 15202/2012г. на Варненски районен съд, 21 състав. С потвърденото разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил заявление № 26528/18.10.2012г. на А. С. М. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] за сумата 106 476 лв., представляваща вземане по споразумение от 08.10.2012г. с нотариално заверени подписи на страните, рег. № 10758/08.10.2012г. на нотариус С. Д. № 363 на НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното плащане на задължението, както и направените по делото разноски.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Обосновава допускането на касационно обжалване на съдебния акт с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ може ли по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК съдът да се произнася по материалноправен въпрос за нищожност на споразумението, послужило като основание за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – противоречие с определение № 5164/08.11.2012г. по ч. т. дело № 2719/2012г. на Варненски окръжен съд, постановено между същите страни, с което е издадена заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 3 ГПК само въз основа на формална проверка за редовност от външна страна на споразумението относно изискуемостта на вземането;
2/ дали недействителността по чл. 38 ЗЗД е абсолютна или относителна/висяща; прилага ли се разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД по отношение на органното представителство – тези въпроси се решават противоречиво в решение № 176/13.06.2012г. по т. дело № 1078/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 99/01.07.2009г. по т. дело № 713/2008г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 76/17.02.2009г. по гр. дело № 5825/2007г. на ВКС, ГК, III гр. о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Варненски районен съд, въззивният съд е приел, че заявлението, с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу [фирма] противоречи на закона. Изложени са съображения, че сключеното между А. С. М. като кредитор и [фирма], представлявано от А. С. М., като длъжник споразумение е нищожно на основание чл. 26 във връзка с чл. 38, ал. 1 ЗЗД, тъй като установената в чл. 38, ал. 1 ЗЗД забрана за договаряне сам със себе си намира приложение, както при доброволното представителство, така и при органното представителство на юридическите лица. Решаващият съдебен състав е приел, че за разлика от доброволното представителство, при органното представителство не би могло да се осъществи освобождаване от забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД поради това, че представляван при органното представителство е юридическо лице, което не формира самостоятелна правновалидна воля, а извършва правни действия чрез волеизявления на представителя си.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора, респективно частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от частния жалбоподател правни въпроси са релевантни, тъй като от тяхното решаване зависи изходът на делото. С определение № 123/14.02.2013г. по настоящото ч. т. дело № 57/2013г. ВКС, ТК, състав на Второ отделение е спрял производството по делото до приключване на производството по тълк. дело № 3/2013г. на ВКС, ОСГТК във връзка с въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД към органното представителство на търговските дружества. Производството по посоченото тълкувателно дело е приключило с Тълкувателно решение № 3/15.11.2013г. на ОСГТК на ВКС и са налице основания за неговото възобновяване и разглеждане на частната касационна жалба.
По отношение на първия правен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, съгласно която, за да бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК съдът следва да извърши проверка дали представеният документ, на който се основава вземането, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Ако от проверката от външна страна може да се установи, че представеният договор, послужил като основание за издаване на заповед за изпълнение, е нищожен, например поради противоречие със закона, съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
По отношение на втория правен въпрос е постановено Тълкувателно решение № 3/15.11.2013г. по тълк. дело № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД не намира приложение към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества. Това тълкувателно решение намира приложение и в хипотезата на договор, сключен между физическо лице, от една страна, и търговското дружество, представлявано от това физическо лице, от друга страна, тъй като органното представителство не включва упълномощаване, външно изразената воля от органния представител спрямо третите лица не е същинско представителство по ЗЗД, основано на представително правоотношение, а представителна функция, част от законовата компетентност на органите на юридическото лице. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, относима към представителната власт, не може да се пренесе механично към органното представителство, при което се касае до формиране и изразяване на воля, тъй като ще се стигне до стесняване компетентността на органния представител. Евентуални ограничения имат правно значение само в отношенията между юридическото лице и лицата от състава на органа, за да обосноват отговорност на последните.
Като е приел, че заявлението, с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу [фирма] противоречи на закона, тъй като сключеното между А. С. М. като кредитор и [фирма], представлявано от А. С. М., като длъжник споразумение е нищожно на основание чл. 26 във връзка с чл. 38, ал. 1 ЗЗД поради установената в чл. 38, ал. 1 ЗЗД забрана за договаряне сам със себе си, която намира приложение, както при доброволното представителство, така и при органното представителство на юридическите лица, въззивният съд е решил релевантните правни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1 , т. 1 ГПК.
Обжалваното определение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон – чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Поради това същото следва да бъде отменено и тъй като представеното със заявлението споразумение е редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, исканата заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК трябва да бъде издадена. С оглед изхода на делото длъжникът следва да заплати на частния жалбоподател на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски за всички съдебни производства в размер общо 6 909,04 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. т. дело № 57/2013г. на ВКС, ТК Второ отделение.
ОТМЕНЯ определение № 5803 от 14.12.2012г. по ч. т. дело № 2750/2012г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение и вместо това постановява:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за заплащане от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1 в полза на А. С. М., гражданин на Великобритания, с ЛНЧ[ЕИК] и съдебен адрес [населено място], [улица], „Е.“, ет. 4, ст. 21 чрез адв. А. А. Г. за сумата 106 476 лв. /сто и шест хиляди четиристотин седемдесет и шест лева/, представляваща вземане по споразумение от 08.10.2012г. с нотариално заверени подписи на страните, рег. № 10758/08.10.2012г. на нотариус С. Д. № 363 на НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.10.2012г. до окончателното плащане на задължението, както и за сумата 6 909,04 лв. /шест хиляди деветстотин и девет лева и четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски за всички съдебни производства в размер общо 6 909,04 лв. /шест хиляди деветстотин и девет лева и четири стотинки/.
ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за изготвяне на заповедта за изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.