1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
гр. София, 01.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 134 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. С. срещу решение № 57 от 13.10.2010г. по в. т. дело № 174/2010г. на Апелативен съд Б., търговско отделение, с което е потвърдено решение № 130 от 25.05.2010г. по гр. дело № 310/2009г. на Бургаски окръжен съд и ищецът е осъден да заплати на ответницата Х. Г. П. от [населено място] сумата 700 лв. – разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу Х. Г. П. от [населено място] обективно кумулативно съединени искове за сумата 46 600 лв. – стойност на продадени стоки /автомобилни гуми/, 140,11 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху първата сума от 30.04.2009г. до датата на завеждане на делото, заедно със законната лихва върху главницата от 07.05.2009г. до окончателното плащане и ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата 1 464 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за недопустимост на решението поради замяна на спорния предмет с незаявен от страните /обявил договора за спогодба за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като подписан в противоречие с императивните разпоредби на чл. 203 до чл. 211 вкл. КТ, без да има направено такова възражение/, евентуално неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано по следния начин: съдът се е произнесъл по правен въпрос, обусловил изхода на делото, относно същността на облигационен договор, сключен между субектите на едно трудово правоотношение и възможността за паралелното съществуване на облигационна и трудовоправна връзка между едни и същи правни субекти, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; процесуалноправният въпрос за възможността на съда да обяви сделка – предмет на делото за нищожна, без да има направено възражение от никоя от страните, е решен в противоречие с практиката на ВКС и се решава противоречиво от съдилищата – чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК; въпросът за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните съгласно чл. 235 ГПК и събраните по делото доказателства е решен в противоречие с практиката на ВС и ВКС и се решава противоречиво от съдилищата – чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК; въпросът за възможността за сключване на договор за уреждане на отношенията между работодател и служител, след като в КТ не съществува изрична забрана, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът Х. Г. П. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е установил, че по силата на трудов договор № 470/08.07.2008г. страните са били в трудово правоотношение, по което ответницата е изпълнявала длъжността „управител търговия на дребно” в Център за гуми „Д.” [населено място], като в длъжностната й характеристика са включени управленски и ръководни функции, вкл. да подписва всички финансово-счетоводни и административно – управленски документи и да сключва договори. Решаващият съдебен състав е приел, че в посоченото й качество ответницата е продала на [фирма] стоки на обща стойност 47 075,25 лв. по 6 бр. фактури на разсрочено плащане, без да има сключен договор между дружеството – неин работодател и третото лице – купувач с уговорка за разсрочено плащане, без да е овластена за това. По делото е установено, че страните са сключили на 17.02.2009г. договор за спогодба, с който ответницата е поела задължение да заплати стойността на закупените от третото лице стоки при условие, че до 20.03.2009г. купувачът не изпълни задължението си.
Анализирайки характера и действителността на договора за спогодба, въззивната инстанция е направила извод, че същият не може да се квалифицира нито като договор за встъпване в дълг /чл. 191 ЗЗД/, нито като договор за заместване в дълг /чл. 102, ал. 1 ЗЗД/, тъй като не са установени данни за вътрешни отношения /съглашение/ между купувача /длъжник по продажбата/ и ответницата /трето лице по продажбата/ или между [фирма] /кредитор по продажбата/ и длъжника – купувач, което да обоснове встъпване или заместване в дълга по продажбеното правоотношение от ответницата. Изложени са съображения, че действителното основание за поемане на чуждото задължение е определянето от страните на действията на ответницата като нарушения на трудовите задължения и с договора за спогодба страните са уредили имуществената отговорност на ответницата спрямо работодателя за вредите от посочените в договора действия. За да направи извод, че предявените искове са неоснователни, решаващият съдебен състав е приел, че договорът за спогодба е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД, тъй като в нарушение на императивните разпоредби на чл. 205, 206, 207, 201 и 211 КТ страните са уредили, както предпоставките /основанието/ и размера, така и начина на осъществяването на отговорността на ответницата спрямо дружеството – работодател.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция може да уточни и конкретизира правния въпрос съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК.
Предвид изложеното в касационната жалба, приложеното към нея изложение и въззивното решение, правните въпроси, от които зависи изходът на спора, се отнасят до възможността за паралелно съществуване на облигационно и трудово правоотношение между едни и същи правни субекти – работодател и служител и валидността на договор, сключен между работодател и служител, с който служителят се задължава да плати задължението на трето лице към работодателя, възникнало в резултат на договор за продажба на разсрочено плащане, сключен между третото лице като купувач и служителя, без да е упълномощен от работодателя да продава стока на разсрочено плащане. Относимите към спора материалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Що се отнася до процесуалноправния въпрос „допустимо ли е съдът да обяви сделка – предмет на делото за нищожна, без възражение от страните”, същият не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като по отношение на него не е осъществено нито едно от твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – касаторът не е посочил конкретна съдебна практика на ВС и ВКС по този въпрос, а цитираните съдебни актове не доказват противоречиво разрешаване на въпроса по смисъла на т. 2. По отношение на представените решение № 997/14.07.2009г. по гр. дело № 1150/2009г. на САС, ТО, 5 състав, решение № 29/07.04.2009г. по гр. дело № 411/2009г. на Районен съд Елхово и решение от 06.07.2009г. по гр. дело от 2009г. на Кюстендилски окръжен съд не са налице данни, че са влезли в сила, а решенията на ВС и ВКС са неотносими, тъй като в тях е прието, че съдилищата са разгледали искове на непредявено основание, а не е изразено становище по непредявено от ответника възражение за нищожност на сделката – предмет на иска като средство за защита. От друга страна е налице трайноустановена съдебна практика, съгласно която изпълнение на договорно задължение може да се претендира по валиден договор, като при предявен иск за реално изпълнение на договорно задължение съдът следва да се произнесе в мотивите по валидността на конкретния договор.
Въпросът за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните съгласно чл. 235 ГПК и събраните по делото доказателства не е решен в противоречие с практиката на ВС и ВКС. При постановяване на обжалвания съдебен акт въззивната инстанция е основала изводите си върху приетите от нея за установени обстоятелства по делото след обсъждане на относимите по спора доказателства, доводи и възражения на страните съобразно тяхната логическа последователност.
По изложените съображения Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 57 от 13.10.2010г. по в. т. дело № 174/2010г. на Апелативен съд Б., търговско отделение.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса 934,80 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.