Р Е Ш Е Н И Е
№464
гр.София, 01 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
със секретар Лилия Гаврилова
и с участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 492/2008 година
Касационното производство е образувано по жалби от подсъдимия Л. А. Н. и от частните обвинители и граждански ищци Т. Т. В. и М. Г. В. срещу решение № 232 от 14.V.2008 год. по внохд № 353/2008 год. на Софийския апелативен съд, с което е изменена присъда № 35 от 3.ІІІ.2007 год. по нохд № 685/2006 год. на Софийския окръжен съд.
В жалбата си подсъдимият оспорва да е автор на престъплението, за което е осъден; твърди, че са нарушени процесуалните му права с недопускане на поискани от защитата му доказателства; сочи, че неправилно е лишен от правото да управлява моторно превозно средство считано от влизане на присъдата в сила, а не от датата, на която е бил лишен от същото право по административен ред. Иска отмяна на въззивното решение и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане.
От името на частните обвинители и граждански ищци, повереникът им оспорва незаконосъобразността на въззивното решение и справедливостта на наложената на Н. кумулативна санкция. За нарушение на материалния закон намира оправдаването на подсъдимия за допуснати нарушения по чл.20, ал.2, изр.първо, предл.8 и чл.33, т.2 ЗДП/отм./, а за явно несправедливо – намаляването на наложените на Н. лишаване от свобода и от правото да управлява МПС с оглед времето, изминало от извършването на престъплението до неговото санкциониране, през което време, близо 12 години, пострадалите „продължават да търпят болки и страдания”, докато Н. „не само… не изтърпява следващото му се… наказание, но и… му се намалява същото”. Иска се отмяна на въззивното решение и оставяне в сила на първоинстанционната присъда. Жалбоподателите В. претендират и присъждане на разноските, направени в тази инстанция.
В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му, жалбоподателят Т. Тр. В. и неговият и на М. Гр. В. п. , поддържат подадените жалби, като всяка от тези две страни намира за неоснователна жалбата на другата.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита и двете жалби за неоснователни, при което заключението му е за оставяне въззивното решение в сила.
Върховният касационен съд установи:
С първоинстанционната присъда Л. А. Н. е признат за виновен в това, че на 28.ІХ.1996 год. около 18.30 часа в с. Г., Софийска област, е управлявал в пияно състояние, с 2.5%о промила алкохол в кръвта си, товарен автомобил ШКОДА МАДАРА с рег. № С* собствена на С. М. Д. и като е нарушил правилата на чл.20, ал.1, чл.20, ал.2, изр.първо, предл.8, чл.20, ал.2, изр.второ и чл.33, т.2 ЗДП/всички в редакцията им към горната дата/, е причинил по непредпазливост смъртта на Т. Е. В. и тежка телесна повреда на М. Г. В., двамата от София, а след деянието е избягал от мястото на произшествието, за което и на основание чл.343, ал.3, предл.първо и трето във вр. с ал.2, предл.първо и посл., б.”б”, предл.първо и ал.1, б.”б”, предл.първо и б.”в” НК/всички в редакцията им към инкриминираната дата/ е наказан с 5 години лишаване от свобода, които да изтърпи при общ режим и за срок от 6 години е лишен от правото да управлява моторно превозно средство. Н. е осъден още да за плати на Т. Тр. Василев-пълнолетен низходящ на загиналия Т. Евт. В. – 15 000 лева обезщетение за смъртта на баща му и още 5 000 лева за обезщетяване на страданията от причинените на Тр. Тр. В. телесни увреждания. На М. Гр. В. – съпруга на починалия – са присъдени също 15 000 лева за загубата на съпруга й и още 10 000 лева за обезщетяване на причинените й в резултат на получената тежка телесна повреда страдания.
С обжалваното решение Н. е оправдан по обвинението в нарушения на чл.20, изр.първо, предл.8 и чл.33, т.2 ЗДП/в редакцията им към 28.ІХ.1996 год./, лишаването на подсъдимия от свобода е намалено на 3 години и лишаването му от правото да управлява МПС – на 5 години.
Жалбата на подсъдимия Н е неоснователна. Извършеният от въззивния съд доказателствен анализ е в пълно съответствие с процесуалните изисквания. Всеки факт от значение за ангажиране наказателната отговорност на Н. е приет за установен след прецизно обсъждане на съответния доказателствен източник и съпоставка с останалите доказателства. Подробно са коментирани показанията на свидетелите, обслужващи и сега поддържаното от подсъдимия, друг да е управлявал товарния автомобил и този друг да е автор на причиненото със съставомерни последици ПТП, след което истинността на тези показания убедително и логично е отхвърлена /за доказателствения анализ на въззивния съд, самостоятелен и в подкрепа на направените от първата инстанция фактически констатации и изводи, вж. на л.8-13 от възз.решение, съответно на л.40-45 от възз.д./.
Неоснователно е твърдението на Н. , че съдът е ограничил процесуалните му права и, по-точно, правото му да представя доказателства. На 10-ата година от наказателното производство, вече в съдебната му фаза, подсъдимият за първи път е лансирал версията, че на инкриминираната дата не той, а бившият му тъст, свидетелят Ст. М. Д. , е управлявал товарния автомобил и е причинил пътнотранспортното произшествие. В проведеното на 3.ІІІ.2007 год., последно в първата инстанция, съдебно заседание, защитникът на Н. е поискал да бъде разпитан брат му И. А. Начев; да се изиска информация от съответната служба за евентуално налагано на Ст. Д. наказание за управляване на МПС след употреба на алкохол; да се изиска информация и от Сливнишката районна прокуратура за подавани жалби от подсъдимия срещу бившия му тъст, а също и от Цв. С. Д. срещу съпруга й Ст. М. Д. Окръжният съд аргументирано е отхвърлил тези искания като правилно е приел, че с последните две се цели установяване на обстоятелства, неотносими към предмета на доказване в настоящото дело, а Ив. А. Н. вече е бил заявил нежеланието си да дава показания, възползвайки се от правото си по чл.119 НПК. В проведеното пред въззивния съд на 8.V.2008 год. съдебно заседание, защитникът на подсъдимия отново е поискал да се установяват съпружеските отношения между Ст. и Цв. Д. , както и евентуалното наличие на внесен в Сливнишкия районен съд обвинителен акт срещу Ст. Д. за управляване на МПС в пияно състояние, които искания, също правилно, са отхвърлени по съображения, аналогични с тези, изложени от първоинстанционния съд.
Не е основателно и оплакването за допуснато от двете съдебни инстанции нарушение на материалния закон с неприлагането на чл.59, ал.3 НК. По делото няма данни Н. да е бил лишаван по административен ред от правото да управлява моторно превозно средство и затова съдилищата не са имали задължението да се съобразяват с цитираната разпоредба.
Жалбата на М. и Т. В. е също неоснователна. Въззивният съд е изложил законосъобразни съображения, защо по две от обвиненията за допуснати нарушения на залегнали в ЗДП/отм./ правила за безопасно движение Н. следва да бъде оправдан /на л.14, абз. първи от въззивното решение, съответно на л.46 от възз.д./ и защо справедливостта налага смекчаване на наказателната му отговорност след 12-годишно наказателно преследване, 7 от които са изтекли в необяснимо на пръв поглед досъдебно разследване /на л.14, абз. втори до първи абз. на л.15 от възз.р./. Преценката за справедливост е съществен елемент от дейността на съда при определяне на дължимата санкция. Тя следва целите на наказанието, което, преди всичко, трябва да бъде осъзнато от дееца като необходимо и своевременно наложено ограничение на известни негови права. Ако тази своевременност беше налице, би могло да се обсъжда наказание, по-тежко и от това, което първоинстанционният съд е наложил. В конкретния случай, обаче, въззивният съд правилно е дал отрицателна оценка на възможността, с по-голямото наказание да се постигнат ефикасно неговите специални и генералнопревантивни цели, и затова решението му и по този въпрос се споделя изцяло.
Съобразно изложеното и чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 232 от 14.V.2008 год. по внохд № 353/2008 год. на Софийския апелативен съд.
Осъжда Л. А. Н. да заплати на М. Г. В. и Т. Т. В. 500/петстотин/ лева разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: