1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
гр. София, 23.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3040 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата Д. Х. Б. със съдебен адрес в [населено място] чрез процесуален представител адв. С. А. Л. срещу решение № 213 от 22.04.2013г. по в. т. дело № 266/2013г. на Пловдивски апелативен съд, гражданска колегия, 3 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 1744 от 22.11.2012г. по гр. дело № 1282/2012г. на Пловдивски окръжен съд, гражданска колегия, 22 гр. състав в частта, с която е отхвърлен иска на Д. Х. Б. срещу ЗАД [фирма], [населено място] за разликата над 120 000 лв. до предявения размер 150 000 лв., и след частична отмяна на първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен иска на Д. Х. Б. срещу ЗАД [фирма] за разликата над 80 000 лв. до 120 000 лв. – обезщетение за претърпени от ищцата вреди от загубата на сина й Л. Е. Б., загинал при ПТП, станало на 29.11.2009г. по пътя между [населено място] и [населено място], причинено от Е. Г. Б., и ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 2 510 лв. – разноски за двете съдебни производства.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС: въпросът, свързан с размера на дължимите обезщетения на ищцата и с приложението на нормата на чл. 52 ЗЗД; „може ли наличие на родено друго дете да дава основание да се направи извод, че майка, загубила детето си е преодоляла първоначалното остро състояние и се е върнала към нормалния ритъм на живот чрез раждането му“. Касаторът поддържа становище, че релевантните въпроси са решени в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968г. , решение № 50/13.02.1979г. по н. д. № 19/1979г. на ВС, ІІ н. о., както и че определеното обезщетение не е съобразено с нормално определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ /решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./ и с икономическата конюнктура в страната /решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 95/24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, І т. о./.
Ответникът ЗАД [фирма], [населено място] чрез процесуален представител старши юрисконсулт Х. Х. оспорва касационната жалба като релевира доводи, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа становище, че обемът на гражданската отговорност на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е обусловен от преценката на причинените болки и страдания на пострадалото лице, която преценка се прави с оглед конкретните установени по делото обстоятелства и вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав и има отношение към обосноваността на обжалваното решение.
Третото лице помагач Е. Г. Б. чрез процесуален представител адв. К. М. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като размерът на присъденото обезщетение и понятието „справедливост” се преценява от всеки съдебен състав с оглед конкретните факти и обстоятелства по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ – валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, с който е причинено процесното ПТП; настъпването на застрахователно събитие, предвид установените със споразумението по наказателното дело деяние, противоправност и виновност на дееца; претърпени от ищцата неимуществени вреди, свързани със загубата на нейното дете.
За да направи извод за неоснователност на иска за разликата над 80 000 лв. до пълния предявен размер 150 000 лв., въззивният съд е приел, че сумата от 80 000 лв. представлява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, като се е аргументирал с близките отношения между нея и детето, продължителността на интензивните болки и страдания на ищцата и обстоятелството, че е успяла да ги преодолее и да се върне към нормалния си ритъм на живот, грижейки се за децата си, включитгелно и за новороденото дете след процесното ПТП, макар и да не е преодоляла болката от загубата на сина си Ив – Л..
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Посочените от касатора материалноправни въпроси относно приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост, критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, релевантни ли са за критерия по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите условия в страната са значими за изхода на делото, предвид фактическите и правни изводи на въззивния съд в мотивната част към решението. Налице е и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като посочените въпроси при определяне размера на обезщетението за претърпените болки и страдания от касаторката, са разрешени в отклонение от установените в ППВС № 4/23.12.1968г. критерии и постоянната практика, обективирана и в решение № 177/27.10.2009г. по т. дело № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 202/16.01.2013г. по т. д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о, решение № 59/29.04.2011г. по т. дело № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 189/04.07.2012г. по т. д. № 634/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 95/24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, I т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 213 от 22.04.2013г. по в. т. дело № 266/2013г. на Пловдивски апелативен съд, гражданска колегия, 3 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 1744 от 22.11.2012г. по гр. дело № 1282/2012г. на Пловдивски окръжен съд, гражданска колегия, 22 гр. състав е отхвърлен иска на Д. Х. Б. срещу ЗАД [фирма] за разликата над 80 000 лв. до 120 000 лв. – обезщетение за претърпени от ищцата вреди от загубата на сина й Л. Е. Б., загинал при ПТП, станало на 29.11.2009г. по пътя между [населено място] и [населено място], причинено от Е. Г. Б., и ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 2 510 лв. – разноски за двете съдебни производства, и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска на Д. Х. Б. срещу ЗАД [фирма], [населено място] за разликата над 120 000 лв. до предявения размер 150 000 лв.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.