1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 240
гр. София, 15.01.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ СИМЕОНОВА, като изслуша докладваното от съдия ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА т. дело № 959 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] /ищец по първоначалните искове и ответник по насрещния иск, предявен от ответника [община] бряг/ чрез процесуален представител адв. Г. Х. срещу решение № 217 от 21.05.2012г. по в. гр. дело № 204/2012г. на Плевенски окръжен съд, 1 граждански състав, с което е потвърдено решение № 155 от 30.12.2011г. по гр. дело № 74/2010г. на Районен съд Червен бряг. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] против [община] бряг обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 86 и чл. 92 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неизпълнен договор, обезщетение за забава и договорна неустойка по договор № 98-00-580/19.12.2007г. като неоснователни и недоказани и е уважен предявеният от ответника насрещен иск, като [фирма] е осъдено да заплати на [община] бряг на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сума в размер 25 000 лв., представляваща договорна неустойка за неизпълнението на договор № 98-00-580/19.12.2007г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск – 19.03.2010г. до окончателното изплащане на сумата, и на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 ГПК сума в размер 1 070 лв. – направени съдебни разноски.
Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизвовдствените правила и необоснованост. По отношение на насрещния иск поддържа становище, че същият е уважен в противоречие с договорните клаузи. Излага съборажения, че за да се признае за установено, че се дължи неустойка на основание чл. 16, ал. 2 от договора между ищеца и ответната община в размер 10% следва договорът да е развален поради пълно неизпълнение, като в противен случай неустойката, която се дължи при неразвален договор е на основание чл. 14, ал. 1, т. 1.2 от договора в размер на 1% от договорената цена.
Ответникът [община] бряг и третото лице помагач Държавен фонд „Земеделие” не изразяват становище по касационната жалба.
С определение № 544/12.08.2013г. по т. дело № 959/2012г. на ВКС, ТК, Второ отделение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която насрещният иск е уважен като [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [община] бряг на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сума в размер 25 000 лв., представляваща договорна неустойка за неизпълнението на договор № 98-00-580/19.12.2007г., ведно със законната лихва и направените разноски, по следния материалноправен въпрос: при уговорена неустойка за пълно неизпълнение, дължи ли се такава, когато е налице частично изпълнение, което е прието от възложителя.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните доводи във връзка с изложените касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното осъдително решение в частта, с която е уважен предявеният от ответника [община] бряг насрещен иск за неустойка по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 25 000 лв. със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск – 19.03.2010г. до окончателното плащане. Решаващият съдебен състав е приел, че ищецът е залесил само 137,710 дка от договорените общо за залесяване 510,400 дка изоставени и ерозирали земеделски земи, което е отчетено като 20,89% изпълнение на договорената инвестиция.
Анализирайки клаузите на чл. 14, ал. 2 и чл. 13, ал. 1 от договора, съдебният състав е приел, че посоченият процент на изпълнение на възложените работи /20,89%/ попада в хипотезата на чл. 14, ал. 2 от договора, а посочените в обяснителната записка от ищеца до ответника, получена на 15.05.2008г., причини за неизпълнение на възложените с договора мероприятия в пълен обем не изключват отговорността на изпълнителя съгласно чл. 13, ал. 1 от договора и не могат да обосноват неговата изправност като съконтрахент. За да направи извод за основателност на предявения насрещен иск за заплащане на неустойка в размер 25 000 лв., въззивният съд е приел, че посоченото неизпълнение на задълженията по договора от страна на изпълнителя е основание за ангажиране на отговорността му към възложителя за неустойка в размер на 10% от стойността на възложените работи съгласно чл. 16, ал. 2 от договора.
Посочената в чл. 16, ал. 2 от договора неустойка е уговорена като компенсаторна и според клаузите на договора се дължи при пълно неизпълнение от страна на изпълнителя. Прилагайки клаузата на чл. 16, ал. 2 от договора към твърдяното от ищеца по насрещния иск частично изпълнение 20,89%, приравнено на пълно неизпълнение на основание чл. 14, ал. 2, съдът е присъдил неустойка за пълно неизпълнение на задълженията по договора. Постановеното въззивно решене в частта, с която е уважен предявеният насрещен иск за неустойка е неправилно, тъй като е решено при нарушение на материалния закон – чл. 92, ал. 1 ЗЗД и в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 111/28.07.2009г. по т. дело № 714/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., по поставения материалноправен въпрос. Съгласно постоянната практика на ВКС, неустойка се дължи само в случаите и при условията, за които е договорена, като задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява. Неустойката се дължи само, ако е налице онази форма на неизпълнение, за която същата е уговорена. Видно от съдържанието на клаузата на чл. 16, ал. 2 от договора страните са уговорили заплащане на неустойка в размер на 10% от общата стойност на възложените работи при пълно неизпълнение. Неправилно и в противоречие с договорните клаузи въззивният съд е приел, че клаузата на чл. 14, ал. 2 от договора се отнася за заплащане на предвидената в чл. 16, ал. 2 компенсаторна неустойка. Приравняването на частичното изпълнение на възложените работи на неизпълнение по смисъла на чл. 14, ал. 2 и чл. 22, ал. 1 от договора е уговорено само по отношение на правото на възложителя едностранно да развали договора, но не и по отношение на предвидената в чл. 16, ал. 2 неустойка. Видно от данните по делото изпълнителят е залесил 152,50 дка от договорените общо за залесяване 510,400 дка изоставени и ерозирали земеделски земи, в които е започнало развитието на фиданките, и тъй като страните не са уговорили изрично неустойка за частично неизпълнение, не са налице елементите на фактическия състав на чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на претендираната компенсаторна неустойка по чл. 16, ал. 2 от договора.
С оглед на изложеното, съставът на второ отделение на ТК на ВКС счита, че въззивното решение в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният насрещен иск за сумата 25 000 лв. заедно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното плащане и са присъдени разноски, е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло като неоснователен предявеният насрещен иск за неустойка по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Разноски на касатора не се присъждат, тъй като не е направил искане в касационното производство. С оглед изхода на спора разноски на ответника не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 217 от 21.05.2012г. по в. гр. дело № 204/2012г. на Плевенски окръжен съд, 1 граждански състав в частта, с която е потвърдено решение № 155 от 30.12.2011г. по гр. дело № 74/2010г. на Районен съд Червен бряг в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [община] бряг на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сума в размер 25 000 лв., представляваща договорна неустойка за неизпълнението на договор № 98-00-580/19.12.2007г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск – 19.03.2010г. до окончателното изплащане на сумата, и на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 ГПК сума в размер 1 070 лв. – направени съдебни разноски, и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от [община] бряг срещу [фирма], [населено място] насрещен иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер 25 000 лв., представляваща договорна неустойка за неизпълнението на договор № 98-00-580/19.12.2007г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск – 19.03.2010г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач Държавен фонд „Земеделие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.