1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
гр.София, 26 юни 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова
ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова
Румен Петров
при участието на секретаря Аврора Караджова и
в присъствие на прокурора Тома Комов,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 819 / 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Окръжната прокуратура – гр.Шумен и по жалби на подсъдимия С. М. М. и на защитника му адвокат К. Б. от АК – [населено място], срещу постановената от Шуменския окръжен съд нова присъда № 8 от 22 април 2014 година, по внохд № 103/2014 година, след отмяна на присъда № 5 от 18 февруари 2014 година на Великопреславския районен съд, по нохд № 78/2013 година, в частта, с която подсъдимият С. М. М. е осъден за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, като е признат за невинен и е оправдан по това обвинение.
В протеста е заявена незаконосъобразност на присъдата в тази й част с позоваване на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Претендира се отмяна на тази част на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указание по приложението на материалния закон.
С жалбите (идентични като съдържание) се атакува присъдата в частта й, с която е потвърдена присъдата на първоинстанционния съд относно осъждането на подсъдимия М. за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК и в гражданско-осъдителната й част. Релевирани са всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НК. Претендира се отмяна на присъдата в атакуваните части и оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл. 196 от НК, оставянето й в сила в останалата част или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по приложението на закона.
По делото е постъпило писмено възражение от подсъдимия М. срещу подадения касационен протест.
В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа подадения касационен протест, отбелязвайки и липсата на необходимото допълнение към него. Намира протеста за неоснователен, тъй като при постановяване на атакуваната нова въззивна присъда в частта й относно престъплението по чл. 216 от НК, са направени правни изводи, които съответстват на приетите за установени факти. Касационните жалби на подсъдимия и защитника му намира за неоснователни.
Жалбоподателят-подсъдим С. М. М. не участва лично пред касационната инстанция, редовно призован. Представлява се от защитника си адвокат Б., който поддържа жалбите при направените в тях възражения и доводи, които ги подкрепят. Не изразява становище по протеста, защото същият не се поддържа.
Гражданският ищец – [община], редовно призован чрез А. А., не изпраща процесуален представител. Призованата като такъв В. П. не се явява. Не е представено писмено становище по касационните жалби и протест.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи:
С постановената по делото присъда на първоинстанционния съд е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия С. М. М. за това, че:
– през периода 01. 05. 2012 година – 20. 05. 2012 година, в [населено място], при условията на опасен рецидив, чрез използване на технически средства, е отнел чужда движима вещ – бронзов бюст, част от паметника на М. М., на стойност 6000 лева, оставена без постоянен надзор, от владението на [община], без съгласие за това и с намерение противозаконно да присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на четири години лишаване от свобода,
– по същото време и на същото място противозаконно е повредил чужда движима вещ – бронзов бюст, част от паметника на М. М., на стойност 6000 лева, собственост на [община], поради което и на основание чл. 216, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия М. е определено общо наказание от четири години лишаване от свобода, които да изтърпи в затворническо заведение от закрит тип, при първоначален „строг” режим.
Зачетено е предварителното задържане на подсъдимия в условията на мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Подсъдимият е осъден да заплати на [община] сумата 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, заедно със законните последици, а до пълния му размер от 6000 лева гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът се е разпоредил надлежно с веществените доказателства по делото и е присъдил дължимата държавна такса и направени разноски, като ги е възложил в тежест на подсъдимия М..
В производство, инициирано по жалба на подсъдимия, е извършена въззивна проверка по делото и е постановена атакуваната сега по реда на касационното обжалване нова присъда, като:
– присъдата е отменена в частта, с която подсъдимият М. е признат за виновен и осъден за деяние по чл. 216, ал. 1 от НК и в частта за определяне на общо наказание по чл. 23, ал. 1 от НК и вместо това
– подсъдимият М. е признат за невиновен да е унищожил чуждата движима вещ (бронзов бюст, собственост на [община], на стойност 6000 лева) и е оправдан по обвинението по чл. 216, ал. 1 от НК,
– присъдата е изменена в гражданско-осъдителната част само относно основанието на присъденото обезщетение за причинени имуществени вреди като такова от престъплението по чл. 196, ал. 1 от НК и
– присъдата е потвърдена в останалата й част.
По протеста на Окръжна прокуратура – гр.Шумен:
Съдържанието на подадения касационен протест налага обсъждането на предварителния въпрос за неговата допустимост.
Законът свързва упражняването на правото на обжалване/протестиране от процесуалните субекти в наказателния процес с определени изисквания към тях за формата, съдържанието и срока, в който следва да бъдат подадени жалбата/протестът.
С оглед специфичния характер и естество на касационния контрол, специфични са и изискванията към подателите на касационни жалби и протести и те са регламентирани в чл. 351, ал. 1 и ал. 3 от НПК. Ако тези изисквания не бъдат спазени, това повлиява не само деволутивното действие на жалбата и протеста (чл. 351, ал. 4, т. 1 от НПК), но и задължението и възможността на третата инстанция да упражни правомощията си по чл. 354 от НПК по образуваното касационно дело.
В случая, касационната инстанция е сезирана с протест срещу нова присъда на въззивния съд, като в протеста изрично е посочено, че ще бъде депозирано допълнение към него, но такова не е представено. В този си вид протестът не позволява извършването на касационната проверка.
Известно е, че пределите на тази проверка, на която служебното начало не е присъщо, се предопределят от обжалващата страна чрез посочване на касационните основания, на които тя се позовава, на данните, които смята, че ги подкрепят и на искането, което се прави (чл. 351, ал. 1 от НПК).
В конкретния случай, изводи в тази насока могат да бъдат направени само от абз. 2 на протеста, в който прокурорът формално се е позовавал на „нарушение на материалния закон” при постановяване на новата присъда. Обвързано и със съдържанието на отправеното искане, би могло да се изведе позоваване на нарушение на материалния закон при постановяване на оправдателната въззивна присъда за престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК.
Принципно е положението, че нарушението на закона като касационно основание за проверка на въззивния съдебен акт от третата инстанция е налице само когато обжалващата страна твърди, че материалният закон не е приложен правилно, при неоспорена фактическа обстановка. Или иначе казано, когато е направено самостоятелно, оплакването за нарушение на материалния закон предполага принципното съгласие на обжалващата страна с приетите за установени от въззивния съд факти.
Отразеното в посочения абзац от протеста единствено изречение, съдържащо някакво правно съображение обаче е относно „Анализът на всички събрани по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност … ” и то сочи на евентуално оспорване на доказателствената дейност на въззивния съд, което би могло да ангажира отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, ако протестиращият прокурор бе релевирал това основание и изложил конкретни доводи в негова подкрепа. Анализът и оценката на доказателствата винаги са свързани с формирането на фактическите констатации на предходната съдебна инстанция. Касационната проверка на доказателствената дейност на съда обаче няма как да бъде извършена, доколкото прокурорът не е оспорил спазването на процесуалните норми, гарантиращи формалната и логическа правилност на вътрешното съдийско убеждение.
Би могло да се обобщи, че касационният протест не съдържа каквито и да било правни доводи по повод конкретния атакуван съдебен акт и в подкрепа на релевираното касационно основание, както то бе изведено от съдържанието на протеста.
Поради това, ВКС преценява подадения протест за негоден да предизвика осъществяване на правомощията на касационната инстанция за проверка на атакуваната въззивна присъда. Като процесуално недопустим, протестът следва да се остави без разглеждане, а образуваното по него третоинстанционно производство следва да се прекрати поради липса на надлежно сезиране за извършване на касационната проверка.
По жалбите на подсъдимия М.:
Постановената от въззивния съд нова присъда е атакувана по касационен ред и от подсъдимия М. само в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда – относно ангажирането на наказателната му отговорност за извършеното престъпление по чл. 196 от НК и параметрите на тази отговорност.
Това обстоятелство, наред с правното естество на атакувания съдебен акт, налагат обсъждането на предварителния въпрос за допустимостта на касационните жалби. Те са недопустими и това е така, защото:
Поначало новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция (освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност при условията на чл. 78а от НК), са включени в кръга на актовете, подлежащи на касационен контрол по чл. 346, т. 2 от НПК. Това законодателно решение е обусловено от естеството на този съдебен акт, с който въззивният съд за първи път и по различен начин решава основните въпроси на процеса – извършено ли е деянието, извършено ли е от подсъдимия и извършено ли е виновно, съставлява ли престъпление и по коя норма на закона и каква отговорност следва да понесе подсъдимият за него, т. е. въпросите за вината и отговорността. В съответствие с това, в чл. 336, ал. 1 от НК са регламентирани и хипотезите, при които на въззивния съд са предоставени правомощията да постанови нова присъда – да осъди (оправдан подсъдим), да оправдае (осъден подсъдим) или да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление (ако е имало обвинение за това пред първата инстанция), при това при спазване на изискванията на ал. 2 на чл. 336 от НПК относно съответното и надлежно сезиране.
Или иначе казано, с новата присъда въззивният съд решава по нов, различен начин основните въпроси на процеса – тези за вината и отговорността.
В конкретния случай въззивният съд е направил точно това по отношение на подсъдимия С. М. – оправдал го е изцяло по повдигнатото му обвинение по чл. 216, ал. 1 от НК, по което той е бил осъден от първоинстанционния съд.
Не така стоят нещата обаче с произнасянето на въззивния съд относно осъждането му за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК и относно гражданско-осъдителната част на присъдата. Въззивният съд е потвърдил присъдата в частта й по чл. 196 от НК и е изменил същата по отношение на гражданския иск само досежно основанието за присъждане на обезщетението – в такова за причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 196 от НК.
Или иначе казано, присъдата на първоинстанционния съд в частта й, с която се решават въпросите за вината и отговорността на подсъдимия М. за престъплението по чл. 196 от НК, е потвърдена от въззивния съд и това именно е оспорено пред касационната инстанция.
При това положение, не би могло да се приеме, че съдебният акт на въззивния съд в тази му част представлява нова присъда по смисъла на чл. 336 от НПК. Тази констатация не се променя от факта на назоваването му като „присъда” и общото произнасяне в него и за двете престъпления, защото от значение е съществото на произнасянето на съда и въпросите, което се решават с него.
При тези съображения, произнасянето с атакувания съдебен акт на въззивния съд по отношение осъждането на подсъдимия М. за извършеното престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НПК, остава извън кръга на актовете, подлежащи на касационен контрол, очертан в чл. 346 от НПК. Жалбите следва да бъдат оставени без разглеждане, а касационното производство – прекратено.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протеста на прокурор при Окръжна прокуратура – гр.Шумен срещу постановената от Шуменския окръжен съд нова присъда № 8 от 22 април 2014 година, по внохд № 103/2014 година.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на подсъдимия С. М. М. и на защитника му адвокат К. Б. от АК – [населено място] срещу същата присъда.
ПРЕКРАТЯВА производството по к. д. № 819/2014 година на ВКС, първо наказателно отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.