5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1145/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 971
гр.София, 28.12. 2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1145/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Първа инвестиционна банка АД, [населено място] срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 369/18.07.2011 год., постановено по в.гр.дело № 503/2011 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Районен съд-Гоце Делчев № 969/19.03.2010 год. по гр.дело № 1200/2010 год., с което е осъден ответника-касатор да заплати на А. Т. А. от [населено място] сумата 10 000 евро, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на задължения по сключен между страните договор за наем на сейф в обществения трезор на Първа инвестиционна банка.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събрания доказателствен материал, неправилно е преценил фактите по делото с оглед разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, което е довело до погрешния и необоснован извод за основателност на претендираното обезщетение за вреди.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е аргументирано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуални въпроси свързани с разпределението на доказателствената тежест при иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.605 ТЗ и задължението на съда да укаже на страните кои правнорелевантни факт всяка една от тях следва да установи, както и материалноправния въпрос относно предпоставките за ангажиране отговорността на банката при нарушаване неприкосновеността на банковия сейф с необявено съдържание. Излагат се доводи, че някои от поставените въпроси са намерили отговор в приложеното решение № 7/14.02.2011 год. по т.дело № 283/2010 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о., но по други липсва изрично произнасяне, което прави наложителна намесата на касационната инстанция с оглед установяване на точния смисъл на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба А. Т. А. от [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Д.Ш. от АК-Б. изразява становище, че не са налице твърдените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни. Претендира направените съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 500 лева – адвокатски хонорар по представения договор за правна помощ от 01.11.2011 год.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното осъдително решение, с което е уважен предявеният иск по чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД във вр. с чл.605 и сл.ТЗ и е осъден ответника-касатор да заплати сумата 10 000 евро, представляваща обезщетение за вреди-откраднати златни монети и други ценности, вложени от ищеца А. в наетия от него банков сейф, който е бил разбит и ограбен от неизвестно лице проникнало в трезора на банковия клон на П. в [населено място] в периода между 10-15 юли 2009 год. По делото е прието за безспорно установено, че по силата на сключения между страните договор от 08.10.2008 год. и предвид разпоредбата на чл.7/1/ от ОУ ответната банка носи отговорност за неприкосновеността на наетия сейф и вложените в него вещи /приети за съхранение без обявяване на стойността им/ до размера на сумата 10 000 евро. Прието е също, че в производството по този иск ответникът носи доказателствената тежест да установи твърдяния факт, че е положил дължимите грижи за опазване на оставените му за съхранение вещи, включително чрез предприемане на действия за укрепване стените на помещението, в което се намира гражданския трезор, осигуряване на наблюдение, подходяща охрана и др., които биха възпрепятствували извършването на кражбата, каквито доказателства по делото няма представени. При тези фактически данни, анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал, съдът е направил решаващия извод, че е налице правно основание да бъде ангажирана отговорността на ответника за процесните вреди /до лимитирания размер/, настъпили в резултат на неизпълнение на договорното му задължение да осигури неприкосновеността на наетия сейф и вложените в него вещи.
При тези фактически данни настоящият съдебен състав на ВКС счита, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
По поставените процесуални въпроси свързани с приложението на чл.154 ГПК е налице постоянна и непротиворечива практика, според която всяка страна е длъжна да установи твърдяните факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална роля заема страната в процеса – т.е. не зависи от качеството й на ищец или ответник, а от отношението й към спорното право – дали страната твърди, че то съществува или отрича съществуването му. В този смисъл са и решенията по т.дело № 575/2009 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; по т.дело № 901/2009 год. на ВКС, ТК, І т.о.; по т.дело № 798/2008 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; по т.дело № 950/2009 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК. В тази връзка в съответствие с цитираната съдебна практика, прилагайки разпоредбата на чл.154 ГПК още с доклада по чл.146 ГПК, съдът е посочил как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти като е указал на страните да представят доказателства за твърдяните факти и обстоятелства, уважавайки направените от тях доказателствени искания. Що се отнася до конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършената суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал, същите са относими единствено към конкретния спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и твърденията за погрешни крайни изводи представляват основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице и твърдяното противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС, тъй като различният краен изход в приложеното към касационната жалба р.№ 7/14.02.2011 год. по т.дело № 283/2010 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е обусловен от различните факти и събраните доказателства по всяко едно от делата, а не от противоречиво разрешаване на материалноправен или процесуален въпрос, който е предмет на настоящото дело.
Аналогично е положението и по отношение на поставеният материалноправен въпрос относно предпоставките за ангажиране отговорността на банката при нарушаване на неприкосновеността на банковия сейф с необявено съдържание. Отговорът на този въпрос е изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по конкретното дело както и изпълнението на поетите задължения по договора за наем на банков сейф и Общите условия на П., представляващи неразделна част от него. В тази връзка позоваването на касатора на приложеното решение на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.дело № 283/2010 год. не обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е постановено при различна фактическа обстановка – банковата касета на ищцата по това дело не е била разбита, нито е установен неоторизиран достъп до нея за разлика от настоящото дело, по което е безспорно установено, че процесния сейф е бил разбит и ограбен в резултат на проникване през странична стена на банковия трезор. Ето защо, с оглед данните по настоящото дело съдът е обосновал отговорността на ответника за процесните вреди с неизпълнение от негова страна на договорното задължение за опазване неприкосновеността на сейфа и вложените в него вещи.
Неоснователно е позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитирания текст е насочено към преодоляване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай. Не конкретния казус или бъдещото касационно решение, а разрешеният съществен правен въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В случая твърдяната неправилност на въззивното решение не би могла да аргументира наличието на основание за допускане на касационно обжалване. При този изход на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените и поискани от него съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 500 лева адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 369/18.07.2011 год., постановено по в.т.дело № 503/2011 год.
ОСЪЖДА Първа инвестиционна банка АД, [населено място] ЕИК[ЕИК] да заплати на А. Т. А., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.3, ап.12 сумата 500/петстотин/лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: