Р Е Ш Е Н И Е
№ 494
гр. София, 02 декември 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 470 по описа за 2008 г
Касационното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимия А. В. В. срещу решение № 99 от 3.06.2008 г на Варненски апелативен съд, по ВНОХД № 357/07, с което е потвърдена присъда № 63 от 30.05.2007 г на Варненски окръжен съд, по НОХД № 1762/05.
С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 14.03.2005 г в гр. В., умишлено умъртвил В. В. В. и Д. Г. Ж. , като лицата са се намирали в безпомощно състояние и извършеното убийство е на повече от едно лице, с оглед на което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 5 вр. чл. 115 НК, е осъден на „доживотен затвор без замяна”, при „специален” режим. На основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Н. Д. И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв, ведно със законната лихва.
С жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК, както и се излагат доводи за необоснованост на въззивния акт и постановяването му при непълнота на доказателствата. В писмено допълнение към жалбата се релевира неправилност на решението относно произнасянето по гражданския иск. Иска се отмяна на въззивното решение и на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на фазата на досъдебното производство.
В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата по съображенията, изложени в нея. Подсъдимият моли жалбата му да бъде уважена и делото да бъде върнато в предходната процесуална фаза, за да бъдат събрани доказателства, установяващи неговата невинност.
Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Жалбата е частично основателна.
С жалбата се навеждат доводи за допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, изразяващи се в игнориране на презумпцията за невиновност, събиране на доказателства не по установения в НПК ред, и предявяване на материалите от досъдебното производство, в разрез с процесуалните изисквания. Сочи се, че такива нарушения са допуснати и в съдебната фаза, изразяващи се в следното: първата инстанция е отказала да разпита майката на подсъдимия И в качеството на свидетел, а въззивният съд недопустимо се е позовал на нейни показания от досъдебното производство, без същите да са приобщени по делото, въззивният съд не е отговорил на доводите, залегнали в жалбата, с която е сезиран, не е изпълнил задължението си да разкрие обективната истина, като установи всички факти, включени в предмета на доказване / например, час на смъртта на пострадалите /, отказал е да събере поискани от защитата доказателства, част от които, имащи отношение за алибито на подсъдимия, неправилно е интерпретирал доказателствената съвкупност, като се е позовал на негодни доказателствени източници – протокол за оглед, проведен в отсъствие на поемни лица, протоколи за претърсване и изземване, без разрешение на съдия, протоколи за изземване на образци за сравнително изследване – обтривки, изготвени не по надлежния ред, протокол за разпит на обвиняем пред съдия, с нанесена поправка на датата.
ВКС намери, че не е налице релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г на ОСНК, ВКС, допуснатите на досъдебното производство процесуални нарушения са съществени само ако са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или неговия з. , на гражданския ищец и неговия п. , респ. гражданския ответник и неговия повереник. Правата на посочените процесуални субекти са винаги ограничени, когато не са извършени действия по повдигане и предявяване на обвинението, предявяване на разследването и изготвяне на обвинителния акт, както и при липса на изискуемата от закона процесуална форма или некомпетентност на съответния орган за тяхното извършване. Допуснато на досъдебното производство съществено процесуално нарушение се отстранява чрез законосъобразно повтаряне на процесуалното действие, при което нарушението е било извършено. Процесуалното нарушение е неотстранимо, когато е обективно невъзможно законосъобразното повтаряне на процесуалното действие, при което нарушението е било допуснато. Процесуалните нарушения, допуснати при събиране и проверката на доказателствата, не могат да послужат като основание за връщане на делото в предходна процесуална фаза.
Изложените от жалбоподателя оплаквания за съществени процесуални нарушения на досъдебното производство: провеждане на разследване в нарушение на презумпцията за невиновност и нарушение при предявяване на материалите от разследването, не могат да доведат до отмяна на присъдата и въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора. В досъдебната фаза се провежда разследване, което само подготвя бъдещото съдебно производство, в хода на което се решават въпросите за вината и отговорността на подсъдимия. Евентуално нарушение на чл. 16 НПК от досъдебното производство не рефлектира на процесуалните права на подсъдимия в съдебната фаза, тъй като тогава именно се разгръща състезателното начало на процеса и подсъдимият пълноценно упражнява правото си на защита. Затова е немислимо нарушение на презумпцията за невиновност да бъде отстранено чрез връщане на делото в предходна процесуална фаза. В съдебното производство делото изцяло е на разположение на страните, поради което е безпредметно да се правят оплаквания за допуснато нарушение при предявяване на материалите от досъдебното производство. Що се касае до наличието на съществени процесуални нарушения в процеса на събиране на доказателства от досъдебното производство, съгласно цитираното тълкувателно решение, такова нарушение има за своя последица изключване на негодните доказателства от формираната по делото доказателствена съвкупност.
ВКС не споделя съображенията за допуснато от въззивната инстанция нарушение при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти. Варненският апелативен съд се е съгласил с доказателствените изводи на първата инстанция, но е направил и собствен анализ на доказателствена съвкупност, като е спазил изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Настоящата инстанция обаче не споделя аргументите за това, че процесуалното нарушение, допуснато при съставяне на протокола за оглед от 15.03.05 г / л. 19 и 20 от досъдебното производство /, в отсъствие на поемни лица, е несъществено. Когато е нарушена императивна разпоредба относно реда за провеждане на следствено действие, нарушението е съществено и това предопределя липсата на процесуална възможност да бъдат ползвани резултатите от опороченото следствено действие. В същото време, обстоятелствата, отразени в протокола, са установени по друг доказателствен път, а именно: чрез гласни доказателства, каквито се съдържат в обясненията на подсъдимия. По делото не са провеждани действия по претърсване и изземване, поради което не би могло да се обсъжда възражението за нарушения при провеждане на такива следствени действия. Изземването на образци за сравнително изследване / обтривки от ръцете на подсъдимия и пострадалите / е осъществено, при спазване изискванията на чл. 119 НПК / отм. /, поради което резултатите законосъобразно са ползвани при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти. Действително, нанесена е поправка на датата в протокола за разпит пред съдия от досъдебното производство. Това обаче няма за своя последица отпадане на доказателствената му стойност, тъй като подсъдимият не оспорва факта, че такъв разпит е проведен, не оспорва кои лица са участвали в разпита, нито твърди, че изявленията му са записани невярно. След надлежното прочитане и приобщаване на обясненията му от този разпит, подсъдимият е заявил коя част от тях поддържа.
Подсъдимият се е възползвал от процесуалното си право да дава обяснения, каквито намери за добре, пресъздавайки няколко варианта на инкриминираните събития. Съдилищата подробно са анализирали обясненията на подсъдимия и мотивирано са ги отхвърлили като различни версии на защитна позиция, опровергана от другите доказателствени източници.
По делото липсват преки доказателства, установяващи авторството на деянието. Обвинението може да бъде доказано и само с косвени доказателства / улики /, но само в случай, че направеният въз основа на тях извод е единствено възможният. В този случай, следва всяка улика да е свързана с основния факт и да е от такова естество, че, обсъдена във връзка с всички останали, да съставлява заедно с тях едно хармонично цяло, което да дава основание да се правят изводи относно основния факт.
При анализа на доказателствените източници съдилищата са приели, че наличните косвени доказателства са достатъчни, за да бъдат поставени в основата на осъдителна присъда. По делото е установено, че пострадалите са водили живот, ограничен до контакти предимно с лица от семейството. Виолин В. е носил постоянно огнестрелно оръжие за самозащита. Приемал е в работилницата си коли само след препоръка за клиента. Къщата на ул. „С” е била сериозно укрепена срещу неправомерно проникване на външни лица. В двора се е влизало през две метални врати / решетъчна и плътна /, с ключ от които са разполагали само братята В. . Достъп до избеното помещение откъм улицата не е имало, тъй като вратата, водеща натам, е била заварена. За охрана на имота е използвано куче от опасна порода, което, вечерта, на инкриминираната дата, е обикаляло двора. По време на инкриминираните събития майката И. К. е била в къщи. Подсъдимият е влязъл през прозореца при повторното му идване в къщата, около 22,30 часа, поради страх от кучето. По ръцете на подсъдимия са намерени барутни частици, които свидетелстват за стрелба с огнестрелно оръжие в рамките на 9-12 часа, който факт е отречен от него / твърдението му е, че е ремонтирал коли и е наливал антифриз /. Подсъдимият е изложил своя версия за инкриминираните събития, която се оказва обективно невъзможна: по ръцете на жертвите не са открити следи от барутни частици, механизмът на причиняване на смъртоносните увреждания изключва възможността единият пострадал да е убил другия и след това да се е прострелял. Подсъдимият е имал неуредени имуществени спорове с брат си, а отношението му към Д. Ж. е било негативно.
Изложените факти, разгледани в последователност и взаимна връзка, допринасят за изясняване на основния факт, като образуват стройна система от улики, представляваща хармонично цяло. При наличието на система от косвени доказателства, обвързващи подсъдимия с извършеното престъпление, изводите на съдилищата, че уликите са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда, са правилни.
ВКС не споделя довода, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е оставил без уважение доказателствени искания на подсъдимия. Съдът суверенно преценява дали събраните доказателства са достатъчни за разкриване на обективната истина. Ако това е така, липсва процесуално задължение да бъдат допуснати всички, поискани от страните, доказателства. Пред въззивния съд защитата е поискала събиране на доказателства, имащи отношение към вече изяснени обстоятелства, или до такива, излизащи извън предмета на доказване, а именно: Поискани са свидетели за взаимоотношенията между братята и тяхната майка, за които факти са събрани многобройни гласни доказателства. Отделно е поискано изслушване на свидетели във връзка с алибито на подсъдимия, които биха изяснили факти, каквито се съдържат в обясненията на подсъдимия / различните версии са обсъдени и са отхвърлени като защитна теза /. Подсъдимият е поискал провеждане на следствен експеримент за изясняване на други варианти на прострелване, каквито обективно по делото липсват, следователно, такъв следствен експеримент не би допринесъл за разкриване на обективната истина. Относно искането му да бъдат иззети и други предмети от местопрестъплението / вещи, намиращи се в избата /, доколкото те нямат връзка с инкриминираното деяние, тяхното приобщаване като веществени доказателства би било ненужно. Не представлява нарушение на правото на защита отказът да бъдат разпитани поемните лица, присъствали при изземване на сравнителните образци от ръцете на подсъдимия. Изземването на такива образци е годно и не се явява спорно. В протокола е отразено и съгласието на лицето, че не възразява срещу изземването на сравнителни образци. Отделно от това, в чл. 119 НПК / отм. / не е предвидено изискване за присъствие на поемни лица.
ВКС не споделя довода, че въззивният съд не е обсъдил наведените пред него аргументи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда. При запознаване с въззивното решение е видно, че там се съдържа подробен отговор на тези възражения. Неоснователно се твърди, че първата инстанция е отказала да разпита майката И. К. Последната е била призована като свидетел за съдебно заседание на първоинстанционния съд, но не се е явила поради влошено здравословно състояние, след което е починала. Не е вярно, че въззивният съд недопустимо се е позовал на показанията й от досъдебното производство. При отхвърляне на една от версиите на подсъдимия, съдържаща се в неговите обяснения, съдът е разсъждавал върху нейната достоверност, правейки заключение, че тази версия е опровергана от други доказателствени източници. По този повод във въззивното решение е отбелязано, че за подобна версия липсват данни в показанията на И. К. от досъдебното производство. Неоснователно се твърди, че по делото не е установен часът на смъртта на пострадалите, който факт е изяснен чрез времеви интервал в рамките на инкриминираната дата.
По изложените съображения, ВКС намери, че не е налице релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Искането за отмяна на съдебните актове и връщане на делото в предходна процесуална фаза е неоснователно и не може да бъде уважено. Не е допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд, което да обуслови отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
ВКС намери, че жалбата е основателна относно приложението на материалния закон по квалификацията убийство на лица, намиращи се в „безпомощно състояние”. Под „безпомощно състояние” по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 5 НК се разбира такова състояние, при което жертвата не може да окаже съпротива / ППВС № 2 от 16.12.1957 /. За да бъде квалифицирано убийството по този текст, е необходимо пострадалият да се е намирал в състояние, което му е пречело да се съпротивлява поради старост, болест, слепота, неподвижност или други причини, което състояние следва да съществува обективно. За да е налице посоченото квалифициращо обстоятелство, следва пострадалият да се е намирал в безпомощно състояние, преди още деецът да е предприел действия, насочени към умъртвяването му. Тази норма обаче не може да се приложи, когато подсъдимият сам приведе пострадалия в безпомощно състояние и след това го умъртви / Р № 81/72, І НО, Р № 164/98, І НО, Р № 221/77, І НО, Р № 226/67, І НО, Р № 232/88, І НО, Р № 321/80, ІІ НО, Р № 447/95, І НО, Р № 630/73, ІІ НО /.
От фактическа с. е прието, че пострадалите са приведени в „безпомощно състояние” и след това са умъртвени, поради което деянието е съставомерно по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3 НК, но не и по чл. 116, ал. 1, т. 5 НК, по което обвинение деецът не би могъл да носи наказателна отговорност. С оглед правилното приложение на материалния закон, подсъдимият следва да бъде оправдан по чл. 116, ал. 1, т. 5 НК, в какъвто смисъл следва да бъде изменено въззивното решение.
ВКС намери, че жалбата е основателна и относно релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Въззивният съд се е съгласил с аргументите на първата инстанция по наказанието, като е споделил разбирането, че по-леко наказание от „доживотен затвор без замяна” не би изпълнило целите по чл. 36 НК. К. отегчаващи отговорността обстоятелства са преценени високата степен на обществена опасност на деянието, мотивът на престъплението – наличието на имуществен спор, отрицателните характеристични данни за подсъдимия. В същото време, извън вниманието на съдилищата са останали смекчаващите обстоятелства: чисто съдебно минало, семейно положение и здравословно състояние / състояние на шизоидно личностово разстройство /. Недопустимо първата инстанция се е позовала на преките си впечатления от личността на подсъдимия и на данните за неговата възраст, за да направи заключение, че този подсъдим не може да бъде поправен и превъзпитан с налагане на друго, по-леко наказание. Такава интерпретация на целите по чл. 36 НК е незаконосъобразна. Съдът може да ползва само данни за личността на подсъдимия, събрани по реда и при условията на НПК. Недопустимо е да бъде индивидуализирано наказанието, като се съобрази процесуалното поведение на подсъдимия, с което той упражнява правото си на защита, а и данните за възрастта на подсъдимия не могат да бъдат интерпретирани в негова вреда.
Настоящата инстанция намери, че наложеното наказание „доживотен затвор без замяна” очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК. Налице са условия за неговото смекчаване, като бъдат отчетени комплексно релевантните за отговорността на подсъдимия обстоятелства. Отпадането на едно от квалифициращите обстоятелства / това по чл. 116, ал. 1, т. 5 НК / също е от значение за отмерване на адекватно наказание, както и смекчаващите обстоятелства, останали извън вниманието на съдилищата. При такава комплексна преценка на релевантните обстоятелства, направена и с оглед целите по чл. 36 НК, справедливо се явява наказанието двадесет години „лишаване от свобода”, при първоначален „усилено строг” режим, в какъвто смисъл следва да бъде изменено въззивното решение.
В жалбата липсват оплаквания срещу гражданската част на решението, а такива се навеждат в допълнението към нея. При произнасянето си по гражданския иск въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон, поради което решението в посочената част е правилно и законосъобразно и следва да остане в сила.
В жалбата са посочени още две основания: непълнота на доказателствата и необоснованост на въззивното решение, които няма да бъдат обсъждани, тъй като не са касационни основания по смисъла на чл. 348 НПК.
По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата следва да бъде частично уважена, а въззивното решение бъде изменено, като подсъдимият бъде оправдан по чл. 116, ал. 1, т. 5 НК, бъде намалено наложеното му наказание – чрез отмяна на наказанието „доживотен затвор без замяна”, при „специален” режим, и налагане на наказание двадесет години „лишаване от свобода”, при „усилено строг” режим, а в останалата част решението да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и 2 вр. ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ въззивно решение № 99 от 3.06.2008 г на Варненски апелативен съд, по ВНОХД № 357/07, като:
ОПРАВДАВА подсъдимия по чл. 116, ал. 1, т. 5 НК.
НАМАЛЯВА наказанието, като отменя наложеното „доживотен затвор без замяна”, при „специален” режим, и НАЛАГА ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, при „УСИЛЕНО СТРОГ” режим.
ОСТАВЯ в СИЛА решението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: