3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 727
С., 12.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 612 от 02.07.2010 г. по гр.д. № 2287/ 2009 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено Решение № 840 от 04.03.2009 г. по гр.д.№850/2007 г. на СГС, с което предявените искове по чл. 407 ал. 1(отм.)ТЗ са отхвърлени, и е постановено друго, с което ЗК [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на Д. Г. Д. и на П. Я. Д. – двамата от [населено място], обл. В. по 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Г. Д. Г., причинена при ПТП на 07.05.2004 г. в [населено място], В. обл. от автобус ”А. Ч.” с д.к.№В 7599, застрахован при ответника по риска ”гражданска отговорност”, управляван от И. И. М., със законната лихва от 10.05.2004 г. Жалбоподателят поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, тъй като е решен материалноправен и процесуалноправен въпрос за правото на обезвреда за неимуществени вреди, когато в наказателното производство е уважен граждански иск за същите, който въпрос е съществен за допустимостта на предявените искове, както и за основателността им – въпросът има значение за правния интерес на ищците и за законосъобразното и надлежно упражняване на правата в гражданския процес. Поддържа, че исковете са недопустими и неоснователни и че обуславящият и съществен материалноправен въпрос: дали разглеждането и уважаването на иск срещу прекия причинител, съставлява процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на иск срещу застраховател по риска ”гражданска отговорност” на автомобилистите, е решен от въззивния съд в противоречие с Р.№82/2009 г. по т.д.№ 28/2009 г. на ВКС, І ТО и на ПлВС №7/1977 г. В раздел ”По касационните основания по см. на чл. 284 ГПК” жалбоподателят поддържа, че претенцията е неосно- вателна и недоказана, а размерът на обезщетението е недължим, прекомерен и завишен, развива оплакване за неправилност и необоснованост на решението, за което обсъжда доказателствата и иска да се допусне касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба Д. Г. Д. и П. Я. Д. – двамата от [населено място], обл. В. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорват основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него частично е отменено първоинстанционно решение, с което са били отхвърлени субективно съединени осъдителни искове, които съответно са уважени, и които не са с цена до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, тъй като с него са уважени искове по чл. 226 ал. 1 КЗ (те са по чл. 407 ал.1(отм.)ТЗ), предявени от ищците срещу застраховател по риска ”Гражданска отговорност”, след като по НОХД ищците са осъдили деликвента да им плати обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от загубата на сина им Г. Д. Г., причинена при ПТП на 07.05.2004 г. в [населено място], В. обл. от автобус ”А. Ч.” с д.к.№В 7599, застрахован при ответника по риска ”гражданска отговорност”, управляван от И. И. М..
Съгласно т. 1 от ТР №1 от 19.ІІ.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, Върховният касационен съд, при вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, е длъжен служебно да го допусне до касация, а когато се прави такова оплакване от жалбоподателя, последният не следва да подвежда недопустимостта и нищожността на въззивното решение под основанията да допускане на касационно обжалване.
Въззивното решение не е недопустимо на соченото от жалбоподателя основание. Съгласно ТР №2/2010 г. от 6.VІ.2012 г. по тълк.д.№1/2010 г. на ВКС, ОСТК, при уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента, е допустим прекият иск на увреденото лице по чл. 226 ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка ”Гражданска отговорност”, вредата се смята за обезщетена не когато е установена с влязло в сила решение срещу деликвента, а след окончателното удовлетворяване на увреденото лице, което настъпва с реалното плащане от деликвента на пълния размер на вредата, съответно плащане до размера на застрахователната сума, ограничаваща договорната отговорност на застрахователя.
По изложените съображения, въпреки че предявените от ищците граждански искове за обезщетение за неимуществени вреди срещу деликвента са уважени в наказателния процес, решението, с което са уважени исковете им по чл. 407 ал. 1 (отм.)ТЗ срещу застрахователя по ”Гражданска отговорност” не е недопустимо, тъй като деликвентът не е извършил реално плащане, затова искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 612 от 02.07.2010 г. по гр.д. № 2287/ 2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: