Р Е Ш Е Н И Е
№ 554
София, 25 ноември 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и осма година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретар: Румяня Виденова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 548/2008 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия З. Р. Б. против въззивно решение № 176 от 15.07.2008 г., постановено по ВНОХД № 326/08 г. от Апелативен съд – гр. П., с което е потвърдена осъдителната присъда на Окръжен съд – гр. П..
С първоинстанционната присъда № 72 от 19.05.2008 г. по НОХД № 2515/07 г., подсъдимият Б е бил признат за виновен в това, че на 21.08.2007 г. е запалил сграда – апартамент, на стойност 18 584, 30 лева, собственост на Ц. И. Г. и Б. В. П. , като пожарът е представлявал опасност за живота на Ц. И. Г. – престъпление по чл. 330, ал.2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК. Наложеното наказание е седем години лишаване от свобода.
Със същата присъда подсъдимият Б е осъден да заплати на гражданския ищец Г. сумата от 1559,52 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
В жалбата се поддържат всички касационни основания, като се прави основно искане за отмяна на съдебния акт и ново разглеждане на делото.
Жалбата се поддържа лично от подсъдимия и чрез процесуален представител.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна.
Частният обвинител и граждански ищец Ц. Г. не се явява, редовно призована.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :
Доводите, представени в подкрепа на ангажираните касационни основания по чл. 348, ал.1 т.1 и т. 2 от НПК, всъщност разкриват съдържанието само на второто от тях. За нарушение на материалният закон не може да се говори, след като възраженията са за погрешни доказателствени изводи, които поначало са резултат от съществени нарушения на процесуалните правила.
Твърди се в жалбата, че крайните заключения на предходната инстанция, относно авторството на деянието, признато в лицето на подсъдимия, са основани на предположения. В тази връзка, жалбоподателят оспорва фактите, приети от предходните инстанции, като в едната си част възраженията се аргументират с липсата на преки доказателства за това обстоятелство, а в другата си част с възраженията се претендира необоснованост и непълнота на доказателствата. И двете групи възражения са съпроводени с цитати от съдържанието на обвинителния акт и мотивите на решението.
Възраженията са неоснователни.
Вярно е, че по делото не са установени преки доказателства за авторството на деянието. Това съвсем не означава, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, след като са налице косвени доказателства, които в своята съвкупност водят до единствения извод за виновността на подсъдимия Б.
Очевидно, жалбоподателят е съобразил, че съдът се е позовавал на косвени доказателства, защото следващите възражения са по всеки конкретно установен косвен доказателствен факт, за да се направи обобщеното заключение в жалбата, че нито един от тях не обосновава изводите на съда за авторството на деянието.
Самото оспорване не държи сметка за естеството на косвените доказателства и доказването с тях. Няма спор, че фактът – косвено доказателство, взет сам по себе си не може да даде указания за основния факт (предмета на доказване). Обективната му връзка с основния факт и възможността да служи като доказателство по делото се разкрива след съвкупен и задълбочен анализ с останалите доказателства по делото.
В резултат именно на такъв задълбочен анализ, предходната инстанция е установила обективната връзка на косвените доказателства с обстоятелствата, предмет на доказване, както и че съвкупността им и тяхната взаимовръзка, налагат единствено възможния извод относно авторството на деянието, признато в лицето на подсъдимия.
Затова, следващите възражения са насочени към достоверността на доказателствените източници, възпроизвели в процеса част от косвените доказателства. Така, съдът е упрекнат, че не е подложил на внимателна оценка показанията на пострадалата, в частта им относно наличието на влошени взаимоотношения с подсъдимия, не е съобразил нейната заинтересованост, поради качеството й на страна в процеса.
Твърденията се опровергават от мотивите на съдебния акт. В тях са изложени съображения въз основа на кои данни са направени изводите за тези обстоятелства. Източник на данни, указващ на такива лоши взаимоотношения, не са единствено показанията на пострадалата. В тази връзка, с основание съдът е обсъдил и писмените данни (напр. полицейските преписки, образувани по повод жалби на пострадалата), показанията на Д. , относно възприятията му за поведението на подсъдимия при посещенията в жилищната сграда.
Неоснователни са възраженията за “необсъждане на важни обстоятелства по делото”, привидно индициращи на нарушение по чл. 14, ал.1 от НПК. Става дума, за инцидент, предхождащ деянието, по повод който пострадалата е правила собствени заключения за съпричастност на подсъдимия и към него. Необсъждането на това обстоятелство от съда, се свързва не с нещо друго, а с последващото заключение, направено в жалбата : “..че по логиката на свидетелката Г. “няма кой друг да е”.. освен З. Б. , действат и органите на досъдебното производство”.
Цитатът е достатъчен, за да се определи неубедителността на възражението. По важното, разбира се е, че съдът не е формирал вътрешното си убеждение с оглед съмненията на пострадалата за предходния инцидент, а въз основа на обективните данни и доказателства, събрани по делото.
По отношение претенцията за “необоснованост на доводите на апелативния съд”, относно залавянето на подсъдимия в близост до мястото на пожара, може само да се отбележи, че това обстоятелство е безспорно установено, не само от показанията на свидетелите Н, задържали подсъдимия, но и от обясненията на последния, който не отрича присъствието си там, но дава друго обяснение за това.
Внимателният прочит на мотивите на въззивното решение,отхвърля доводите на жалбоподателя за игнориране на заключението по допълнителната пожаротехническа експертиза. Всъщност, в жалбата са предложени цитати от мотивите на въззивното решение, в които ясно личи обсъждането на самото заключение, и то за разлика от жалбоподателя, в съвкупност с останалите доказателства.
Без подобаваща правна идентификация (поддържа се непълнотата на доказателства), е и следващото възражение – неназначаване на разширена пожаротехническа експертиза. Независимо от неточността, възражението, може да се разгледа на плоскостта на чл. 13 от НПК, но и така разгледано е неоснователно.
Вярно е, че съдът е длъжен да вземе всички мерки за разкриването на обективната истина. Съгласно чл. 107, ал. 2 от НПК съдът събира доказателства по направени искания на страните, а по свой почин, когато се налага за разкриване на обективната истина. В конкретният случай, по искане защитата на подсъдимия, е назначена допълнителна пожаротехническа експертиза, още от първостепенния съд, със съответните заключения по въпроса – от коя страна е станало запалването на пожара. Същата не е оспорена от страните и е приета от съда. Същевременно, предходните съдебни инстанции не са имали задължението да действат служебно, защото назначаването на следваща експертиза по този въпрос не е било необходимо (такова искане не е и правено от подсъдимия), при ясно заявеното становище на експерта по основната и допълнителните експертизи.
С оценка за неоснователност, следва да се отхвърли и следващото възражение на жалбоподателят, че поради неприлагането на видеозаписи от охранителните камери на бензиностанцията, под съмнение е изводът на съда за закупуването на бензин от подсъдимия. На идентични възражения, въззивният съд е дал подробен и аргументиран отговор, позовавайки се на показанията на свидетелите М(служители в същата бензиностанция), включително и относно колонката, от която е налято количеството бензин, необхваната от видеонаблюдение.
Обобщено казано, по делото са събрани и правилно оценени възможните и необходими доказателствени източници за обективно, всестранно и пълно установяване на обстоятелствата по делото, включени в предмета на доказване. В съответствие с установената фактическа обстановка и след прецизен анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд аргументирано е заключил, че подсъдимият Б е автор на инкриминираното деяние.
Явна несправедливост на наложеното наказание се мотивира с единствения довод, че съдилищата са акцентирали върху предишните осъждания на подсъдимия.
Съдът не е допуснал нарушения на правилата на чл. 54 и чл. 36 от НК при индивидуализацията на наказанието, което е определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Наред с множеството предходни осъждания правилно са оценявани и обстоятелствата, даващи негативна оценка за личността на подсъдимия, проявила се като такава и с оглед извършеното деяние.
Ето защо, касационният състав не намира основание за намеса, тъй като не са налице условията на чл. 348, ал. 5 от НПК.
В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 176 от 15.07.2008 г., постановено по ВНОХД № 326/08 г. от Апелативен съд – гр. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.