О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 45
гр.София 27.01.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия отделение в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 685/2008 година
Производството е по чл.288 във вр.с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Х. В. с постоянен адрес с. Г. подадена чрез процесуалния му представител адвокат Д от АК – Ямбол срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 378/21.07.2008 год. постановено по в.гр.д. № 1165/2007 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Районен съд-В. Търново № 151/20.08.2007 год. по гр.д. № 888/2006 год., с което е осъден ответника-касатор да заплати на „Е” ООД гр. В. Т. сумата 3842 лева, представляваща стойността на ползувани през периода 24.01.2006 год. – 26.02.2006 год. 34 броя нощувки в малък апартамент, стая № 201 на хотел „В” с. А. ведно със законната лихва и съответните съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати съществени нарушения и материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът неправилно е преценил данните по делото и необосновано в решението си е приел, че между страните е сключен договор за хотелиерски услуги, въпреки че ответникът не е подписал издадената фактура № 202 от 18.04.2006 год. Позовава се и на съществени процесуални нарушения изразяващи се в нарушаване правото му на защита поради нередовното му призоваване пред районния съд, както и на неправилната правна квалификация на предявения иск от страна на ищеца по делото, при което положение съдът е разгледал иск на непредявено основание.
В допълнителна молба от 23.09.2008 год. жалбоподателят сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.2 ГПК. Позовава се на липса на съгласие за сключване на договор за хотелиерски услуги поради неподписване от страна на ползувателя на издадената фактура, който въпрос по конкретното дело е решен в противоречие с практиката на съдилищата изразена в представените решения на Пловдивския апелативен съд от 16.12.2003 год. по гр.д. № 778/2003 год. и на Софийски градски съд – ІV Д отд. от 08.04.2005 год. по гр.д. № 718/2005 год. Отново изтъква доводи във връзка с нарушени права на защита в първоинстанционното производство и неправилна квалификация на предявения иск от страна на ищеца, без да сочи конкретно противоречива съдебна практика по тези въпроси.
Ответникът по касационната жалба „Е” ООД гр. В. Т. в подадения отговор излага становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество-направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна-подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й допустимост, настоящият съдебен състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /т.1/; решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /т.3/.
Същественият материалноправен или процесуален въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за допускане на касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалния закон.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното осъдително решение, като е направил решаващият извод, че ответникът дължи цената на 34 броя нощувки за ползуването на малък апартамент, стая 201 в хотел „В” през процесния период. Прието е въз основа на събраните по делото доказателства, наличието на облигационна връзка между страните във връзка с ползуването от страна на ответника на предоставената хотелска услуга, при което положение той дължи съответната насрещна престация, изразяваща се в цената на услугата. Изхождайки от изложените в исковата молба фактически основания и петитум, правилно съдът е квалифицирал предявения иск по чл.79 ал.1 ЗЗД и въз основа на събраните по делото доказателства е приложил точно материалния закон.
С оглед на изложеното, формулираният изрично от касатора материалноправен въпрос налице ли е съгласие за сключване на договор за предоставяне на хотелски услуги предвид липсата на подпис на ответника в издадената от хотелиера фактура № 202/18.04.2006 год. не е съществен, тъй като от него не зависи изхода на спора. Преди всичко в случая не се касае за формален договор и сключването му може да бъде установено с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Освен това, самото изпълнение на договора обосновава постигнато съгласие за сключването му и с факта на ползуване от страна на ответника на процесната услуга за него възниква задължението за заплащане на цената й. В тази връзка липсата на подпис на ползувателя върху процесната фактура не касае действителността на договора. От значение за изхода на спора е фактът на ползуване на услугата през процесния период, който факт по делото е установен с други писмени доказателства, а и самият касатор във въззивната си жалба не отрича, че той и семейството му са ползували услугите на хотела, но твърди, че цената е била заплатена от баща му. По настоящото дело съдът е извършил преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства и съобразявайки разпоредбата на чл.79 ал.1 ЗЗД е направил извода за основателност на предявения иск. Тази преценка на фактически и доказателствен материал по делото от съда е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за необоснованост изразяваща се в погрешно тълкуване от съда на събраните по делото доказателства представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно чл.281 т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Неотносими към настоящия спор са и представените решения за противоречива съдебна практика по поставения от касатора въпрос, който както вече беше посочено не е съществен за изхода на делото.
Не се явява съществен и поставеният въпрос относно допуснати процесуални нарушения във връзка с правото на защита на касатора в първоинстанционното производство поради нередовността при призоваването му от страна на районния съд. Поначало въззивният съд се явява съд по същество и дейността му е насочена към разрешаването на самия материалноправен спор. Във въззивното производство съдът при самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на предявения иск, като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. Именно чрез повторното разглеждане на делото по същество от въззивния съд се създава възможност за отстраняване на констатирани процесуални нарушения в първоинстанционното производство. В този смисъл е и ТР № 1/04.01.2001 год. по т.гр.д. № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС. Данните по делото сочат, че касаторът е бил редовно призован и е взел лично участие в производството пред Великотърновския окръжен съд постановил обжалваното решение. Що се отнася до дадената от ищеца погрешна правна квалификация същата не обвързва съда, който определя правното основание на предявения иск въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум, както е сторено в конкретния случай.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1 т.2 ГПК и не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно решение, поради което на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 378/21.07.2008 год.постановено по в.гр.д. № 1165/2007 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: