О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№503
гр. София, 23.06.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на осми юни, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Василева
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №503/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на пълномощника на „А” ЕООД- гр. П. срещу въззивно решение №293 от 09.02.2010 г.на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. №1134/2009 г., ІІ ри т.с., с което е потвърдено решението на ПОС от 05.11.2009 г., постановено по гр.д. №656/08 по описа на ПОС, с което е отхвърлен искът на касатора срещу „М”ООД-Пловдив с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ за сумата от 30 000 лева-дължим остатък от цена по договор за продажба на недвижим имот от 15.06.2006 г. по нот.акт № 68, т.ІІ, н.д. № 461/06 на нотариус К. А. с район на действие ПРС , както и искът с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата 3 888,77 лева-обезщетение за забавено плащане на предходната сума.
Претендира се отмяна на въззивното решение като неправилно и на потвърденото с него първоинстанционно решение, с което исковете се отхвърлят.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за спора е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище за липсата на основания за допускане до касация, респ. за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен искът на касатора срещу „М”ООД-Пловдив с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ за сумата от 30 000 лева-дължим остатък от цена по договор за продажба на недвижим имот и този за лихва по чл.86 от ЗЗД , съдът е приел, че така претендираната цена е била заплатена в брой от страна на купувача –ответник на продавача-ищец, за което е представен фискален бон/касова бележк/а издадена от касовия апарат на самия продавач-ищцовото дружество. Съгласно чл.1 от Наредба №4/16.02.1999 г./отм./ за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти фискалният бон е едностранно издаден хартиен документ, удостоверяващ плащане цената на стоката. Плащането е надлежно осчетоводено в счетоводството на ответника, съгласно приетите заключения на назначените инономически експертизи. Липсва последващо сторниране на така отбелязаното плащане, за което е издаден съответния финансов бон. Отбелязването в ревизионния акт от 26.02.2008 г. на ТД на НАП-Пловдив, че процесната сума от 30 000 лева е отразена в разчетната сметка в счетоводството на предприятието на касатора-продавач като вземане от клиенти само по себе си не оборва доказателствената сила на представения и приет по делото фискален бон, чиято автентичност не е оспорена.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело този „свързан с доказателствената сила на първичните счетоводни документи , когато те не отговарят на предвидените в нормативните актове съдържание и ред на издаване, с доказателствената сила на официални документи-неоспорени от ответника и приети като писмени доказателства по делото, както и недопускане на доказателствени искания, които биха обусловили крайния решаващ извод на въззивния съд”.
Твърди се, че така поставен въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото –чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
В случая липсва ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение . Съгласно т.1 от ТР 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело №1/2009 на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Принципно касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение и Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. В тази връзка , следва да се има в предвид, че доколкото правният въпрос засяга и фискалният бон като документ установяващ плащането на цената, то задължителната практика на ВКС приема, че съгласно чл.1 от Наредба №4/16.02.1999 г./отм./ същият доказва плащане с изключение на случаите на разносна търговия / така : Р. №81/31.05.2010 на ВКС, ТК, ІІ-ро отд., постановено по т. дело № 675/2009, по реда на чл.290 от ГПК/.
Не е налице и соченото от жалбоподателя конкретно основание по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК- така поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Посоченото ТР в т. 4. приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Последните предпоставки не се обосновават от страна на жалбоподателя , а и обективно не са налице при налична задължителна практика на ВКС формирана по реда по чл.290 от ГПК.
С оглед повдигнатия пред въззивната инстанция въпрос за допустимостта на разгледания като осъдителен иск във връзка с издадения на основание чл.237 б. Ж от ГПК/отм./ изпълнителен лист срещу ответника и спиране на изпълнението по реда на чл.250 от ГПК/отм./ и при служебната проверка за допустимостта на обжалваното въззивно решение от страна на касационната инстанция следва само да се отбележи, че доколкото при пропускане на срока по чл.252 от ГПК/отм./ от страна на кредитора за предявяване на установителен иск за вземането си, няма пречка от завеждане на осъдителен, то с аргумент на по –силното основание следва, че осъдителният иск в настоящата хипотеза не се явява недопустим.
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1от ГПК, с оглед което , съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №293 от 09.02.2010 г.на Пловдивски апелативен съд постановено по в.т.д. №1134/2009 г.по описа на същия съд , ІІ ри търг.състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.