Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
гр. София, 05 юли 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ
БОНКА ЯНКОВА
при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Ат.Гебрев, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 532 по описа за 2019г.
Производството по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК е образувано по подадени касационни жалби от подсъдимите С. Ю. С. и А. М. С. срещу потвърдително решение № 32/05.03.2019г. по ВНОХД № 466/2018г. на Великотърновски апелативен съд, н.о.
Първият касатор – А. С. чрез защитата си ангажира касационните основания, свързани с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и с явна несправедливост на наложеното наказание. Предмет на оспорване са свидетелските показания на пострадалите от престъплението и техните деца във връзка с отнетите вещи,техния вид и количество, относно възможността на децата да възприемат лично стореното от подсъдимите, относно външния вид на този подсъдим. В касационната жалба се твърди непълен и неточен анализ на доказателствата, във вреда на подсъдимите, относно влошените взаимоотношения с пострадалите, относно употребата на газово оръжие
По отношение на наказанието се сочи, че липса висока степен на използваната принуда тъй като нямало заплаха за убийство, физическа сила също нямало използвана, твърди се, че не били отчетени обстоятелствата, свързани със семейното му положение , трудовата му заетост, като заедно те формирали извод, че този подсъдим не бил загубен за обществото.
Липсата на отговори на всички изтъкнати доводи водело до извод за допуснато съществено процесуално нарушение, което пък изисквало отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, като в заключение именно това се иска от касационната инстанция.
Лично подадената касационна жалба от подс.С. също акцентира на доказателствата по делото и неправилния им анализ според него на съда от втората инстанция, като в нея се прави и същото процесуално искане.
Вторият касатор – С. Ю. С., е подал жалбата си чрез защитника си, като последният в нея акцентира на съществените противоречия в свидетелските показания на А. П. и Р. П., които били приети от въззивната инстанция за несъществени. Относно наказанието на този подсъдим защитата оспорва изложените съображения от въззивната инстанция, като твърди, че следва да се възприемат изложените от съда от първата инстанция обстоятелства, сочещи на превес на смекчаващите вината такива. При наличието на такъв превес определените наказания и от двете съдебни инстанции според защитата били явно несправедливи. В заключение се правят алтернативни искания: или делото да се върне за ново разглеждане след отмяна на въззивното решение от друг състав на съда поради допуснати съществени процесуални нарушения или наложеното наказание за всяко едно отделно обвинение да бъде намалено.
Прокурорът от ВКС в съдебното заседание пледира, като заявява, че касационните жалби според него не са основателни. Били положени максимални усилия за събиране на пълен обем от доказателства, били изложени съображения защо се кредитират едни доказателства, а други –не, като възприетата фактическа обстановка се подкрепяла от доказателствата по делото. Въззивната инстанция е извършила и собствен анализ и преценка на доказателствата, като е възприела единствено необходимостта от увеличаване на наложените наказания.
Прокурорът счита, че няма допуснати нарушения, които да налагат отмяна на въззивното решение, поради което моли да се остави в сила.
Частните обвинители А. П. и Р. П., редовно призовани, не се явяват, представляват се от повереник, който моли да не се уважават касационните жалби,тъй като липсвали касационни основания за това. Посочва се поведението на подсъдимите, тяхната цялостна престъпна дейност и че с основание е уважено искането на първоинстанционната прокуратура за увеличаване размера на наложените наказания. По отношение на твърдените противоречия повереникът заявява, че липсват такива, а ставало дума за допълване на показания, тъй като било нормално свидетелите да изпаднат в шок и да възприемат по различен начин фактическата обстановка.По отношение на оръжието се сочи, че няма повдигнато обвинение за въоръжен грабеж, а само деянието се квалифицирало като опасен рецидив. Решението на въззивната инстанция според повереника било справедливо, в съответствие с личната и генералната превенция. Иска установяване на решение, с което да се остави в сила въззивният съдебен акт.
Подс.С. се явява лично, представлява се от защитник, който поддържа касационната жалба, като повтаря твърденията си от нея за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с доказателствения анализ. По отношение на наказанието се поддържа, че наложено към максималния размер, се явява явно несправедливо и е прекомерно тежко. Поддържа двете алтернативни искания.
Подс.С. в лична защита поддържа защитата си. Заявява, че иска делото му да се върне за ново разглеждане и да му се намали наказанието, защото бил невинен.
Подс.С. се явява, представлява се от назначен от касационната инстанция служебен защитник, който поддържа подадената от упълномощения защитник касационна жалба по посочените в нея основания. Отново се поддържа изключителна противоречивост на показанията на пострадалите, включително и по време на съдебното следствие. Наложеното наказание било изключително тежко, не били взети предвид данните за личността на подсъдимия, не били обсъждани никакви смекчаващи вината обстоятелства. Моли да се намали общия размер на наказанието като изключително завишен.
Подс.А. С. поддържа в лична защитата становището на защитата си. Иска да се върне делото, защото имало много нарушения, като прави позоваване и на извършена балистична експертиза на оръжие, за което не бил съден.
Третият подсъдим С. М. С., неподал в срок и допустима касационна жалба, се явява лично и се представлява от защитник, който заявява присъединяване към касационните жалби, като твърди, че липсва отговор на направените възражения и настоява да се отмени въззивното решение, като делото се върне на апелативната инстанция за ново разглеждане.
Подс.С. М. поддържа казаното от защитата си. Иска делото да се върне за ново разглеждане.
При последната си дума подс.С. иска да се върне делото за ново разглеждане и да се намали наказанието, защото бил невинен.
Подс.А. С. при последната си дума иска делото да се върне за ново разглеждане.
Подс.С. С. при последната си дума иска делото да се върне на първа инстанция.
Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:
С присъда № 58/06.11.2018г. по НОХД № 277/2018г. на Плевенски окръжен съд подсъдимите А. С., С. С. и С. С. са били признати за виновни, първите двама при условията на опасен рецидив, в извършване на престъплението грабеж на 20.10.2017г. в [населено място], като за деяние по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1б.“а“ и б.“б“ вр.чл.20, ал.2 от НК на А. С. и на подс.С. било наложено наказание от 8 години лишаване от свобода, а на С. С. за деяние по чл.198, ал.1, вр.чл.20,ал.2 от НК 4 години и 10 месеца лишаване от свобода.
За деяние по чл.216, ал.1вр.чл.20, ал.2 от НК по същото време и място подсъдимите А. С., С. и С. С. им било наложено наказание от по шест месеца лишаване от свобода.
За деяние по чл.170, ал.2, пр.1-во и пр.3-то , вр.ал.1 от НК, като деянието било извършено от три лица, тримата подсъдими получили наказание от по две години лишаване от свобода.
По този пункт от обвинението тримата подсъдими са били признати за невинни и съответни били оправдани да са извършили деянието и чрез употреба на заплашване.
Съдът е приложил по отношение и на тримата подсъдими чл.23 от НК, като е определил общо наказание за подс.А. С. и С. С. от по 8 години лишаване от свобода при първоначален строг режим, а на подс.С. С. от 4 години и десет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Приложен е чл.59 от НК по отношение на подсъдимите, като съдът е присъдил и разноските по делото.
Тази присъда е атакувана пред въззивната инстанция с протест на прокурор от ОП-Плевен за увеличаване на наложените наказание, както и с жалби и от тримата подсъдими с искания за отмяна на присъдата, оправдаване или връщане за ново разглеждане, както и алтернативно искане за намаляване на наложените наказания.
С въззивното решение 32/05.03.2019г. по ВНОХД № 466/2018г. на Великотърновски апелативен съд, н.о. първоинстанционната присъда е била изменена, като е уважен протеста на прокурора, а жалбите на тримата подсъдими – не.
Наказанията и на тримата подсъдими за престъплението грабеж при неизменна квалификация са увеличени на по 13 години лишаване от свобода за подс.А. С. и С. С., на С. С. – на 8 години. За деянието по чл.216 от НК на А. С. и С. С., както и на С. С. наказанията са увеличени на по три години, а за деянието по чл.170, ал.2 от НК и на тримата подсъдими наказанието е увеличено на по 4 години.
Изменено е и приложението на чл.23 от НК, като общото наказание за изтърпяване на подс.А. С. и С. С. е определено на 13 години лишаване от свобода, а на подс.С. С. – на 8 години лишаване от свобода при непроменен първоначален режим за изтърпяване и на тримата подсъдими.
Касационният състав счита, че проведените въззивно и първоинстанционно производства са протекли при спазване на процесуалните правила, като са събрани всички относими доказателства, спомогнали за възприемане на изложената фактическа обстановка.
Жалбите на двамата подсъдими- А. С. и С. С. са подадени срок от процесуални легитимирани лица, допустими са , но разгледани по същество, се явяват неоснователни.
По отношение на подс.С. С. следва да се отбележи, че не е подадена касационна жалба и заявленията за присъединяване към жалбите на другите двама касатори не носят никаква процесуална стойност, тъй като това в касационното производство не е допустимо.
Въззивният съдебен акт не страда от придаваните му пороци. Всяко едно отделно възражение е било предмет на самостоятелно обсъждане и е получило съответната оценка. При извършеният доказателствен анализ липсва предубеденост или пристрастност, на събраните по делото доказателства е извършен съответстващ с правната и житейска логика анализ. Отчетен е явния опит да бъде създадено алиби на подсъдимите чрез показанията на св.Б., като действията в тази връзка могат да получат и наказателноправна оценка, което е следвало да стори държавното обвинение – от родител на братята С.. Показанията на св.Л., посочен като свидетел по установявано алиби, също са анализирани и преценени като опровергаващи защитната теза на подсъдимите.
Възраженията относно показанията на св.И. и съставеният акт за установяване на административно нарушение на подс.С. С. са били предмет на стриктно и прецизно обсъждане и установените чрез тези гласно и писмено доказателства с основание са били възприети като недостатъчни за опровергаване на обвинителната теза, каквато цел са имали при представянето им от страна на подсъдимите и защитата. Възможността да се достигне от едно населено място до друго- от [населено място] до [населено място] във времево отношение е преценена от въззивната инстанция и не може да възприеме недооценяване на каквото и да било обстоятелство или доказателствен факт. Времето на извършване на деянието от своя страна позволява напълно да се отхвърли дори и хипотетичното алиби на подсъдимите.
Съдът от въззивната инстанция е подложил на съответна преценка и възможните противоречия в показания на А. П. и Р. П., като с основание е приел, че те са несъществени. Дори и твърдението за четвърти нападател не може да бъде възприето за съществено противоречие, тъй като в нито един момент участието на трима нападатели не е било поставено под съмнение, а те са били и поименно посочени. Наличието или не на четвърти нападател, дори и чисто хипотетично, по никакъв начин не омаловажава стойността на показанията на пострадалите, нито пък изключва участието точно на тримата подсъдими.
От съществено значение е навременността на съобщаването на извършеното деяние и за конкретното авторство – така св.Ц.,полицейски служител и св.П. – кмет на селото. Съдът не е имал никакво основание да не се довери на показанията на самите пострадали, достоверно подкрепени от посочените показания. Въззивната инстанция е дала подробен и задълбочен отговор за показанията на св.П. от досъдебното производство и за липсата на съществени противоречия, което не е довело до необходимост от приложението на чл.281, ал.1, т.1-ва от НПК, който се споделя напълно и от касационната. Същественото в случая е липсата на противоречие в идентификацията на лицата, което прави въпросът за авторството на деянието безспорен. Прецизните и детайлни доводи на въззивният съд относно правдивостта на показанията на св.П., дадените отговори на направените възражения относно облеклото и външния вид- очите на подс.С. С., известен като „Г.“, са напълно логични и достатъчни, като това, че те не удовлетворяват защитата, не означава, че не са верни и в съответствие с установените по делото факти.
Всяка една отделна подробност и твърдяно противоречие е подложена на преценка и е анализирана в светлината на направените възражения от защитата на тримата подсъдими. Нито един детайл от защитните тези не е пропуснат и е даден съответстващ, при това верен отговор. С правната неотносимост на отделни разминавания в показанията на св.А. П. и на неговата съпруга, въззивният състав се е занимал и е дал законосъобразен отговор, тъй като действително е без правно значение в кой момент е установена липсата на парите, също така не е от значение колко са произведените изстрели, а е от значение това, че е имало такива, които са възприети от всички присъстващи – родители, и деца.
Показанията на двамата родители са подложени на съпоставяне и с извършените съдебномедицински експертизи, като последните напълно са подкрепили достоверността на съобщаваните от тях факти. Съдът от втората инстанция правилно е оценил като установяващ авторството на подсъдимите факта на намирането на зелена шапка с прорези, използвана при грабежа и описана от пострадалите по делото, в дома на подс.С.. Вярно е, че е намерена в неговия дом и със следи от ДНК -материал, която произхожда от С., а не от С. С., който е сочен като носещ тази шапка, скриваща лицето като маска. Липсата на ДНК- материал от С. обаче не може да внесе колебание в обвинителната теза, а само я подкрепя относно авторството на подсъдимите които са намерени именно и тримата в дома на подс.С.. Факта на намирането на тази шапка- тип маска, говори несъмнено за правдивостта в свидетелстването на частните обвинители. Следва да се отбележи, че е съвсем естествено тази шапка да бъде намерена там, където са оттеглили тримата подсъдими след бягството си от местопрестъплението и след като е използвана за извършване на основното престъпление грабеж.
Останалите съображения на въззивната инстанция по отношение на останалите две обвинения са напълно споделими, за да е необходимо да бъдат повтаряни, като в заключение касационният състав счита, че при извършване на доказателствения анализ и оценка на доказателствената съвкупност не е допуснато нарушение на процесуалните правила, всеки един факт е получил своята законосъобразна и логически обоснована преценка. Предвид на това счете, че липсват каквито и да било основания за отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Относно възведеното второ касационно основание – явна несправедливост на наложеното наказание, съдът счете, че липсва такова. Контролираният съдебен състав се е съобразил с подадения протест и увеличавайки наложените наказания, не е напуснал рамката на въззивната проверка, а е подложил всяко едно обстоятелство, което е от естество да предопредели размера на дължимото за извършените деяния наказание за всеки един от подсъдимите, на внимателна и задълбочена преценка. Правилно е преценил, че подсъдимите не са в такава млада възраст, че да формират още своя социален статус и бъдещо развитие. Напротив, с положителност е установил, че те не полагат никакъв труд, че са постоянен криминогенен фактор в селото- така показания на св.Ц., полицейски инспектор, а и тяхната съдимост, довела до приложението на квалификацията опасен рецидив за подс.А. С. и С. С. говори единствено и само за завишена степен на обществена опасност на дейците. Начина на извършване на престъплението грабеж, в реална съвкупност с други две говори не само за тяхната висока лична обществена опасност, но и за самото деяние като такова с висока степен на опасност, независимо от не високата стойност на предмета на престъплението. Деянието грабеж, както и това по чл.170, ал.2 от НК е извършено с голяма дързост и бруталност, в присъствието на едно непълнолетно и две малолетни деца.
По делото са констатирани смекчаващи вината обстоятелства, но те не са от такова естество, за да надделеят над изводите за високата степен на обществена опасност като на деянието, така и на дейците и затова съвсем закономерно съдът е стигнал до извода, че наказанието следва да се налага при значителен превес на отегчаващите вината обстоятелства, което изисква наказване към максимума на предвидената в закона санкция за престъпленията грабеж и по чл.170, ал.2 от НК. Съдът с основание е избрал друг подход към наказанието за деяние по чл. 216 от НК, тъй като все пак унищоженото имущество не е с висока стойност и може лесно да бъде възстановено поради естеството им в структурата на превозното средство.
Въззивната инстанция с основание е констатирала демонстрираната непоправимост на подсъдимите (многократни осъждания на А. С. и С. С., ескалиращи по тежест престъпления за подс.А. С. при това, осъждания също така и за С. С. за множество деяния ) и склонност към престъпен начин на живот, която може да бъде преодоляна само с налагането на наказание, каквото е избрала за тях, в съответствие с изискуемите се цели по чл.36 от НК относно личната и общата превенция. Изолацията за един значителен период от време ще предпази не само тях от извършване на престъпления, но най-вече обществото от неминуемия рецидив на престъпната им дейност.
Поради това касационният състав намери, че и оплакването за наличието на това касационно основание – явна несправедливост на наложеното наказание, следва да бъде преценено като неоснователно и съответно отхвърлено.
В заключение, съставът на ВКС счете, че няма допуснато съществено процесуално нарушение, материалният закон е приложен правилно и наказанието е определено справедливо, които обстоятелства не налагат касационната намеса и корекция.
Предвид изложеното дотук, настоящият съдебен състав намери, че в пределите на поискания контрол и в рамките на касационните правомощия въззивното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед на това и на основание чл.354 ал.1 т.1-ва от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32/05.03.2019г. по ВНОХД № 466/2018г. на Великотърновски апелативен съд, н.о.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: