Р Е Ш Е Н И Е
№ 558
гр. София, 25 ноември 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 555 по описа за 2008 г
Касационното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимия А. Г. А. срещу решение № 272 от 12.06.2008 г на Софийски апелативен съд, по ВНОХД № 386/08, с което е изменена присъда № 11 от 7.03.2008 г на Кюстендилски окръжен съд, по НОХД № 677/07, като подсъдимият е оправдан за нарушение на правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДП / ред., ДВ, бр. 85/04 /, чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДП, а присъдата е потвърдена в останалата й част.
С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 10.04.2007 г, на пътя от с. К., общ. Кюстендил, за с. Ш., общ. Кюстендил, при управление на моторно превозно средство, е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДП / ред., ДВ, бр. 85/04 /, чл. 5, ал. 2, т. 1 / ред., ДВ, 85/04 /, чл. 25, ал. 1 ЗДП и чл. 117 ЗДП, и по непредпазливост, е причинил смъртта на Х. В. Ш. , като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, с оглед на което и на основание чл. 343 а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, при хипотезата на чл. 66 НК, с изпитателен срок от три години, както и на „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от една година. На основание чл. 45 ЗЗД, е осъден да заплати на гражданските ищци Е. П. Ш. и В. Б. Ш., обезщетение за неимуществени вреди, в размери от по 50 000 лв, в полза на всеки от ищците, заедно със законните последици.
С жалбата, насочена срещу частта на решението, с която се потвърждава първоинстанционната присъда, се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. За нарушението по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не са посочени конкретни оплаквания. За нарушението по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се излагат доводи за неправилна преценка на съставомерността на деянието. Според жалбоподателя, липсва нарушение на чл. 117 ЗДП, тъй като избраната от водача скорост е била съобразена с пътните условия, а единствена причина за произшествието е попадането на пострадалия в опасната зона поради внезапното му навлизане в лявата пътна лента. Навеждат се аргументи за случайно деяние по чл. 15 НК и необходимост от оправдаване на подсъдимия, а оттам и за неоснователност на уважените граждански искове, а алтернативно, за прекомерното завишаване на техния размер, доколкото не е отчетено съпричиняването на резултата от поведението на пострадалия. С жалбата се иска да бъде отменено въззивното решение / в обжалваната част / и жалбоподателят да бъде оправдан, а гражданските искове да бъдат отхвърлени / алтернативно, да бъде намален техният размер /, или, решението да бъде отменено / в обжалваната част / и в същата част делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата.
Поверениците на частните обвинители и граждански ищци намират жалбата за неоснователна.
Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Жалбата е неоснователна.
ВКС не намери да е налице нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК / за което не са наведени аргументи от жалбоподателя, а само е маркирано в жалбата /. Въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение по релевантните факти, при спазване изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика, поради което към доказателствената дейност на съда не би могъл да се отправи упрек.
ВКС счита, че релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не е налице.
От фактическа страна е прието, че водачът е управлявал със скорост от 90 км/ч, когато, от разстояние 100 метра, забелязал пред себе си колона от деца-велосипедисти. Той намалил скоростта на 80 км/ч, като при приближаването към децата, предприел маневра изпреварване. Преминал в лявата лента на пътното платно, но пострадалият, отклонявайки се от колоната, навлязъл в същата пътна лента, при което автомобилът достигнал велосипедиста и настъпил удар. Водачът незабавно спрял, отишъл при падналото на пътя дете и му оказал първа помощ.
При така възприетите фактически положения, материалният закон е приложен правилно. Деянието е съставомерно по чл. 343 а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и така именно е квалифицирано. Налице е причинна връзка между нарушението по чл. 117 ЗДП и настъпилия съставомерен резултат, поради което правилно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия за транспортно престъпление . Не може да бъде споделено становището на защитата, че опасността за движението е възникнала от момента на навлизане на детето-велосипедист в лявата пътна лента. Дете, намиращо се на пътя, или в близост до пътя, е видима и реална опасност за движението, с която водачът е длъжен да се съобрази. В настоящия случай, поради наличието на деца на велосипеди, опасността за движението е възникнала още от момента, в който водачът ги е възприел. Оттогава за него се поражда задължението по чл. 117 ЗДП. Ако водачът се бе съобразил с възникналата и възприета от него опасност за движението / деца на пътя /, той би намалил скоростта си до стойност, безопасна за преминаване покрай деца. В случая, такава е скоростта 60 км/ч, при която удар не би настъпил. Попадането на детето в опасната зона не води до отпадане съставомерността на деянието, тъй като опасността за движението не е възникнала от този момент, а значително по-рано: от момента, в който водачът е възприел, че на пътя има деца на велосипеди.
Законосъобразно въззивният съд е приел, че липсва случайно деяние по чл. 15 НК. Такъв изход от делото би бил възможен, ако опасността за движението е възникнала едва в момента на навлизане на пострадалия в лявата пътна лента, ако той не беше дете. Тогава, каквито и действия да беше предприел водачът, не би могъл да избегне резултата / а и не би имал задължение да реагира в по-ранен момент, като намали скоростта или спре /.
ВКС намери, че въззивното решение е правилно и законосъобразно и в неговата гражданска част. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е отчетено, че с действията си пострадалото дете е съпричинило резултата, с оглед на което са присъдени обезщетения от по 50 000 лв, в полза на неговите родители. Исковете са уважени по справедливост по чл. 52 ЗЗД. Евентуалното им намаляване би довело до невъзможност да бъдат репарирани адекватно причинените от престъплението неимуществени вреди, поради което искането на подсъдимия в тази насока не може да бъде уважено.
По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Не са налице основания за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и оправдаване на подсъдимия, нито са налице условия за отмяна на решението в посочената част и връщане на делото за ново разглеждане. Въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение № 272 от 12.06.2008 г на Софийски апелативен съд, по ВНОХД № 386/08.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: