6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 948
гр. София, 27.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1107 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. К. срещу решение № 1056 от 30.06.2011г. по гр. дело № 1377/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав, с което е потвърдено решение № 15 от 18.02.2011г. по т. дело № 72/2010г. на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 2 състав. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени като неоснователни предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове за обявяване на нищожността на договор № 101 от 24.08.2007г., сключен между страните, и ищецът е осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер 4 000 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложеното към нея писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ Кой е компетентният съд за решаване на спора относно действителността на договор за обществена поръчка при иск за прогласяване на нищожност;
2/ Има ли обвързваща сила /сила на пресъдено нещо/ изложеното в мотивите на административния съд при решаване на административен спор относно действителността на договора;
3/ Кои са надлежните страни по иск за прогласяване нищожността на договор за обществена поръчка – само третите заинтересовани лица или и самите страни по договора;
4/ Какво е дължимото съотношение между съдържанието на доклада на съда по чл. 375, ал. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1 ГПК и решението; дължи ли съдът произнасяне по всички, допуснати с доклада и приети за разглеждане спорни въпроси по делото;
5/ Дължи ли въззивният съд произнасяне по жалба относно основание, заявено в срока по чл. 372, ал. 2 ГПК и възпроизведено в доклада на съда по чл. 375, ал. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1 ГПК;
6/ Какви са критериите за квалифициране на уточнително изявление на ищеца като несвоевременно предявен нов иск, коя инстанция има правомощия да направи това, до кой етап от развитието на процеса и с какъв акт следва да се произнесе по този въпрос;
7/ Кои са основанията за нищожност на договора за обществена поръчка – само посочените в Закона за обществените поръчки или и тези по чл. 26 ЗЗД; намират ли се двата закона в отношение на субсидиарност, при която специалният ЗОП да дерогира общия ЗЗД и до каква степен;
8/ Попадат ли нарушенията на императивни норми на специален закон като ЗОП, който предвижда допълнителни основания за нищожност на съответни видове норми /за обществени поръчки/ в понятието „нарушение на закона“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Ясна С. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържа становище, че посочените от касатора въпроси от 1 до 6 не представляват процесуалноправни въпроси, които да са от значение за изхода на делото и за формиране на решаващата воля на съда, тъй като никога не са били отнасяни за разглеждане пред двете инстанции, а от друга страна касаторът не е посочил как тези въпроси са решавани в противоречие със задължителната практика на ВКС или са решавани противоречиво от съдилищата. Приложените решения и определения са неотносими, тъй като са постановени по административноправен, а не гражданскоправен спор. Посочените от касатора материалноправни въпроси 7 и 8 не са от значение за изхода на делото и за формиране на решаващата воля на съда поради това, че са общи, без да се третира конкретно основание за нищожност на процесния договор, което да е решавано в противоречие с практиката на ВКС или да е решавано противоречиво от съдилищата.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи относно допустимостта на обжалвания съдебен акт и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че предявените искове са за прогласяване на нищожност на договор № 101 от 24.08.2007г., сключен между [фирма] в качеството му на възложител и [фирма] в качествотго му на изпълнител по реда на Закона за обществените поръчки, поради противоречието му със закона – чл. 41, ал. 4 ЗОП /ДВ, бр. 37/2006г./, и поради невъзможен предмет.
По отношение на иска за прогласяване на нищожност на договора поради противоречие с чл. 41, ал. 4 ЗОП /ДВ, бр. 37/2006г./ решаващият съдебен състав е констатирал, че процесният договор е сключен преди влизане в сила на съдебен акт по подадената от друг участник в процедурата жалба. Въззивният съд е приел, че основанието за прогласяване на нищожността на договора следва да се разглежда съобразно визираните в Закона за обществените поръчки основания, доколкото провеждането на процедурата на обществена поръчка, приключваща със сключване на договор за изпълнението й, се подчинява на особен режим, предвиден в специален закон, именно ЗОП. Поради това, че договорът – предмет на иска е сключен след провеждане на такава процедура, е направен извод, че не е налице визираното в чл. 120а, ал. 2 ЗОП в редакция към процесния период основание за прогласяване на неговата нищожност.
Искът за прогласяване на нищожност на договора поради невъзможен предмет, предвид издаден след сключването му от осъществяващия строителен надзор на обекта „Интерконсулт““ Е., [населено място] акт за спиране на строителството по договора поради установени хоризонтални и вертикални деформации на Западен кей, е приет за неоснователен поради това, че евентуална последваща невъзможност от изпълнение на договора не е равнозначна на начална липса на предмет на договора, и поради това, че не е установено липса на предмет, предхождаща сключването на договора.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
По отношение на първия, посочен от касатора, процесуалноправен въпрос не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, тъй като не е установена противоречива съдебна практика, нито въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Създадена е трайноустановена практика на ВКС, съгласно която гражданският съд, разглеждащ искове за заплащане на възнаграждение за извършени работи, респективно стойността на изпълнените СМР, възложени със сключен между страните договор за обществена поръчка, следва да се произнесе по възражението на ответника за нищожност на договора, както и че исковете за прогласяване нищожност на договори, включително и договори за обществена поръчка, подлежат на разглеждане по реда на ГПК, т. е. подсъдността се определя по правилата на ГПК – решение № 19/23.02.2009г. по т. д. № 474/2008г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 37/30.05.2011г. по т. д. № 275/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 183/02.11.2012г. по т. д. № 209/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 82/19.07.2011г. по т. д. № 658/2010г. на ВКС, ТК, I т. о. и други. Разпоредбите, уреждащи подведомствеността на делата на административните и гражданските съдилища /чл. 128 АПК и чл. 14 и сл. ГПК/, са достатъчно ясни и не са нарушени с разглеждане на предявения иск от въззивния съд. ма ли обвързваща сила /сила на пресъдено нещо/ изложеното в мотивите на административния съд при решаване на административен спор относно действителността на договора“ не е релевантен за спора, тъй като въззивният съд, независимо, че е посочил, че в мотивите на решение № 4344/11.04.2008г. по адм. дело № 12714/2007г. на ВАС е отразено, че „сключеният договор за обществена поръчка ще запази действието си, а заинтересованите лица имат право да търсят обезщетение по реда на ГПК“, не е обосновал постановения от него съдебен акт с мотивите на решението на административния съд, а е обсъдил събраните доказателства и инвокирани от страните доводи и въз основа на тях е формирал и изложил самостоятелни правни доводи и съображения за отхвърляне на иска.
По въпроса за надлежните страни по иск за прогласяване нищожността на договор за обществена поръчка /дали това са само третите заинтересовани лица или и самите страни по договора/ също не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решетние. Постоянната практика на ВКС в смисъл, че легитимирани страни за установяване нищожност на един договор са страните по сделката, е приложима и към договора за обществена поръчка и същата не е нарушена от въззивната инстанция при постановяване на обжалвания въззивен съдебен акт. Договорът за ремонт и подмяна на подкранови пътища на Пристанище терминал Л. – Западен кей – челен, част от „Пристанищен комплекс Л.“ № 101 от 24.08.2007г. е сключен между [фирма] в качеството му на възложител и [фирма] в качеството му на изпълнител и посочените две търговски дружества са страни и по предявения иск. Разпоредбата на чл. 120а, ал. 1 ЗОП /редакции ДВ, бр. 94/2008г., в сила от 01.01.2009г. и ДВ, бр. 37/2006г./, съгласно която всяко заинтересовано лице може да предяви иск за установяване нищожност на договор за обществена поръчка, е достатъчно точна и ясна. Тази разпоредба само разширява кръга на легитимираните лица и не обосновава недопустимост на иск за нищожност на договора за обществена поръчка, предявен от един от съконтрахентите срещу другата страна по сделката.
Посочените от касатора седми и осми въпроси са релевантни за спора, тъй като от тяхното решаване зависи изходът на делото. Същите могат да бъдат уточнени по следния начин: приложимо ли е общото основание за нищожност на договора поради противоречие със закона по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД по отношение на договорите, сключени по реда на Закона за обществените поръчки. По значимия за спора материалноправен въпрос не е формирана постоянна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1 , т. 1 ГПК и тъй като същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предвид необходимостта от създаване на съдебна практика относно тълкуване на нормите, уреждащи нищожността на договора за обществена поръчка и с оглед динамичните промени в законодателството и обществените условия, отнасящи се до разходването на бюджетните и извънбюджетните средства и определените в ЗОП дейности с обществено предназначение, въззивното решение на Софийски апелативен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1056 от 30.06.2011г. по гр. дело № 1377/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 11 104,14 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.