5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
гр. София, 26.05.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 648 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, подадена от главен експерт Д. Вакарелска, срещу решение № 337 от 04.03.2010г., постановено по т. дело № 1197/2009г. от Пловдивски апелативен съд, 1 състав, с което е оставено в сила решение № 94 от 26.01.2009г. по т. дело № 21/2009г. на Хасковски окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан поради погасяване на вземанията по давност предявеният от Агенция за държавни вземания, [населено място] против [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ за признаване за установено, че в полза на АДВ, [населено място] съществува предявено, но неприето в производството по несъстоятелността по т. дело № 51/2007г. по описа на Окръжен съд Хасково частно държавно вземане срещу [фирма] в общ размер 2 389 697,61 лв., от които: 1/ вземания, установени с актове № 273/23.09.2002г. и № 2/04.01.2007г., както следва: главница 967 800,14 лв., редовна лихва по чл. 2 от договора от 10.01.1995г.- 512 125,52 лв., наказателна лихва по чл. 6 от договора от 10.01.1995г. – 708 664,96 лв.; 2/ вземания за периода от 20.12.2006г. до 29.11.2007г. в размер 155 060,14 лв., представляващи наказателна лихва, начислена върху главница в размер 967 800,14 лв.; 3/ вземания за периода от 29.11.2007г. до 04.01.2008г. в размер 46 046,85 лв. – наказателна лихва върху установените с горепосочените актове главници, както и наказателна лихва по чл. 6 от договора от 10.01.1995г. от 04.01.2008г. върху посочените главници до окончателното им изплащане.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в писмено изложение поддържа становище за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, като сочи, че възивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие със съдебната практика, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: прекъсва ли се погасителната давност с предявяване на иск за откриване на производство по несъстоятелност; прекъсва ли се погасителната давност с подписването на анекс към договора; дали отказът от оспорване на дадено вземане представлява признание за съществуване на вземането.
Ответникът [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] чрез процесуалния си представител адв. М. Ц. прави възражение за липса на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Синдикът на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] Д. В. не изразява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становището на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че са налице процесуалните предпоставки за упражняване на иска и че няма спор относно основанието, съществуването и размера на неприетата част от дълга общо 2 389 697,61 лв. – вземане за главница и лихви /редовни и наказателни/ по договор от 10.01.1995г. по ЗУНК между Министерство на финансите, Министерство на икономиката и [фирма], образувано от дължими вноски до 02.03.2002г. по отношение на главницата и до 02.04.2004г. за лихвите. Относно спорния между страните въпрос във връзка с възражението за погасяване на вземането по давност решаващият съдебен състав е направил извод, че вземането – предмет на предявения установителен иск е погасено по давност, поради което е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което искът е отхвърлен.
Д. на дружеството в несъстоятелност за прекъсване на давността поради признание на дълга от длъжника чрез подписания между страните на 09.08.1999г. анекс, с който се удължава срока на погасителния план на договора, е приет за неоснователен. Изложени са съображения, че признание на дълга е налице, когато се констатира едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора, т. е. когато се признава съществуването на задължението, което кореспондира на признатото право. Въззивният съд е направил извод, че анексът към договора и прекратяването на производството по т. дело № 1304/2002г. на СГС поради отказ на [фирма] от предявения против АДВ отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по съставен по реда на ЗСДВ /отм./ акт нямат характер на признание на дълг в гореизложения смисъл. Относно справката за дълг към 31.07.2006г. са изложени съображения, че е сборна, съдържа данни за задължения на дружеството на различни основания и няма адресат, а извършеното частично плащане на сумата 256 400 лв. не представлява признание, тъй като не се разпростира върху останалата част от дълга. Според решаващия съдебен състав давността не е прекъсната и с издадените актове по ЗСДВ /отм./ № 273/23.09.2002г. и № 2/04.01.2007г., тъй като тяхното действие е да установят размера на дълга към определен момент и не са начало на принудително изпълнение по смисъла на закона. Инициираното през 2004г. производство по чл. 625 ТЗ не представлява действие, прекъсващо давностния срок, тъй като решението е обезсилено от ВКС.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Поставяйки въпроса „прекъсва ли се погасителната давност с предявяване на иск за откриване на производство по несъстоятелност” касаторът е имал предвид молбата на Агенция за държавни вземания, [населено място] за откриване производство по несъстоятелност на [фирма] с изх. № 22-00-312/02 от 30.03.2004г., по която е било образувано гр. дело № 427/2004г. по описа на Хасковски окръжен съд, ГК. С оглед обстоятелството, че с решение № 417/16.08.2006г. по т. дело № 99/2006г. на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е обезсилил решение № 118/10.11.2005г. по гр. дело № 427/2004г. на Хасковски окръжен съд, ГК и е прекратил производството по делото за откриване производство по несъстоятелност на [фирма], горепосоченият въпрос е без значение за конкретния спор. Независимо дали е била прекъсната или не в резултат на подаването на молбата на АДВ с изх. № 22-00-312/02 от 30.03.2004г., с обезсилване решението за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] и прекратяване на производството давността не се смята прекъсната съгласно чл. 116, б. „б”, предл. второ ЗЗД, нито съгласно чл. 628а, ал. 1 ТЗ.
Поставените от касатора правни въпроси „прекъсва ли се погасителната давност с подписването на анекс към договора за уреждане на задълженията към държавата, произтичащи от необслужваните кредити към търговските банки, с който анекс се променя погасителния план за изплащане на задължението” и „дали отказът от оспорване на дадено вземане представлява признание за съществуване на вземането” са релевантни за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като тяхното решаване е обуславящо за изхода на спора.
Неоснователен е доводът за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994г. /отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Приложените от касатора определение № 43/27.01.2009г. по т. дело № 614/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 93/03.08.2006г. по т. дело № 112/2006г. на БАС, решение от 09.12.2003г. по вад № 33/2003г., решение № 553/29.10.2007г. по т. дело № 322/2007г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 876/30.11.2007г. по т. дело № 493/2007г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. не са от категорията на визираните съдебни актове.
Касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 от посоченото тълкувателно решение, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. В приложените към касационната жалба съдебни актове не се дава разрешение на релевантните за настоящия правен спор въпроси. Решенията на арбитражните съдилища не се включват в актовете по смисъла на цитираната правна норма.
Предвид обстоятелството, че по релевантните правни въпроси „прекъсва ли се погасителната давност с подписването на анекс към договора за уреждане на задълженията към държавата, произтичащи от необслужваните кредити към търговските банки, с който анекс се променя погасителния план за изплащане на задълженията” и „дали отказът от оспорване на дадено вземане представлява признание за съществуване на вземането” не е формирана трайна съдебна практика, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 337 от 04.03.2010г., постановено по т. дело № 1197/2009г. от Пловдивски апелативен съд, 1 състав,
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.