ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 832
гр. София, 30.12.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦАКОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело N762 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Н. Ц.
Н. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв. К.
И. Н. срещу решение N114 от 26.02.2009г. по гр. дело N2
2106/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав
в частта, с която е оставено в сила решение N2 39/17.07.2008г. по гр. дело N2 1633/2007г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, I-11 състав в частта, с която е отхвърлен иска на Н. Ц. Н. от [населено място] срещу [фирма] за разликата над 25 О. лв. до пълния предявен размер 35 О. лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ШП, настъпило на 19.08.2005г., по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно приложението на чл. 52 ЗЗД в противоречие с
•
‘
практиката на ВКС, въпрос, който се решава противоречиво от
съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище
по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана
страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1
mк, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие
на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
За да направи извод, че предявеният иск с правно основание чл.
407, ал. 1 /отм./ ТЗ е основателен за сумата 25 О. лв., а за разликата над
25 О. лв. до 35 О. лв. е неоснователен, въззивният съд е приел, че на
19.08.2005г. при управление на лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. N!:? ОВ 31 61 АС Румен Костов П. е причинил ШП и средна телесна повреда на ищеца Н. Ц. Н.- 37-годишен, изразяваща се в счупване на лявата подбедрица и счупване на лявата китка. Решаващият съдебен състав е установил, че счупването на подбедрицата е наместено безкръвно и фиксирано с външен фиксатор, счупването в областта на гривиената става е наместено безкръвно и фиксирано със стоманени игли и гипсова имобилизация, раната на ходилото е обработена хирургично. Въззивният съд е констатирал, че ищецът е излекуван по отношение на възстановяване на целостта на костите, като са налични остатъчни явления, изразяващи се в леко ограничаване на възможността за пълно сгъване на лявата колянна става, незначително ограничаване на възможността за навеждане на дланта надолу в гривиената става и пълна липса на възможност на движение на
. стъпалото нагоре в областта на глезенната става. Установено е, че болките и страданията са били за период девет месеца – година с много висока интензивност през първите дВа месеца, страданията вследствие остатъчните явления ще се търпят и за в бъдеще, като при промяна на
. времето в местата на счупванията ще се получава неприятно усещане. При определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер 25 О. лв. въззивната инстанция се е съобразила с вида и характера на уврежданията и степента на търпените болки и страдания.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от
ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен
2
или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид изложеното в касационната жалба, молбата към нея и въззивното решение материалноправният въпрос, от който зависи изходът на спора, се отнася до приложението на разпоредбата на чл. 52
ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди при непозволено увреждане.
По отношение на релевантния за спора материалноправен въпрос не е налице основаниета по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В Постановление .N’!
4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятиеrо „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и се е съобразил с вида и характера на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания и прогнозите за в бъдеще.
Неосновагелен е доводът за допускане на касационно обжалване
на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за решаването на спора е решаван противоречиво от съдилищата. Разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на чл. 52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий за определяне размера на обезщетението за този вид вреди. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне размера на обезщетението при спазване принципа на справедливост е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност представляват основания за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно чл. 281 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
3
t
По отношение на релевантния за спора въпрос не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.
280, ал. 1, т. 3 ГП:К, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изосrавят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е насгоящият случай. По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление N2 4 от 23.12.1968 г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимущесrвени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република
България, Търговска колегия, съсrав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение N2 114 от
26.02.2009г. по гр. дело N2 2106/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
4
4