Р Е Ш Е Н И Е
№ 553
София, 01 декември 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и осма година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретар: Румяня Виденова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 538/2008 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по протест на Апелативна прокуратура – гр. С. и по жалба на гражданските ищци и частни обвинители Б. И. В., Ю. И. В. и П. И. М. против въззивно решение № 366/04.08.08 г., постановено по ВНОХД № 570/2008 г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдена оправдателната присъда на Софийски градски съд.
С първоинстанционната присъда № 17 от 01.06.2007 г. по НОХД № 2223/06 г. подсъдимата В. В. М. е била призната за невинна в това, на 13.06.2005 г. в гр. С., при управление на МПС да е нарушила правилата за движение по чл. 119, ал.1 и ал. 3 от ЗДП и чл. 120, ал.1 т. 2 от ЗДП и по непредпазливост да е причинила смъртта на М. П. В. , поради което и на основание чл. 304 от НПК е била оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. “в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. С присъдата са отхвърлени и предявените от Б. И. В., Ю. И. В. и П. И. М. срещу подсъдимата М. , граждански искове в размер на по 25 000 лева.
В протеста се поддържат касационните основания по чл. 348, ал.1 т. 1 и т. 2 от НПК. Прави се искане за отмяна на решението и ново разглеждане във въззивната инстанция.
Жалбата на частните обвинители и граждански ищци се позовава на касационното основание по чл. 348, ал.1 т. 1 от НПК. Искането е за отмяна на решението.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по съображенията, изложени в него.
Жалбата на частните обвинители и граждански ищци се поддържа от процесуалните им представители.
Подсъдимата М. , лично и чрез процесуален представител, поддържа становище за правилност на съдебния акт.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :
І. Преди всичко, следва да се направят няколко уточнения : и в протеста и в жалбата нарушението на материалния закон се подкрепя с доводи, които не разкриват съдържанието на това касационно основание, защото ако се твърди, че е нарушен законът, то доводите следва да се отнасят до неправилното тълкуване и/или приложение на материалния закон, а не да се оспорват доказателствени изводи, което оспорване е възможно през призмата на второто от касационните основания – това по чл. 348, ал.1 т. 2 от НПК.
На следващо място, жалбата на частните обвинители се основава на недопустим от процесуална гледна точка анализ на доказателствата. В тази връзка се предлагат, собствени на жалбоподателите, различни варианти на случилото се от фактическа страна, без да се държи сметка, че подобно обсъждане е възможно само, за да се види дали инстанцията по същество не е допуснала процесуални нарушения.
Доводите, развити в протеста са за това, че съдът неправилно е възприел, наличието на контейнер за сметосъбиране, тъй като такъв не бил описан в протокола за оглед, а се е появил в обясненията на подсъдимата едва в по-късен момент, направил е едностранчив и избирателен анализ на доказателствата по делото, и че липсва отговор по конкретни възражения, направени с въззивния протест.
Възраженията, отразени в жалбата, също засягат доказателствения анализ на предходната инстанция, като се счита, че съдът необосновано е приел начина на придвижване на пешеходката.
При тези предварителни уточнения, както и доколкото и двете страни, изводимо от съдържанието на протеста и жалбата, оспорват доказателствения анализ, извършен от въззивния съд, отделното разглеждане на възраженията не е необходимо.
ІІ. Протестът и жалбата на частните обвинители и граждански ищци са неоснователни.
При извършената касационна проверка не се установява нарушение на процесуалните разпоредби, установяващи задължението за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, както и наличие на пороци в доказателствената дейност на предходните инстанции, довели до погрешни фактически изводи.
В мотивите на проверявания съдебен акт се съдържат отговори и на сега поставените въпроси, като правилността на изводите се определя от извършения прецизен и задълбочен анализ на събраните и достъпни доказателства и на източниците за тяхното установяване.
Съдът не може да бъде упрекнат, че е дал вяра на обясненията на подсъдимата за конкретни обстоятелства, защото те (обясненията) изразяват не само защитна позиция, но и са източник на доказателства. Разбира се, определянето им като годен доказателствен източник следва да е резултат от проверката им по съответния процесуален ред.
Достоверността на обясненията на подсъдимата М. е утвърдена от въззивния съд, предвид тяхната убедителност, последователност и безпротиворечивост, както и след съпоставянето им с другите доказателствени източници.
Така, конкретно по отношение на наличието на контейнер за сметосъбиране, въззивният съд е обсъдил цялата налична доказателствена информация, съдържаща се в показанията на свидетеля С, полицейски служител, пристигнал на мястото на ПТП, в обясненията на подсъдимата, съпоставена с наличното онагледяване посредством фотоалбума, приложен към протокола за оглед.
Пак в тази връзка е и възражението, че в мотивите на решението “.. е направен опит да се опише ПТП, като това описание е съобразено с възприетия факт по наличието на контейнера..” – виж съдържание на протест.
Правната същност на това възражение е трудно определима, тъй като е неясно дали се отнася до качеството на съдебния акт, или за нарушения при установяването на фактите по делото. И в двата случая е неоснователно, защото съдът е извел фактите, относими към конкретната пътна обстановка достатъчно детайлно, пълно и обективно, което е било и наложително, предвид оскъдността на изложените такива в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Следващите оспорвания са към изводите на съда относно момента, в който пострадалата е могла да бъде забелязана от подсъдимата като опасност за движението. В тази връзка са пространните възражения, отразени в жалбата на частното обвинение, като се счита още, че съдът без налична доказателствена основа е възприел параметрите на движението на пострадалата.
Макар и пространни, възраженията са неоснователни.
Обективни данни за придвижването на пострадалата пешеходка се съдържат в обясненията на подсъдимата, сочеща възприятията си за “явно бягане”, тези обяснения, както се каза и по –горе, са били поставени на задълбочен анализ, който е утвърдил тяхната достоверност, включително и с констатацията, че обясненията не се опровергават и по експертен път (основна и допълнителни автотехнически експертизи).
При приетите стойности за скорост на автомобила, начин на придвижване на пешеходката (спокойно тичане), правилни са крайните заключения на въззивния съд, че пострадалата е навлязла в пътното платно внезапно и в момент, в който предотвратяването на удара е било невъзможно, включително и чрез спиране.
Безспорно вярно е, че попадането на пострадалия в опасната зона на спиране само по себе си може и да не е оневиняващо обстоятелство, ако водачът с предшествуващото си виновно поведение сам е създал предпоставките за настъпването на общественоопасния резултат. По конкретното дело такова поведение на подсъдимата не е установено, не само с оглед нарушенията, ангажирани от прокурора, но и разгледано от гледна точка на чл. 20 от ЗДП, така както е сторил и въззивният съд.
Неубедителни са възраженията, отразени в жалбата на частното обвинение, че съдът е приложил законите на физиката (вероятно се има предвид експертните изследвани, представени от експертизите), а не ЗДП.
Първо, изясняването на някои обстоятелства, значими за правилното решаване на делото, изисква използването на научните постижения в различни области.
Второ, мотивите на съдебният акт опровергават верността на подобно твърдение, защото съдът задълбочено и детайлно е разгледал правната норма, визирана в чл. 119 от ЗДП (по отношение на другото нарушение, това по чл. 120 от ЗДП, правилно е решението, че е неотносимо към казуса).
По скоро, жалбоподателите не са съгласни с изводите на съда, а именно – че подсъдимата, приближавайки се до кръстовище и пешеходна пътека по смисъла на чл. 119, ал. 3 от ЗДП, се е движела със съответна на пътните условия скорост и единствено внезапната и неочаквана поява на пострадалата на пътното платно и то в опасната зона за спиране е причина за настъпилия резултат.
Накрая, неоснователни са и доводите, изложени в протеста, за несъответност на съдебния акт с изискванията на чл. 339, ал.2 от НПК. Конкретно, твърди се, че съдът не е изложил “доводи, свързани с удара между пострадалата и МПС, управлявано от подсъдимата и оказало се върху тротоара след съприкосновението”.
Неизпълнение на задълженията, визирани в чл. 339, ал.2 от НПК, не се установиха при касационната проверка и за такъв извод е достатъчно да се препрати към мотивите на съдебния акт – л. 46 от въззивното производство.
Обобщено казано, въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното си убеждение по фактите.
В рамките на приетите фактически положения, изводите на предходните инстанции, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, са правилни.
В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 366/04.08.08 г., постановено по ВНОХД № 570/2008 г. от Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.