Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
София, 22 януари 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретар: Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Явор Гебов
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 677/2009 година
На основание чл. 420, ал.2 от НПК и в срока по чл. 421, ал.3 от НПК осъденият А. П. П. е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила въззивно решение № 175 от 30.09.2009 г., постановено по ВНОХД № 524/09 г. от Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдена първоинстанционната присъда № 261 от 26.06.2009 г. по НОХД № 617/09 г. на Районен съд – Пазарджик.
Искането за възобновяване се позовава на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК.
Искането се поддържа лично от осъдения П. и от процесуален представител, назначен по реда на чл. 94, ал.3 от НПК.
Гражданският ищец и частен обвинител А. А. П. счита, че искането за възобновяване е неоснователно.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането, но все пак заявява отношението си към качеството на съдебния акт.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, установи следното :
І. По силата на проверяваните съдебни актове подсъдимият П е бил признат за виновен в това, че на 06.12.2008 г. е причинил на А. П. средна телесна повреда – трайно затруднение движението на горен крайник – престъпление по чл. 129 от НК. Наложеното наказание е четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години. Ангажирана е и гражданската отговорност на осъдения П. , който е осъден да заплати на гражданския ищец А. П. сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, а в останалата част до пълния предявен размер гражданският иск е отхвърлен.
ІІ. Осъденият П. , изводимо от съдържанието на искането за възобновяване, оспорва доказателствената дейност на предходните инстанции, претендира се и неизясняване на всички обстоятелства по делото, които доводи очертават присъствието на касационното основание по чл. 348, ал. 1 т. 2 от НПК. Процесуалният представител, назначен от ВКС, конкретизира доводите за допуснати нарушения на процесуалните правила. С представеното писмено становище, поддържайки заявеното оспорване относно доказателствената дейност на съда, защитата поставя и съществения въпрос, че на идентични доводи, поддържани с въззивната жалба, предходната инстанция не е дала отговор, както и че такъв отговор не са получили и доводите за нарушение на материалния закон.
Разгледани по същество възраженията са основателни.
Въззивният съд е бил сезиран с жалба, подадена от името на осъденото лице, в която са изложени конкретни доводи за пороци при оценката на доказателствените източници, за игнориране на обстоятелства, значими според защитата, както и доводи, свързани с материалната законосъобразност на проверявания съдебен акт (виж и представената писмена защита пред въззивния съд).
Във въззивното решение е посочено кратко съдържание на жалбата, при това не дотам точно и в резюме фактологията, приета от първата инстанция. Общите изрази за правилността на присъдата (стр. 1 от решението, л. 18 от делото) могат да бъдат отнесени към всеки въззивен съдебен акт, с който се потвърждава първоинстанционната присъда. Конкретните доводи, поставени във въззивната жалба, са били напълно игнорирани от решаващия състав, защото на същите е отговорено така : “ поддържаните от защитата на подсъдимия доводи за необоснованост на съдебния акт, са неоснователни, а последният е законосъобразен и обоснован.”.
Посоченото е достатъчно, за да се определи, че решението страда от съществен порок, тъй като не отговаря на изискванията по чл. 339, ал.1 и ал.2 от НПК.
Задължение на въззивния съд, като контролна инстанция, е да провери изцяло правилността на присъдата и да даде отговор на възраженията и доводите, представени от обжалващата страна, а съображенията за тяхното отхвърляне да се отразят в мотивите на въззивния съдебен акт.
Декларативното съгласие с оценъчната дейност на първостепенния съд, заявено в проверяваното въззивно решение, изобщо не сочи на изпълнение на задълженията по чл. 314 от НПК. Всъщност, дейността по оценка на доказателствата, извършена от районния съд, съвсем не е била безупречна и процесуално издържана. Достатъчно е да се посочи, че възпроизвеждането в мотивите на това – кой свидетел какво е “казвал”, съвсем не замества необходимата оценка за достоверност на конкретните доказателствени източници, още по – малко представлява убедително разрешаване на съществения процесуален въпрос – защо се дава вяра на едни доказателствени материали, а се отхвърлят други.
Всичко казано определя, че при постановяване на решението е допуснато съществено нарушение и на чл. 14 от НПК, както и на чл. 339, ал.2 от НПК, което изпълва съдържанието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Последното е основание за възобновяване на делото, отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Доколкото гражданските последици са следствие от убедително и несъмнено констатиране на вина и осъждане за съставомерно деяние, то отмяната касае и тази част на присъдата.
При новото разглеждане процесуалните пороци, констатирани по- горе, следва да бъдат отстранени, а съдебният акт изготвен съобразно изискванията, визирани в закона.
В предвид на горните съображения и на основание чл. 425, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в сила въззивно решение № 175 от 30.09.2009 г., постановено по ВНОХД № 524/09 г. от Окръжен съд – Пазарджик.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на въззивния съд от друг състав от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.