1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
гр. София, 25.03.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1154 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на на ищцата Ваня К. Т. от [населено място] срещу решение № 1862 от 26.11.2012г. по гр. дело № 2362/2012г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 2 състав, с което е потвърдено решение № 2725 от 21.04.2012г. по гр. дело № 9538/2011г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, 9 състав в обжалваната му част, с която е отхвърлен иска на Ваня К. Т. срещу ЗАД [фирма], [населено място] за разликата над присъдените 50 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на К. С. Х..
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивниая съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Релевира доводи, че въззивният съд при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е нарушил принципа на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, тъй като неправилно и необосновано е изтъкнал като аргумент възрастта на починалия, не е съобразил, че ищцата страда от смъртта на баща си, независимо на каква възраст е починал, и не е съобразил съществувалите между ищцата и баща й изключително близки отношения на привързаност, тежкото приемане на загубата, която ищцата преживява и до настоящия момент. Касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната част, да бъде присъдено обезщетението за неимуществени вреди в пълния предявен размер и претендира присъждане на направените по делото разноски за трите съдебни производства.
Ответникът ЗАД [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:
Въззивният съд е приел, че на 11.10.2008г. в [населено място] Й. Карапиров при управление на автобус марка „Мерцедес 0305“ с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], реализирал ПТП с пресичащия пешеходец К. С. Х., вследствие на което последният е починал на 02.11.2008г. въпреки проведеното лечение. Решаващият съдебен състав е установил противоправността на деянието, причинно-следствената връзка между деянието, смъртта на К. С. Х., причинените неимуществени вреди в резултат на деянието на ищцата – дъщеря на починалото лицето и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ЗАД [фирма] и [фирма] като собственик на автобуса и възложител на работата на виновния водач, въз основа на което е заключил наличието на елементите на фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ.
За да отхвърли иска за разликата над 50 000 лв. до пълния предявен размер, въззивният съд е приел, че сумата от 50 000 лв. представлява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, като се е аргументирал с възрастта на починалия – 84 години, съвместния живот със съпругата му и отделно от дъщеря му, която има собствено семейство – съпруг и две деца, обстоятелството, че са разчитали един на друг, влошеното здравословно състояние, в което е изпаднала ищцата след смъртта на баща й.
С определение № 781 от 27.11.2013г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос относно приложението на принципа на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и по материалноправния въпрос релевантни ли са за критерия по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната, тъй като тези въпроси са разрешени от въззивната инстанция в отклонение от установените в ППВС № 4/23.12.1968г. критерии и постоянната практика, обективирана и в решение № 177/27.10.2009г. по т. дело № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о, решение № 59/29.04.2011г. по т. дело № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ о. и други /относно отчитането на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането/ и решение № 95/24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, I т. о. /относно съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент/.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приложил неточно въведения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен характера, интензитета и продължителността на търпените от ищцата към датата на деликта и след това болки и страдания, не е отчел в достатъчна и пълна степен преживяваните от ищцата негативни емоции, причинени в резултат на смъртта на баща й К. С. Х.. Възрастта на починалия и обстоятелството, че дъщеря му има семейство /съпруг и дъщеря/ не съставляват самостоятелен критерий за съдържанието на връзката между тях, поради което съдебният състав е отчел факта, че двамата са разчитали един на друг и че ищцата е страдала от загубата, но не е съобразил, че независимо от наличието на семейство, ищцата се е затворила в себе си, спряла да се храни, отслабнала и започнала да страда от безсъние, което е установено по делото от свидетелските показания.
Съобразно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 във връзка с чл. 52 ЗЗД на обезщетение подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да се изхожда от конкретната фактическа обстановка. Дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към момента, от когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта – личното засягане на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение.
При прилагането на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, лимитите на застраховане по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в периода от 2002г. до 2011г. нямат самостоятелно значение, но могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за справедливост. Икономическата конюнктура е в основата на нарастването на нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица – § 4, ал. 3 и 4 от ДР на КЗ. При определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчитат конкретните обществено-икономически и социални условия в страната към момента на увреждането. Поради това, че икономическата конюнктура не е единствения елемент при прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, трябва да бъдат съобразени и търпените от ищцата през продължителния период от време и бъдещите болки и страдания от загубата на нейния баща. В тази насока е и постоянната практика на ВКС, обективирана в р. № 142/01.10.2012 г. по т. д. № 957/2011г. на ВКС, ІІ ТО, 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010г. на ВКС, ІІ ТО, р. № 73/16.09.2013г. по т. д. № 964/2011г. на ВКС, ІІ ТО и други.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер 50 000 лв. е занижено. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД за ищцата се явява обезщетение в размер 70 000 лв., като върху посочената суми се дължи лихва от датата увреждането – 11.10.2008г. до окончателното плащане на сумата. Следователно решението на въззивния съд следва да се отмени в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 50 000 лв. до 70 000 лв. със законната лихва от 11.10.2008г. до окончателното плащане на сумата. Вместо това трябва да се постанови друго решение по спора, с което ответникът бъде осъден да заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ на ищцата сумата 20 000 лв. заедно със законната лихва, считано от 11.10.2008г. до окончателното изплащане. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер общо 800 лв., а на основание чл. 38ал. 2 ЗАдв. на адв. В. Г. адвокатско възнаграждение в размер общо 2 550 лв. за всички съдебни инстанции. В останалата част въззивното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1862 от 26.11.2012г. по гр. дело № 2362/2012г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 2 състав, с което е потвърдено решение № 2725 от 21.04.2012г. по гр. дело № 9538/2011г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, 9 състав в частта, с която е отхвърлен иска на Ваня К. Т. срещу ЗАД [фирма], [населено място] за разликата над присъдените 50 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на К. С. Х., и вместо това постановява:
ОСЪЖДА ЗАД [фирма], [населено място], пл. „П.“ № 5 да заплати на Ваня К. Т. със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 4 още 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на баща й К. С. Х., причинена от ПТП, настъпило на 11.10.2008г. и предизвикано от Б. Й. Карапиров при управление на автобус марка „Мерцедес 0305“ с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма] със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по застрахователна полица № 033082091669354, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 11.10.2008г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗАД [фирма], [населено място], пл. „П.“ № 5 да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на ВКС държавна такса в размер 800 лв. /осемстотин лева/.
ОСЪЖДА ЗАД [фирма], [населено място], пл. „П.“ № 5 да заплати на адв. В. М. Г., [населено място], [улица], ет. 4 на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер общо 2 550 лв. /две хиляди петстотин и петдесет лева/ за всички съдебни инстанции.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1862 от 26.11.2012г. по гр. дело № 2362/2012г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 2 състав в останалата част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.