Р Е Ш Е Н И Е
№ 495
гр. София, 04 ноември 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 483 по описа за 2008 г
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. Е. Ж. срещу решение № 59 от 24.06.2008 на Бургаски апелативен съд, по ВНОХД № 37/08, с което е потвърдена присъда № 107 от 14.02.2007 на Я. окръжен съд, постановена по НОХД № 408/07.
С присъдата, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 26.08.2007 г, през ГКПП, Л. , Я. , с товарен камион и прикачено към него полуремарке, без надлежно разрешително е пренесъл през границата на страната, от Република Т. в Република България, 117 765,42 гр високорисково наркотично вещество хероин, от което 64 835,86 гр с примеси и активно действащ компонент диацетилморфин 59 % и 52 929,56 гр с примеси и активно действащ компонент диацетилморфин 55 %, на обща стойност 10 598 887,80 лв, с оглед на което и на основание чл. 242, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 55, ал. 1 и ал. 3 НК, е осъден на осем години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, с приложение на чл. 59, ал. 1 НК, за времето на изпълнение мярката за неотклонение „задържане под стража”, считано от 27.08.2007 г.
С жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Иска се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия.
В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата.
Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Жалбата е неоснователна.
С жалбата се навеждат доводи за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в опорочаване на вътрешното убеждение по релевантните факти. Според жалбоподателя, безкритично са споделени доказателствените изводи на първата инстанция, при което са кредитирани негодни доказателствени средства, каквито са протоколът за претърсване и изземване и актът за митническо нарушение. Твърди се, че по различен начин са описани опаковките на инкриминираните пакети, което поражда съмнение относно идентичността на намереното и изследвано от експертите вещество. Твърди се, че неправилно са преценени обясненията на подсъдимия като защитна теза, въпреки заключението на СППЕ, приета във въззивното производство. Сочи се, че материалният закон е приложен неправилно, че деянието попада в обхвата на чл. 14, ал. 1 НК, или, алтернативно, представлява опит. Изтъква се и довод за явна несправедливост на наложеното наказание.
Настоящата инстанция не споделя изложените съображения.
Въззивният съд е формирал вътрешно си убеждение по релевантните факти, при спазване на процесуалните изисквания и правилата на формалната логика. По делото е налице съвкупност от гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, правилно анализирани от двете съдебни инстанции като такива, обосноваващи авторството на деянието. Следва да се отбележи, че в доказателствените материали липсват такива, които да са негодни поради съставянето им в разрез с изискванията на НПК. Актът за митническо нарушение е писмено доказателство / не е писмено доказателствено средство /, което интересува процеса от гледна точка на неговото съдържание. Съставен е от митнически служител по повод констатирано административно нарушение и се полза в процеса именно откъм неговото съдържание. Огледът на местопроизшествие е проведен от орган на досъдебно производство и протоколът за това следствено действие е доказателствено средство, съставено по реда и при условията на НПК. От обстоятелството, че с протокола за оглед са иззети веществени доказателства не следва, че огледът е представлявал незаконно претърсване и изземване, тъй като при огледа няма пречка да се изземат веществени доказателства, както е в настоящия случай. Не е вярно, че е налице съмнение в идентичността на веществото, породена от различието в посочване цветовете на опаковките. В акта за административно нарушение е отбелязано, че в една от шестте правоъгълни кутии, съдържащи общо 183 броя пакети, са открити пакети, обвити с кафяво тиксо. В акта няма описание на пакетите, укрити в останалите кутии. В протокола за оглед обаче е направено уточнение, като е посочено, че намерените 183 бр. пакети са облепени с различен цвят тиксо, а именно: с червено, с кафяво и с черно. Това обстоятелство е онагледено и с приложения фотоалбум към протокола за оглед. На следващо място, за факта на намиране на укритото вещество са събрани и гласни доказателства, съдържащи се в показанията на митническите служители и в обясненията на подсъдимия, който не оспорва намирането на предмета на престъплението. Обясненията на подсъдимия подробно са анализирани и правилно са оценени като защитна позиция. Жалбоподателят признава, че е разбрал за предстоящо превозване на стока под митнически контрол, която би могла да бъде наркотични вещества. Правилно съдилищата са приели, че гласните доказателства, преценени в контекста на общата доказателствена съвкупност, сочат на знание у дееца относно вида на превозваната стока. От поведението на дееца по време на митническата проверка не могат да бъдат правени категорични изводи за субективната страна на деянието. Въззивният съд е допуснал до изслушване СППЕ, с недопустима задача, като е възложил на експертите да отговорят дали поведението на освидетелствания, с оглед психологическия му профил, съответства на лице, знаело, че върши престъпление. Съгласно чл. 144, ал. 1 НПК, експертиза се назначава, когато за изясняване на обстоятелства по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката. По правни въпроси не може да се назначава експертиза, а от формулираната задача на СППЕ е видно, че се касае за отговор на правен въпрос. СППЕ е процесуално недопустима и като такава не може да бъде ползвана нито във вреда, нито в полза на подсъдимия. Ето защо, неоснователно защитата изтъква, че изводите за субективната страна на деянието следва да се основат на посоченото заключение. Въззивният съд е преценил субективната страна, ползвайки съвкупността от писмени, гласни и веществени доказателства, като при формиране на вътрешното му убеждение цитираната експертиза не е имала решаващо значение.
По изложените съображения, ВКС намери, че при анализа на доказателствата въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение в съгласие с процесуалния закон и правилата на формалната логика. Релевантните факти са приети за установени чрез пълно, обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото, имащи значение за разкриване на обективната истина. Не е налице релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
Не е налице и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. При установените факти от кръга по чл. 102 НПК материалният закон е приложен правилно. Деянието е съставомерно по чл. 242, ал. 2, пр. 1 НК и така именно е квалифицирано. Престъплението не е резултатно, а формално. Касае се за довършено престъпление, тъй като деецът е преминал границата на страната с управляваната от него композиция, пренасяйки инкриминираното веществото от територията на Република Т. на територията на Република България. При тези факти изпълнителното деяние е довършено и поради това е довършено самото престъпление, тъй като законът не изисква да е настъпил друг общественоопасен резултат / извън изпълнителното деяние /. По изложените съображения, не може да бъде удовлетворено искането за преквалификация на деянието като опит. Не е налице и хипотезата на чл. 14 НК. При грешка деецът няма знание относно фактически обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението. В случая, релевантните факти обвързват подсъдимия със знание на елементите от състава на престъплението, поради което отговорността му не може да отпадне, при условията на чл. 14, ал. 1 НК. При установените по делото факти, попадащи в обхвата на нормата по чл. 242, ал. 2, пр. 1 НК, не може да бъде удовлетворено искането за оправдаване на подсъдимия, тъй като това би могло да се осъществи само при наличието на несъставомерно деяние / чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК /, а настоящият случай не е такъв.
Не е налице и релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наказанието „лишаване от свобода” за срок от осем години е наложено при хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и се явява адекватно на обстоятелствата, значими за индивидуализация на наказателната отговорност, както и на целите по чл. 36 НК. От една страна, степента на обществена опасност на деянието е изключително висока, предвид голямото количество наркотично вещество и неговия вид. От друга страна, ниска е личната обществена опасност на дееца, който е семеен, баща на две деца, не е осъждан, с положителни характеристични данни. Не може да бъде удовлетворено искането за намаляване на наложеното наказание, тъй като това би било проява на неоправдано снизхождение и би влязло в противоречие с целите на специалната и генерална превенция по чл. 36 НК.
По изложените съображения, настоящата инстанция намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение № 59 от 24.06.2008 на Бургаски апелативен съд, по ВНОХД № 37/08.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: