Р Е Ш Е Н И Е
№…………………..
София,…………………… 2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 24 септември 2008 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при участието на секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от Ивета Анадолска
н.дело № 380/08 година
Касационното производството е образувано по протест на Софийска градска прокуратура срещу въззивна присъда № 2/24.04.2008 год., постановена по внохд № 2939/07 год. на Софийски градски съд. В протеста са релевирани доводи за материална и процесуална незаконосъобразност. Отправено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения.
Подсъдимият С. К. К., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на протеста на СГП.
Върховният касационен съд, след като съобрази становището на сраните и провери правилността на атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, намира следното:
С възивния съдебен акт, е отменена присъда от 25.07.2006 год., постановена по нохд № 6173/06 год. на Софийски районен съд и постановена нова, с която подсъдимият К. е признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.311, ал.1 НК.
С първоинстационната присъда е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия К. за извършено престъпление по чл.311, ал.1 НК и му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, при условията на чл.66, ал.1 НК с тригодишен изпитателен срок.
Протестът на СГП е основателен.
При постановяване на атакувания съдебен акт, са допуснати посочените в касационния протест съществени процесуални нарушения.
Не са изложени в достатъчен обем съображения, какви факти са приети за установени, въз основа на какъв доказателствен материал и правните съображения за взетото решение. Инкриминираният документ, не е оценен съвкупно с останалите доказателства-показанията на свидетелите, както и с писмените такива. Касационната инстанция не е оправомощена да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд, относно възприетите правнорелевантни факти, но е длъжна да извърши проверка за спазване на процесуалните правила, гарантиращи правилното му формиране, в унисон с разпоредбите на чл.13 и чл.14 НПК. Настоящият съдебен състав счита, че са нарушени тези принципни изисквания на закона. Доказателственият анализ е извършен в разрез с процесуалните норми, изводите на Софийски градски съд не почиват на задълбочен и съвкупен анализ и доказателствените източници не са оценени съобразно действителното им съдържание. Показанията на свидетелите Л. Н. и А. З. са обсъдени, с акцент върху противоречията, относно несъществени факти и обстоятелства, предхождащи инкриминираното деяние и изцяло игнориран синхрона по отношение информацията, свързана с установяване на главния факт-посещението в нотариалната кантора на подсъдимия. Твърде схематичният подход при оценката на обясненията на подсъдимия, които са съставлявали източник на информация преди всички за принципния ред, по който се извършва нотариалната заверка, е лишил въззивния съд от възможността да изведе правилни изводи. Съобразно разпоредбата на чл.303,ал.1НПК, както осъдителната, така и оправдателната присъда не може да почива на предположение, за това изводите за недоказаност на обвинителната теза, без съвкупен, всестранен и пълен анализ на доказателствената съвкупност, е в нарушение на чл.13 НПК. Обстоятелството, че в архива на нотариалната кантора фигурира ксеро-копие от личната карта на преупълномощеното лице, представител на продавача по договора за покупко-продажба на МПС, сам по себе си не е доказателство, че лицето се е явило лично пред нотариуса. Същото подлежи на преценка през призмата на останалите доказателствени източници.
Вън от всякакво съмнение, подсъдимият е “длъжностно лице” по смисъла на чл.93,т.1,б”б”НК и е действал в кръга на службата си. Извършената нотариална заверка, съобразно разпоредбата на чл.144 ЗДП, по реда на чл.485,ал.2 ГПК/отм./ върху частен документ/договор за продажба на МПС/ , е „официален документ”, съставляващ конкретни, изрични писмени изявления на определено лице, имащо пряко правно значение и е безспорно истински, относно авторството. По своя характер, той е удостоверителен, защото с него се установява съществуването на определени факти, които авторът възпроизвежда в документа-личното явяване на страните по договора и заявление за поставянето на техните подписи върху документа пред нотариуса. За това, този вид документ, може да бъде предмет на “лъжливо документиране”, по смисъла на чл.311,ал.1 НК. Неправилно Софийски градски съд, е обсъждал посоченото по горе, за да мотивира извода, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което е обвинен. Не се спори по делото, че К. е действал като “длъжностно лице”, в кръга на службата си, за да удостовери определени обстоятелства и е налице специалната цел-този документ да бъде използван. Но съдът едностранчиво е анализирал обстоятелствата, свързани с предмета на престъпно посегателство и отразяването в него на факти/верни,респ.неверни, /с невярно,вярно/ съдържание, относно обстоятелството за личното явяване на страните по договора за продажба пред нотариуса, като е приел, че защитната теза на подсъдимия не е разколебана, което само по себе си не е достатъчно, за да мотивира извод за несъставомерност на инкриминираното деяние.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав, намира че въззивният съдебен акт, подлежи на отмяна, а делото-на връщане на Софийски градски съд за ново разглеждане на стадия на съдебното заседание.
При новото разглеждане на делото, съдът следва да извърши подробен, задълбочен и прецизен анализ на доказателствената съвкупност и съобрази Постановление №3/1982год. на Пленума на ВС на РБ и Решение №97/21.12.1984год на ОСНК. По категоричен и несъмнен начин следва да бъде установено, съобразени ли са изискванията на чл.485,ал.2 ГПК/отм./, респ. чл.589,ал.2 ГПК, тези по чл.590,ал.1 ГПК, относно удостоверяване на подписи върху частен документ, при спазените такива по чл.7,ал.1,т.4 от Наредба №32 от 29.01.1997год. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори. Съблюдаването на принципните изисквания на чл.25,ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност,изискващи от нотариуса опазване на правата и интересите на страните, изясняване на тяхната действителна воля, запознаване с правните последици на извършената дейност, за да не бъдат накърнени правата им, предполага личното им явяване пред него и води не само до дисциплинарна отговорностстановяването на тези факти е задължително, с оглед безспорната им относимост към евентуалното ангажиране на наказателна отговорност.
Водим от горното и на основание чл.354,ал.3,т.2 и т.3 НПК, Върховния касационен съд на РБ, първо наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивна присъда № 2/24.04.2008 год, постановена по внохд № 2939/07 год. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на въззивната инстанция, на стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: