3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361/21.05.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на петнадесети май , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1047 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното на 24.06.2011 год. решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д.№ 587 / 2011 год. , с което е отменено първоинстанционното решение по спора, постановено по гр.д.№ 1140 / 2010 год. на Районен съд Асеновград и е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.55 ал.1 предл. първо ЗЗД, за сумата от 16 124,65 лева – платено без основание превозно възнаграждение . Касаторът обжалва правилността на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост. Формулира материалноправни и процесуалноправни въпроси по допустимост на касационното обжалване , сочейки допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК.
Ответната страна оспорва касационната жалба,като намира че касаторът не е формулирал правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, тъй като поставените не са обусловили решаващи изводи на въззивния съд , а не е обосновал и основание за допустимост на касационното обжалване , съобразно допълнителния селективен критерий на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , констатира , че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и е редовна с оглед изискванията на чл.284 ГПК .Насочена е срещу валиден , допустим и подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. По допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът – [фирма] – твърди , че по сключен с ответника [фирма] договор за превоз , ответното дружество е фактурирало възнаграждение за превоз на стоки на ищеца , за разстояния различни от действително изминатите , поради което и за съответната , надхвърляща реалното изпълнение част , същото се явява платено без основание . За да отхвърли така предявеният иск въззивният съд е приел , че страните са уговорили възнаграждение за превоза , определяемо на базата на договорена единична цена за километър пробег . С оглед остойностяване на услугата , в съставени от ответника и осчетоводени от ищеца фактури, по начин включващ възнаграждение и за изминатото разстояние от и до местодомуването на превозното средство спрямо отправния и крайния пункт на превоза , съдът е приел , че страните са договорили заплащането на възнаграждение и за тази част от маршрута , като ищецът е бил в известност за начина на формирането му в размера по фактурите . Представени са пътни листи , изрично посочващи изминати разстояния общ пробег и пробег с товар, като общия пробег / включващ и разстоянията от местодомуването на превозното средство до товарния ,респ. разтоварния пунктове / е отразен в подписаните двустранно товарителници и съответства на фактурирания пробег .
Ищецът формулира следните въпроси в обосноваване допускането на касационното обжалване: 1/ Може ли да се претендира неоснователно обогатяване, за връщане даденото на основание „ привидно истински документ „ ? ; 2 / При установяване неверни данни , вписани във фактура, може ли длъжникът да претендира неоснователно обогатяване ? ; 3/ Осчетоводяването на фактура прегражда ли възможността на длъжника по фактурата да оспорва вземането по същата, респ. част от него , като невъзникнало ? . От поясненията към всеки от формулираните въпроси , доколкото същите са непрецизни и с подвеждащо спрямо фактическата обстановка по спора съдържание , се установява , че всеки от тях касае процесните фактури , респ. твърдението на ищеца за надписването на възнаграждение по същите .
Правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, е въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващите изводи на въззивния съд . Този въпрос е винаги специфичен и относим към правните изводи на съда по прилагането на закона и практиката. За да отхвърли иска, съдът е приел, че осчетоводяването на фактурите с така формираното в същите възнаграждение за превоза , съставлява конклудентно приемане от ищеца – възложител заплащането на възнаграждение , формирано на базата на общия пробег на превозните средства , в изпълнение на възложения превоз . Въззивният съд не е формирал изводи на база доказателствената стойност на самите фактури , едностранно подписани от изпълнителя , а на факта на осчетоводяването им, без своевременно противопоставяне от ищеца . Изводите на съда не се основават на недоказано надписване на изминати от превозвача разстояния, в който случай би била налице неистинност на фактурираното , а на действително изминати със и без товар разстояния , при прието от възложителя задължение да заплати възнаграждение за общия пробег, доколкото пробегът без товар се явява необходим за осъществяване на възложения превоз . Въззивният съд не е отричал възможността за оспорване фактурата като частен свидетелстващ документ, а и предвид едностранното изготвяне на фактурите от ответника , такова оспорване не е било и необходимо, с оглед формалната им доказателствена сила – единствено като изявления , изходящи от съставителя на документа . Изводите на въззивния съд са основани на останалите писмени доказателства / пътни листи, товарителници /,анализирани от приетата по делото икономическа експертиза , установяващи формирането на вписаното възнаграждение , както и на факта на приемането му от ищеца , с осчетоводяване на фактурите . Въззивният съд изрично не е изключил и възможността ищецът да оспори сключването на уговорка , в смисъла изводим от съдържанието на фактурите и факта на осчетоводяването им – чрез установяване на уговорка в противен смисъл , което не е сторено .
Следователно, поставените от касатора въпроси не са предмет на решаващите изводи на въззивния съд и нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Последното изключва задължението на съда по преценка наличието на допълнителния селективен критерий , поначало частично заявен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК – единствено от значение за „ точното прилагане на закона „ .
Водим от горното , Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд , постановено на 24.06.2011 год. по т.д.№ 587 / 2011 година .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
+
ЧЛЕНОВЕ :