5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 811
С., 11.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1555/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД [фирма] – [населено място] срещу Решение № 1896 от 30. 11.2012 г. по гр.д. № 2434/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №1899 от 20.03.2012 г. по гр.д. № 8120/ 2011 г. на СГС в частта, с която искът по чл. 226 ал. 1 КЗ на Е. С. Пашова – от [населено място] срещу ЗД [фирма] – [населено място] е уважен за 10 000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от причинени й увреждания в резултат на ПТП на 04.10.2008 г. в [населено място], причинено от Г. Л. В. с л.а. „Ситроен”, м.”Сако” с д.к. [рег.номер на МПС] и за 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди следствие смъртта на съпруга й Т. Д. П., причинена при същото ПТП, и решението е отменено и е уважен още за 40 000 лв. искът за неимуществени вреди, претърпени от ищцата от загубата на съпруга й, с оплакване за неправилност. В Приложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят сочи разрешените правни въпроси от значение за изхода на делото:за правилата на разпределение на доказателствената тежест относно установяване на валидно застрахователно правоотношение – кой установява застрахователен риск и застрахователен интерес, и плащането на застрахователните премии, за приложението на чл. 52 ЗЗД – съдът следва ли да се съобразява на какво основание се ангажира отговорността на ответника (деликвент, застраховател, държавата по ЗОДОВ и т.н.) или определя обезщетението според вредата, как се тълкуват изразите „икономическата конюнктура в страната” и „конкретните икономически условия”, съдържащи се в решения на ВКС, ІІ т.о.:Р.№ 59/29.04. 2011 г. и Р.№83/06.07.2009 г. – като обуславящи намаляване или увеличаване размера на обезщетението, как функционалната отговорност на застрахователя се свързва с критериите за определяне от съдилищата на обезщетенията според лимитите на застраховката „гражданска отговорност” – Р.№ 83/06.07.2009 г., и не следва ли деликвентите и държавата по ЗОДОВ да бъдат осъждани за по-големи суми, тъй като нямат лимит и отговарят неограничено, защо съдилищата присъждат по-малки суми срещу държавата по ЗОДОВ и деликвентите по чл. 45 ЗЗД, ако практиката на ВКС по чл. 290 ГПК противоречи на тълкувателната практика, може ли съдът да добавя правила, установени с тълкувателно решение.
Жалбоподателят по въпроса за разпределение на доказателствената тежест поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, като сочи Р.№831/18.12.2010 г. на ВКС, ІV г.о. и Р.№261/31.03. 2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. и излага оплакване, че ищцата не е установила валидно застрахователно правоотношение, като не прави разграничение между сключен и действащ застрахователен договор, който въпрос не е изяснен в противоречие с указанията в т.3 на ППлВС №7/1978 г.
Жалбоподателят по въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, като относно критериите по чл.52 ЗЗД сочи ППлВС №4/1968 г., и решения, постановени от ВКС на основание чл. 290 ГПК:Р.№532/24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009 г. на ІІІ г.о., Р.№377/22. 06.2010 г. по гр.д.№1381/2009 г.на ІVг.о.,Р.№832/10.12.2010г. по гр.д. №593/2010г. на ІІІ г.о., Р.№302/04.10.2011 г. по гр.д.№78/2011г. на ІІІ г.о., Р.№179/08.09.2010 г.по гр.д.№656/2008 г. на ІІ т.о. и по въпроса за обусловеността на отговорността на застрахователя от отговорността на застрахования сочи т.9 от ППлВС №7/1978 г., както и Р.№780/27.12.2010 г. на ВКС, ІV г.о. за размера на присъдено обезщетение за причинена смърт на съпруг и баща.
Ответницата по касационната жалба – ищца по делото Е. С. Пашова – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество касационната жалба, като неоснователна, а ответникът по касационната жалба Г. Л. В. – от [населено място] – трето лице помагач на страната на ответника и ответник по обратния иск за лихвите, отхвърлен с влязло в сила решение – не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е потвърдено и изменено първоинстанционно решение, с което е разгледан осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд, за да уважи исковете в предявените размери, за което съответно е потвърдил и изменил първоинстанционното решение, е приел въз основа споразумението по НОХД № 2283/2011 г. на СГС, че е установено противоправното поведение на виновния за настъпването на ПТП водач, и по спорния въпрос имал ли е той към този момент сключена валидна застраховка „гражданска отговорност”, е приел за неоснователно възражението на ответника, като е изложил, че е налице сключена валидна застраховка, установено от Констативния протокол, удостоверяващ представена от водача полица „гражданска отговорност”, от Полица №024812/ 19.11.2007 г., неоспорена от ответника и от Справката от базата данни на Инф.център към ГФ изх.№10-00-58/10.10.2011г. Въз основа на изслушаните медицинска и автотехническа експертизи, съдът е приел, че ударът е бил предотвратим посредством аварийно спиране на водача, като пострадалите са преминавали на пешеходна пътека тип ”зебра”, взел е предвид причинените увреждания на ищцата и претърпените неимуществени вреди от загубата на съпруга й, починал следствие уврежданията, получени при ПТП и е заключил, че за болките и страданията от получените физически травми от ищцата, ще я обезщети сумата 10 000 лв., а за неимуществените вреди от загубата на съпруга й, с оглед комплексната преценка на значимите за това обстоятелства, справедливото обезщетение е 80 000 лв., като е неоснователно искането на ответника при тази преценка съдът да се ръководи само от възрастта на ищцата.
С оглед изложеното, от изведените от жалбоподателя въпроси, релевантни за делото са въпросите: за разпределението на доказателствената тежест между страните по делото с оглед твърдяните от тях факти и обстоятелства, и за приложението на чл. 52 ЗЗД. Не са релевантни за делото останалите въпроси: как съдът определя обезщетението – според вредата или според основанието, на което отговаря ответникът, как се тълкуват употребени от ВС изрази в Р.№59/29.04.2011 г. и в Р.№83/06.07.2009 г., как се свързва отговорността на застрахователя с критериите за определяне от съдилищата на обезщетенията според лимитите на застраховката „гражданска отговорност” и за какви суми следва да бъдат осъждани деликвентите и държавата по ЗОДОВ, защо срещу последните съдилищата присъждат по-малки суми и дали ако практиката на ВКС по чл. 290 ГПК противоречи на тълкувателната практика, може съдът да добавя правила, установени с тълкувателно решение. Тези въпроси може да са важни, но както и да се решат, това няма да се отрази на изхода на делото, тъй като не са обсъждани във въззивното решение.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса за разпределение на доказателствената тежест. В Отговора си по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил иска с възражение, че не е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност” на автомобила на деликвента, тъй като няма договор с платени по него застрахователни премии и сключен от лице със застрахователен интерес. Ищцата за установяване сключен застрахователен договор от третото лице – помагач, е искала съдебно – счетоводна експертиза за установяване на сключен договор и за плащане на застрахователнатата премия, както и изискване на Справка от ГФ с кой застраховател е сключена застраховката, искала е да се задължи третото лице – помагач да представи застрахователната полица, които доказателства са допуснати от съда. Третото лице-помагач е представило доказателства за сключен застрахователен договор и платена еднократно застрахователна премия, приети по делото и неоспорени от застрахователя, въз основа на които съдът е направил извод за валидно застрахователно правоотношение, създадено между застрахователя и деликвента. С това съдът не се е произнесъл в противоречие със съдебната практика относно правилата за разпределение на доказателствената тежест, която е в смисъл, че страната доказва обстоятелствата, от които произтича претендираното право, твърдяните от нея факти и обстоятелства: ищцата, в чиято доказателствена тежест е установяване на главния по спора факт – наличие на застрахователно правоотношение по риска ”гражданска отговорност” между ответника и деликвента, включително с плащане на премията, е доказала този факт, а ответникът не е доказал възражението си за липса на застрахователно правоотношение поради неплащане на застрахователна премия от деликвента. В този смисъл е и посоченото от жалбоподателя Р.№261/31.03.2010 г. по гр.д.№ 5305/ 2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което съдът е приел, че всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си. Неотносимо към поставения въпрос е посоченото от жалбоподателя Р.№831/18. 12.2010 г. по гр.д.№ 630/2010 г. на ВКС, ІV г.о. относно обезщетение по чл. 200 КТ при призната трайно намалена трудоспособност КТ.
По въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като решението е съобразено с установената съдебна практика за критериите по чл. 52 ЗЗД, посочени в ППлВС №4/1968 г., и в постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК решения, задължителни за долустоящите съдебни инстанции:Р.№88/09.07.2012 г. по т.д.№1015/2011г. на ІІ т.о.,Р.№16/06.03.2012 г. по т.д.№461/2011 г. на ІІ т.о., Р.№59/29.04.2011 г. по т.д.№635/2010 на ІІ т.о. и др. Като е определил обезщетение за неимуществени вреди за причинените увреждания на ищцата 10 000 лв. и обезщетение 80 000 лв. за неимуществени вреди от загубата на съпруга й, съобразно критерия за справедливост и въз основа конкретните обстоятелства по делото: характера на уврежданията на ищцата, проведеното лечение, периода, през който е търпяла болки от увреждането и интензивността им, понасяните страдания от загубата на съпруга си, с който е имала хубав и продължителен семеен живот, съдът не се е отклонил от практиката на ВКС за съблюдаване на критерия за справедливост. Определеното обезщетение за неимуществени вреди не е в противоречие със съдебната практика за определяне на застрахователно обезщетение за такъв вид неимуществени вреди и този размер на обезщетението не е завишен, а е определен в съответствие с критерия за справедливост, съдържащ се в чл. 52 ЗЗД.
С оглед този изход на делото за касационната инстанция жалбоподателят следва да плати на Е. С. Пашова 1450 лв. – разноски по делото – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 6 ГПК и чл. 36 ал. 2 ЗА.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1896 от 30. 11.2012 г. по гр.д. № 2434/ 2012 г. на Софийски апелативен съд
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на Е. С. Пашова – от [населено място] 1450 лв. – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: