Р Е Ш Е Н И Е
№ 559
гр. София, 02 декември 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 573 по описа за 2008 г
Касационното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимия С. Т. В. срещу решение № 94 от 4.08.2008 г на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 59 от 12.05.2008 г на Бургаски окръжен съд, по НОХД № 84/08.
С първоинстанционната присъда, подсъдимите К. Н. М. и С. Т. В. са признати за виновни в това, че за периода от 17,30 часа на 15.11.2007 г до 6,00 часа на 17.11.2007 г, в гр. Б., в съучастие като съизвършители, а подсъдимият М, при условията на опасен рецидив, умишлено са умъртвили Л. Т. Т. , като деянието е извършено с особена жестокост и по начин, особено мъчителен за убития, с оглед на което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 и т. 12, пр. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК / за подсъдимия М/ вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, са осъдени, както следва: подсъдимият М, на четиринадесет години и единадесет месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, а подсъдимият В, на четиринадесет години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, със зачитане на предварителното им задържане, считано от 25.11.2007 г.
С жалбата на подсъдимия В се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Иска се да бъде изменено решението, като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление / по чл. 124 НК / или бъде намалено наложеното наказание.
В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на
жалбата.
Жалбоподателят моли да бъде смекчено наказателно-правното му положение.
Подсъдимият М. изразява писмено становище, че е доволен от въззивното решение.
Представителят на ВКП намира жалбата за частично основателна. Счита, че са налице основания за намаляване на наложеното на жалбоподателя наказание.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Жалбата е частично основателна.
С жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нарушаване правото на защита и накърняване принципа за разкриване на обективната истина. Сочи се, че от релевантните факти следва, че деянието не е съставомерно по чл. 116 НК, а по чл. 124 НК. Твърди се, че наложеното на жалбоподателя наказание е явно несправедливо и същото следва да бъде намалено.
ВКС намери, че релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице.
Съдебното производство пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимите са признали фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и е провел процедурата по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК, при спазване на законоустановените процесуални изисквания. Неоснователен е доводът за нарушаване правото на защита, което, в случая, е упражнено в пълнота, включително и с ползване от процедурата на съкратеното съдебно следствие, от която произтича по-благоприятното наказателно-правно третиране / приложението на чл. 55 НК, съгласно чл. 373, ал. 2 НПК /.
Голословно е твърдението в жалбата, че е допуснато нарушение на принципа за разкриване на обективната истина. Жалбоподателят е признал фактите, отнасящи се до съставомерността на деянието, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е преценил, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, която преценка предопределя и извода, че тези доказателства са достатъчни за разкриване на обективната истина.
Не е налице и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
От фактическа страна е прието, че подсъдимият М е нанесъл множество удари по главата и тялото на пострадалия, а подсъдимият В му е нанасял ритници в областта на главата. Смъртта на пострадалия е причинена от черепно-мозъчна травма, кръвоизлив и оток на мозъка, получени в резултат на ударите по главата, при липса на един-единствен смъртоносен удар. Леталният изход е настъпил бавно, през което време пострадалият е бил в съзнание и продължително е усещал болки.
При тези факти, материалният закон е приложен правилно. Деянието покрива признаците на състава на квалифицирано убийство, извършено в съучастие. Смъртта на пострадалия е причинена от побой, при който всеки от подсъдимите му е нанасял удари по главата, предизвикали черепно-мозъчна травма, кръвоизлив и мозъчен оток. Нанасянето на множество удари, продължително време, по уязвима област от човешкото тяло, каквато е главата, сочи на умисъл за причиняване смъртта на жертвата, а не на такъв за причиняване на телесна повреда, от която по непредпазливост да е настъпила смърт. Деянието е несъставомерно по чл. 124 НК, поради което не може да бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление. За съучастието под формата на съизвършителство е без значение обстоятелството кой от съучастниците е проявил по-голяма активност в причиняване на съставомерните последици. Приносът за постигане на целения резултат обаче се отчита при индивидуализация на наказателната отговорност, като поначало се налага по-строго наказание на съучастник, който има по-голям принос за причиняване на престъпния резултат.
ВКС намери, че е налице релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.
Наказателната отговорност на подсъдимите е ангажирана, при условията на чл. 55 НК, на основание чл. 373, ал. 2 НПК, като сроковете на наложените им наказания се различават само с единадесет месеца. При определяне наказанието на жалбоподателя не е отчетено обстоятелството, че той има по-малък принос за настъпване на престъпния резултат, поради което наказанието четиринадесет години „лишаване от свобода” се явява завишено и оттам, явно несправедливо. При комплексна преценка на обстоятелствата, имащи значение за наказателната отговорност, наред с целите по чл. 36 НК, настоящата инстанция намери, че наказанието следва да бъде намалено на дванадесет години „лишаване от свобода”, в какъвто смисъл следва да бъде изменено въззивното решение.
По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата като частично основателна следва да бъде частично уважена.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ въззивно решение № 94 от 4.08.2008 г на Бургаски апелативен съд, по ВНОХД № 134/08, като НАМАЛЯВА наказанието на подсъдимия С. Т. В. на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.
ОСТАВЯ в СИЛА решението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: