Р Е Ш Е Н И Е
№ 557
С о ф и я, 10 декември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 н о е м в р и 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретар Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 617/2008 година.
Делото е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия В. П. Й. от Варна.
Предмет на жалбата е въззивно решение № 128 от 24.07.2008 г. по ВНОХД № 260/2008 г., постановено от Варненския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд и алтернативно изменяването му с намаляване на размера и на двете наложени на жалбоподателя наказания, както и на размерите на присъдените на пострадалите обезщетения.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Изложените в жалбата оплаквания се поддържат в касационното производство от депозиралия я, процесуалният представител на подсъдимия адв. Ж.Желязков от АК-Варна.
Частните обвинители и граждански ищци А. И. и Ю. И. в писмено становище оспорват основателността на жалбата и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 75 от 28.06.2007 г., постановена по НОХД № 836/2007 г. на Окръжен съд-Варна подсъдимият В. П. Й. от Варна е признат за виновен и е осъден за извършено на 18.05.2001 г. в с. С., област Варна престъпление по чл.343а ал.1 б.”б” вр.чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, както и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 години, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години от влизане на присъдата в законна сила.
Уважени са предявените от пострадалите А. И. И. и Ю. Б. И. граждански искове за сумата от по 15 000 лв за всеки един от тях, представляваща обезщетение за причинени им неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането им до окончателното й изплащане, като исковете в останалите им части до предявените размери от по 50 000 лв за всеки от ищците са отхвърлени като неоснователни.
Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия Й с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложените му наказания с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
С въззивно решение № 19 от 31.01.2008 г. по ВНОХД № 344/2007 г. Варненският апелативен съд обжалваната присъда е била потвърдена изцяло.
По касационна жалба на защитника на подсъдимия адв. Ж с оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила това въззивно решение е отменено с решение № 234 от 05.06.2008 г. от ВКС – ІІІ н.о. поради участие при постановяването му на съдии, за които са били налице основания за отвода им и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
С второ въззивно решение № 128 от 24.07.2008 г. по ВНОХД № 260/2008 г. на Варненския апелативен съд, предмет на настоящата касационна проверка, обжалваната присъда е потвърдена отново изцяло.
В касационната жалба от името на подсъдимия Й се поддържат наново оплакванията, касаещи оценката на доказателствения материал от въззивния съд, довело, според защитата му, до неправилно приложение на материалния закон и до явна несправедливост на наложените му наказания, а така също и до завишеност на размерите на уважените граждански искове, съставляващи касационни основания по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК, като се прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от “стадия на първоинстанционния съд”, алтернативно за изменяването му с намаляване размера на кумулативно наложените на подсъдимия наказания и на присъдените на пострадалите обезщетения.
Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира касационната жалба за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Производството пред първата инстанция е проведено при условията на съкратено съдебно следствие по чл.373 ал.1 вр.чл.372 ал.3 вр.чл.371 т.1 от НПК, допуснато по искане на подсъдимия. Прилагайки тази процедура, съдът е пропуснал да поиска предварително съгласието на прокурора, гражданските ищци и частни обвинители и техния повереник, но възражение в тази насока не се прави от тях и няма основание да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото им на защита.
От друга страна, обстоятелствените доводи, развити в касационната жалба и в пренията от защитника на подсъдимия, са посветени основно на възражения срещу приетите за установени фактически положения, които се оспорват. Следва да бъде посочено, че правомощия да установяват фактите от предмета на доказване имат предшестващите инстанции и те са го сторили по предписания им от закона начин. Жалбоподателят недопустимо иска от третата инстанция да ревизира изграденото въз основа на надлежни доказателства и доказателствени средства вътрешно убеждение на съда за неговата виновност, игнорирайки резултатите от съдебното следствие. Недоволството му произтича от обстоятелството, че предшестващите инстанции не са възприели неговите обяснения и показанията на посочените в жалбата му свидетели, а са се доверили на показанията на бащата на пострадалото дете св. Ю. И. и на останалите свидетели, въз основа на които, както и на обективно намерените следи на местопроизшествието са възприели заключенията на тройната комплексна автотехническа експертиза относно механизма на ПТП, откъдето е изведено и допуснатото от жалбоподателя нарушение на правилата за движение, установено в чл.117 ЗДвП и намиращо се в пряка причинна връзка с причинения съставомерен резултат.
Всъщност, затрудненията по делото са дошли от некачествената работа на разследващите органи още от самото начало на досъдебното производство, с поставянето на крайно ограничени задачи на експертизите, издирването и разпит на очевидци на ПТП, дало основание на окръжния съд неколкократно да отменя постановленията на прокурора за прекратяване на наказателното производство с конкретни указания по изясняване на фактическата обстановка за случилото се на пътя и правилното тълкуване и прилагане на ЗДвП, в частност правилото на чл.117 от този закон като разновидност на общото правило на чл.20 ал.2. Проведеното съкратено съдебно следствие е довело до прочитане на всички протоколи за разпит на свидетелите и на всички заключения на назначените съдебномедицинска и автотехнически, както и комплексни медикотехнически експертизи, които обаче обстойно са били обсъдени от съдилищата. По безспорен и категоричен начин са били установени метеорологичните условия по време на ПТП, воденето на стадото животни от св. Ю. И. с помощта на сина му, починалото дете, превеждането им през пътя с помощта и на последното, видимостта на жалбоподателя към животните и към пътната обстановка след кръстовището, посоката и начина на придвижване на детето по тротоара до дома на баба му и обратно през пътното платно до мястото на удара. Въз основа на тези обстоятелства експертите са направили изводите си за начина на пресичане на пътното платно от детето, вероятната скорост на автомобила, а изхождайки от открилата се видимост за водача към десния тротоар са извели възможността то своевременно да бъде забелязано от него и оттам – могъл ли е обективно да намали скоростта и да спре, за да го предпази от удар при предприетото косо пресичане отдясно наляво по посока на движението на автомобила. За разлика от защитата на жалбоподателя, Съдът е разгледал създадената ситуация на пътя и край него в динамика и с основание е отхвърлил възраженията им за закриване на детето от елстълба или от колона на дворната врата на имота, ползван от неговите дядо и баба, която била заключена. Че детето е било с баща си и му е помагало за воденето на стадото животни, включително за превеждането им през пътя говори не само св. Ю. И. , но и данните за наличие на “пръчка” в него, отхвръкнала при удара на пътното платно, а това идва да подкрепи изводите на Съда, че то е могло да бъде забелязано от подсъдимия още докато е било с животните, така и впоследствие при придвижването му по тротоара до входната врата на имота на баба му и при предприемане пресичането на тротоара и дясната за водача пътна лента. Безспорно е, че още от първия момент, когато то е било видимо за водача Й. е било опасност за движението му и той е следвало да се съобрази с него, като намали скоростта си на движение и следи поведението му, като при необходимост спре, за да го предпази от увреждане.
С оглед изложеното ВКС констатира, че процесуалната дейност на съда по оценката на годността и достоверността на използваните доказателствени средства и на събраните доказателства е надлежна. Източниците на данни за обстоятелствата по инкриминирания случай от кръга на тези по чл.102 от НПК са събрани по предвидения процесуален ред и са интерпретирани според действителното им съдържание. Фактите са правилно и законосъобразно извлечени след съответния задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и те обуславят отговорността на подсъдимия Й. Както многократно ВКС е имал възможност да посочи, правомощие е на съдилищата по фактите да възприемат едни и да отхвърлят други свидетелски показания, да се позоват на експертни мнения или да ги игнорират, стига да изпълнят задължението си да ги подложат на съответния анализ за тяхната достоверност, обективност и компетентност, съобразно и правилата на формалната и житейска логика и това в настоящия случай въззивният Съд е сторил. Поради това и касационната инстанция няма правомощията да подменя вътрешното му убеждение относно възприетите за установени по безспорен и категоричен начин факти по делото, както това се предлага от касатора и защитата му.
По този начин, правилно извлечените от доказателствата факти са дали основание на Съда да формулира допуснатото от жалбоподателя Й. нарушение на правилата за движение, да възприеме пряката му причинна връзка с настъпилото ПТП и причинените от него вреди и оттам – противоправността на поведението на този водач и вината му за автопроизшествието и причиняването на смъртта на 8-годишния Б. И. Въззивният съд е изпълнил задължението си по чл.339 ал.2 от НПК да изложи приетите за установени по категоричен и несъмнен начин факти от предмета на доказване и да даде ясен и обоснован отговор на всички наведени му от страните доводи. ВКС намира, че няма неоснователно игнорирани или превратно тълкувани доказателства, които биха променили изводите на Съда относно възприетите за установени факти, а и при касационната проверка не се констатират съществени процесуални нарушения относно събирането, проверката и оценката на доказателствения материал по делото, даващи основание за ревизиране на обжалвания съдебен акт в светлината на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК.
Правилно и законосъобразно, при така възприетата като установена по категоричен и не будещ съмнение начин фактическа обстановка двете предходни инстанции са приели, че жалбоподателят е осъществил състава на престъплението по чл.343а ал.1 б.”б” пр.1-во вр.чл.343 ал.1 б.”в” вр.чл.342 ал.1 от НК.
Неоснователно е възражението, че деянието се явява случайно за жалбоподателя и той следва да бъде оневинен за станалото ПТП на основание чл.15 от НК. ВКС многократно е посочвал, че “случайно деяние” е налице само тогава, когато водачът не е допуснал други нарушения на правилата за движение, бил е поставен в състояние на внезапна, пряка и непосредствена опасност за движението му и която ситуация той не е могъл да предвиди и не е могъл да предотврати по начините, посочени в чл.20 от ЗДвП – чрез намаляване на скоростта или спиране поради възникване на опасността за движението му в опасната за спиране зона. За него ПТП е било предотвратимо при своевременно възприемане на детето в близост до пътя и намаляване скоростта му до размери, позволяващи му да спре и го предпази от увреждане, тъй като с оглед малолетието бъдещото му поведение е непредсказуемо и затова законодателят е възложил на водачите на ППС да се съобразят с неговото присъствие в близост до пътя и да предприемат своевременно мерките за безопасност, приписани им в чл.117 от ЗДвП. ВКС намира, че съответствието между фактите и приложения материален закон обуславя законосъобразността на обжалваното решение и липсата на касационното основание по чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК. Оплакването на жалбоподателя за липса на допуснати от него нарушения на правилата за движение в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП се оборва от установените от въззивния съд факти, предопределено и от липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от двете инстанции, поради което не може да бъде удовлетворено искането му за отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
Основателно е обаче оплакването за явна несправедливост на наложеното на жалбоподателя наказание като съвкупност от наказание с лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС. Акцентирайки върху високата степен на обществена опасност на деянието заради причинения вредоносен резултат, миналото осъждане на подсъдимия и поведението му в миналото като водач на МПС, позволяващ си чести компромиси със задълженията като такъв, Съдът неоснователно е пренебрегнал наличните смекчаващи отговорността му обстоятелства, като е пропуснал сред тях да включи и обективно допуснатите нарушения на правилата за движение от страна на пострадалото дете – пресичане на пътното платно не на установените за целта места, без да вземе мерки за своята безопасност, внезапното му навлизане на пътя, последица от неупражнен върху него контрол от родителя му, комуто е помагал в дейността му на пастир, поради което изводът му да наложи наказание при отегчаващи отговорността обстоятелства се явява незаконосъобразен. Сама по себе си причинената смърт на детето е тежка последица главно за родителите му, но то е елемент от състава на престъплението. Забавянето на наказателното производство до достигане на естествения му край, в случая с осъждането му не е последица от негово противоправно процесуално поведение. При тези обстоятелства ВКС намира, че справедливо би било наказание от 1 година лишаване от свобода, до който размер то следва да бъде намалено, а и до този размер следва да се намали и наказанието му относно лишаването му от право да управлява МПС. За последното съдилищата не са изискали актуална информация за поведението му като водач на МПС след деянието, което да обоснове толкова продължителното му лишаване от това му право, както е постановил първият съд. В този смисъл обжалваното решение следва да бъде изменено.
Като последица от виновните и противоправни действия на подсъдимия правилно и законосъобразно е решението на Съда по същество за уважаване на исковете на пострадалите за репариране на причинените им неимуществени вреди от деянието. Съдът е съобразил изживения от тях стрес от внезапната и нелепа загуба на малолетното им дете, което не е единствено в семейството им и е определил размера на дължимото им се на всеки един от тях обезщетение по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД. Незаконосъобразно е становището на окръжния съд, че с поведението си детето не е съпричинило вредоносния резултат. Безспорно, то не може да бъде прието като проява, за което има вина, поради малолетието му, като обективно допуснатите от него нарушения на правилата за движение като пешеходец са резултат от възпитанието му от страна на родители и близки. Това съпричиняване следва да намери отражение и върху размера на обезвредата на ищците за претендираните от тях вреди, доколкото именно те носят отговорност за възпитанието му, респективно за поведението му край и на пътя. Въззивният съд изобщо не е коментирал наведените му в тази насока възражения от страна на защитата на касатора и не е изложил съответни съображения защо вижда именно в този размер нужната справедливост за удовлетворяване моралните вреди на двамата родители от загубата на детето им. Дори и при възприемане на довода за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на детето присъдените им обезщетения се явяват занижени, но липсва жалба за завишаването им както пред въззивната, така и пред настоящата инстанция не дава възможност за корекция на съдебния акт в тази насока. Оплакванията на жалбоподателя се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354 ал.1 т.3 от НПК
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение № 128 от 24.07.2008 г. по ВНОХД № 260/2008 г., постановено от Варненския апелативен съд, като НАМАЛЯВА размера на наложените на подсъдимия В. П. Й. наказания от 3 години лищаване от свобода на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и от 3 години лишаване от право да управлява МПС на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: