6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 744
С., 07.10.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3228/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] и по касационна жалба на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] – трети лица помагачи на ищеца [фирма] – [населено място] срещу Решение № 70 от 19.03.2015 г. по т.д. № 697/ 2014 г. на Варненски апелативен съд, с което е обезсилено Решение №124 от 07.07. 2014 г. по гр.д.№ 288/2012 г. на Добрички окръжен съд и е прекратено производството по делото, с което по иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, предявен от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място], е признато за установено вземане на ищеца към ответника 994 528.27 евро – главница и 878 854.33 евро – договорна лихва, и 75 374.08 лв. – разноски за ч.гр.д.№ 3838/2012 г. на РС – Плевен, по което вземане ищецът е кредитор по Договор за цесия от 31. 07.2012 г. с [фирма], на когото е прехвърлено с Договор за цесия от 10. 07.2012 г. от [фирма] – [населено място] вземането по Договор за банков инвестиционен кредит от 12.10.2007 г. с кредито-получател [фирма] – [населено място] и поръчител [фирма] – [населено място].
В касационната жалба на [фирма] – [населено място] се прави оплакване за неправилност поради противоречие с ТР №4/18.06. 2014 г. на ВКС, ОСГТК и стеснително тълкуване на процесуалните норми, което е довело до правоприлагане, органичаващо предвидена в закона процесуална възможност, каквото тълкуване е недопустимо за норми от императивен порядък, като въззивният съд е решил въпроса в противоречие с практиката на други съдилища в страната. В Изложение на основания за допускане на касационно обжалване по въпроса: при частно правоприемство, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран ли е цесионерът да предяви иска по чл. 422 ГПК, ако заповедта за изпълнение е издадена на основание чл. 417 т. 2 ГПК с оглед особеното качество на кредитора – банка, каквото качество цесионерът няма, жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК с оглед постановените решения на различни по степен съдилища.
В касационната жалба на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] се прави оплакване за неправилност и необоснованост, като жалбоподателят счита, че предявяване от цесионера на иск по чл. 422 ал. 1 ГПК, не противоречи на т.10б на ТР № ТР №4/ 18. 06.2014 г. на ВКС, ОСГТК и въззивното решение би било правилно, ако заповедта беше издадена в полза на [фирма], което не е така; поддържа, че въззивният съд вместо да прекрати производството, е разгледал жалбата на [фирма], чиято нередовност не е била отстранена в срок. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа основания по чл. 280 ал.1 т. 1 и т.3 ГПК по решените въпроси в противоречие с ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК:1.Цесионерът, който не е банка, има ли процесуалноправна легитимация да води иск по чл. 422 ГПК, когато е придобил вземането след издаване на заповедта за незабавно изпълнение, 2.Легитимиран ли е цесионерът да предяви иска, ако основава правото си на договор за цесия, сключен след издаване на заповедта за изпълнение на основание чл. 417 т. 2 ГПК, 3.Допустимо ли е цесионерът да се ползва от реда, осигуряващ пряко принудително изпълнение по силата на заповед по чл. 417 т. 2 ГПК, издадена в полза на цедент банка, 4. При нередовна въззивна жалба следва ли въззивният съд да прекрати производството по делото и даденият нов срок за внасяне на държавната такса съставлява ли нарушение на съдопроизводствените правила.
[фирма] – [населено място], обл. В.Т. – ответник по делото – по подадената от [фирма] касационна жалба възразява, че е недопустима, тъй като жалбоподателят е помагач на ищеца и доколкото ищецът е изоставил правната си възможност да обжалва въззивното решение, и към [фирма] не е предявен какъвто и да било регресен иск, то [фирма] няма правен интерес от касационно обжалване. Оспорва искането за допускане на касационно обжалване по съображения, че въззивният съд е приложил сочената задължителна съдебна практика; счита, че изведените въпроси не дават основание за допускане на касационно обжалване; изразява и съображения в подкрепа на довода за неоснователност на предявения иск. Оспорва и касационната жалба на „Корпоративна търговска банка”АД – в несъстоятелност по съображения, че обжалваното решение е в съответствие с ТР №4/18.06. 2014 г. на ВКС, ОСГТК, както и че въззивният съд е разгледал редовна въззивна жалба. По искането за допускане на касационно обжалване възразява, че по нито един от изведените въпроси въззивното решение не противоречи с ТР №4/2014 г. на ВКС, ОСГТК, напротив – в него е съобразено тълкувателното решение; формулираните въпроси не са такива, които да обуславят допускане на касационно обжалване и жалбоподателят не обосновава основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
[фирма] – [населено място] – ищец по делото – не изразява становище по касационните жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че решението е въззивно и с него е обезсилено въззивно решение и е прекратено производството по делото по иск по реда на чл. 422 ал.1 ГПК поради липса на активна легитимация на ищеца, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК намира, че касационните жалби са допустими, подадени в срок и редовни.
Въззивният съд, за да обезсили решението, с което искът по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, предявен от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] е уважен за посочените суми и да прекрати производството по делото, е изложил, че след издаване на 28.06.2012 г. по ч.гр.д.№3838/2012 г. на РС-Плевен на заповед за изпълнение на основание чл. 417 т. 2 ГПК за 994 528.27 евро – главница, със законната лихва, 878 854.33 евро – договорна лихва и 75 374.08 лв. – държавна такса по ч.гр.д.№3838/2012 г. на РС-Плевен, на заявител [фирма] солидарно срещу кредитополучател [фирма] и поръчител [фирма] по Договор за инвестиционен кредит от 12.10.2007 г., по постъпило възражение от поръчителя, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК. Посочил е, че с Договор за цесия от 10.07.2012 г. [фирма] е прехвърлило на [фирма] вземането си по Договора за банков инвестиционен кредит общо в размер на 11 999 887.83 евро, което е съобщено от стария кредитор на длъжника и поръчителя и с Договор за цесия от 31.07.2012 г. [фирма] е прехвърлило на [фирма] вземането по кредита от 12.10.2007 г., което е съобщено на длъжника от цедента. Тъй като искът по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК е предявен от цесионера, частен правоприемник на заявителя, съдът е посочил спорния по делото въпрос: при частно правоприемство, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение на основание чл. 417 т. 2 ГПК, легитимиран ли е цесионерът да предяви иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, ако заповедта за изпълнение е издадена на основание чл. 417 т. 2 ГПК. Обосновал е, че при частно правоприемство, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, съгласно приетото в т.10 от с ТР №4/18.06. 2014 г. на ВКС, ОСГТК, легитимиран да предяви иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК е и цесионерът. Съгласно т.4 г. от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК е аргументирал, че в хипотезата на издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК, възможността за снабдяване със заповед за изпълнение произтича от особеното качество на кредитора, поради което и частният му правоприемник следва да притежава същото качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение, в противен случай се заобикаля закона в полза на субекти извън посочените в него, за които законодателят е предвидил облекчен ред за събиране на вземанията. Тъй като производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание, съдът е приел, че когато вземането произтича от банкова сделка, за която т.4г от ТР изисква специално качество на кредитора към момента на подаване на заявлението, това ограничение за специалното качество на кредитора следва да се приложи и в хода на исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК, когато заявителят е цедирал вземането си преди стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист. По съображения, че новият кредитор няма специалното качество по чл. 417 т. 2 ГПК и не може да се ползва от този ред за принудително изпълнение спрямо длъжника, съдът е заключил, че при прехвърляне на вземането след подадено заявление от кредитор банка на друг кредитор, легитимиран да предяви иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, е само цедентът, който ще продължи участието си в делото, а цесионерът – при условията на чл. 226 ГПК, като може да защити правата си с осъдителен иск по общия ред. Поради липса на активна легитимация на ищеца да води иска за установяване на съществуването на вземането, решението като недопустимо е обезсилено и производството по делото – прекратено.
По искането за допускане на касационно обжалване на [фирма] – [населено място]:
Възражението на [фирма] за недопустимост на жалбата е неоснователно. Жалбоподателят с Договор за цесия от 10.07. 2012 г. е прехвърлил на [фирма] вземането си по Договора за банков инвестиционен кредит от 12.10.2007 г. общо в размер на 11 999 887.83 евро, впоследствие прехвърлено с Договор за цесия от 31.07.2012 г. от [фирма] на [фирма], което обуславя правния интерес на жалбоподателя от подадената касационна жалба, въпреки че касационната жалба на ищеца [фирма] е била върната.
Релевантен за делото, като обуславящ изхода на спора, е изведеният от жалбоподателя правен въпрос: когато заповедта за изпълнение е издадена на основание чл. 417 т. 2 ГПК, при частно правоприемство, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта, цесионерът, който няма качество банка, легитимиран ли е да предяви иска за установяване на вземането по реда чл. 422 ал.1 ГПК,
Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е основателно с оглед представеното от жалбоподателя Решение №691/02.07.2014 г. по т.д.№ 847/2014 г. на Варненски окръжен съд, с което доказва противоречиво решаване на посочения въпрос. Останалите посочени съдебни актове на различни по степен съдилища не са влезли в законна сила.
По искането за допускане на касационно обжалване на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място]:
Оплакването, че въззивният съд е разгледал въззивната жалба, подадена от [фирма], вместо да прекрати производството по делото, тъй като нередовността на жалбата досежно внасянето на следващата се държавна такса е била отстранена след изтичане на дадения срок, не обосновава недопустимост на въззивното решение. Доколкото жалбоподателят поддържа, че с така разгледаната въззивна жалба, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доводът съставлява оплакване за неправилност на решението и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване.
Изложените от жалбоподателя въпроси 1, 2 и 3, ако се обединят в един, повтарят въпроса, съдържащ се във въззивното решение и изведен от жалбоподателя [фирма], по който се посочи, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. По този въпрос не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради липса на решаването му с акт на ВКС, и с оглед създадената от съдилищата практика, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 70 от 19.03.2015 г. по т.д. № 697/ 2014 г. на Варненски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма] – [населено място] и на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място], на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да внесат държавна такса 74 935.28 лв., поравно, по сметка на ВКС и да представят по делото доказателства затова в едноседмичен срок от съобщенията, при неизпълнение на което делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: