5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 3340/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
гр.София, 04.04.2014 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 3340/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”/Н./, [населено място] срещу решението на Софийски апелативен съд № 681/04.04.2013 год., постановено по гр.дело № 2742/2012 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ГО, І-5 състав № 1461/22.02.2012 год. по гр.дело № 5491/2010 год. в частта му, с която е уважен предявеният от К. А. К. от [населено място] иск по чл.284, ал.3, т.2 КЗ и е осъден ответника-касатор да заплати на ищцата сумата 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и 896 лева-имуществени вреди от загубата на дъщеря й М. Н., починала на 12.05.2007 год. при ПТП на територията на У. по вина на водача на л.а.”Фиат П.” с румънска регистрация, управляван от румънски гражданин. Със същото въззивно решение са присъдени допълнително още 224 лева обезщетение за имуществени вреди.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че Н. не е легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като функциите му на компенсационен орган са ограничени до редки и изолирани случаи изрично посочени в закона и се различава от качеството му на представително национално бюро за България на чуждестранните застрахователи, издали застраховка „зелена карта” и задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите в държавите-членки по смисъла на чл.282, ал.3 КЗ и произтичащите от това правомощия предвидени с Вътрешните правила на бюрата и разпоредбите на чл.282 и чл.283 КЗ. Навеждат се доводи, че процедурата пред компенсационния орган е доброволна и дейността на този орган се свежда до проверка и съдействие без да се прави преценка по същество, а отговорността за обезщетения носи крайния платец – в случая Гаранционния фонд на Румъния.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определените като значими правни въпроси, свързани с необходимостта от разграничение на функциите на Н. в качеството му на Национално бюро в съответствие с Вътрешните правила на Съвета на бюрата и чл.282-283 КЗ от правомощията му на Компенсационен орган предвидени в чл.284-285 КЗ, което ще доведе до създаване на съдебна практика от огромно значение за застрахователния сектор.
Ответникът по касационната жалба К. А. К. от [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Д.Р. от САК изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационното производство на основание чл.38, ал.2 ЗА и чл.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 2004 год.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е осъден ответника-касатор да заплати на ищцата обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от загубата на нейната непълнолетна дъщеря, починала при ПТП на 12.05.2007 год. По делото е безспорно установено, че процесното ПТП е станало на територията на У. по вина на водача Ф. Ватафу-румънски гражданин /признат за виновен с влязла на 02.02.2009 год. присъда на Гражданския съд в [населено място], У./, управлявал л.а.”Фиат П.” с румънска регистрация, в който е пътувала загиналата при катастрофата М. Н.. Липсват данни за сключен застрахователен договор по риска „гражданска отговорност” на водача на процесния автомобил. При тези данни съдът е направил решаващия извод, че е налице фактическият състав на чл.284, ал.3, т.2 КЗ и Н. в качеството си на компенсационен орган е процесуално и материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като се касае за обезщетение на увредено лице, живеещо в България, в резултат на ПТП настъпило в друга държава членка на ЕС от делинквент, който е гражданин също на държава-член на ЕС, когато не може да се определи застрахователя на виновния водач. Допълнителни аргументи в тази насока са почерпени от разпоредбите на европейските директиви, тъй като и трите държави са членки на ЕС, а именно – Четвъртата директива относно застраховането на МПС 90/618 ЕС, Директива 2000/26 ЕС, Директива 84/5 Е., Директива 72/166 Е.. Съгласно чл.7 от Директива 2000/26 ЕС и чл.282, ал.4 КЗ, Н., изпълняващ функциите на компенсаторен орган, следва да заплати обезщетението в хипотезата на чл.284 КЗ, тъй като замества отговорността на чуждия гаранционен фонд.
Съгласно указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от решаващо значение за крайния изход на спора. Значението на правния въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата фактическа обстановка. Освен това, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба. В случая посоченото изискване не е изпълнено предвид хипотетично поставения от касатора въпрос относно „различията във функциите и дейността на Н. в качеството му на Национално Бюро като страна подписала Вътрешните правила на Съвета на Бюрата и функциите на Н. предвидени от законодателя в качеството на Компенсационен орган”. Така поставения въпрос е ирелевантен, тъй като въобще не е бил предмет на обсъждане и произнасяне от апелативния съд в обжалваното решение. Той е извън предмета на спора, защото въобще не се касае за претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за вреди причинени на територията на страната по международна застраховка от системата „зелена карта” когато Н. се явява оторизиран представител на чуждестранния застраховател. В случая е налице изричната хипотеза на чл.284, ал.3, т.2 КЗ и по отношение материалноправната и процесуална легитимация на ответника по този иск въпросът е законодателно уреден. Съгласно посочената разпоредба, Н. в качеството си на Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено лице пребиваващо в РБългария, когато в двумесечен срок от настъпване на застрахователно събитие в държава-членка различна от РБългария не може да се определи засрахователят на виновния водач.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно необходимостта от разграничение между фактическите състави на чл.282, ал.3 и чл.284, ал.3, т.2 КЗ, тъй като точното прилагане на закона е насочено към преодоляване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма. Липсата на съдебна практика, на която се позовава касатора, не е достатъчно основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато разпоредбата на закона е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване, какъвто е и настоящия случай.
С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.3 и чл.81 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответницата по касация – адвокат Д. Р. от САК поисканото с отговора на касационната жалба адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 872 лева при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за защитата й пред настоящата инстанция.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 681/04.04.2013 год., постановено по гр.дело № 2742/2012 год.
ОСЪЖДА Национално бюро на българските автомобилни застрахователи със седалище [населено място], [улица], ет.2 да заплати на адвокат Д. Р. от САК сумата 2 872/две хиляди осемстотин седемдесет и два/лева адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ