Р Е Ш Е Н И Е
№466
гр.София, 01 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
със секретар Лилия Гаврилова
и с участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 507/2008 година
Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийската апелативна прокуратура срещу решение № 245 от 14.VІІ.2007 год. по внохд № 690/2007 год. на Софийския апелативен съд. В протеста се твърди, че решението е постановено при наличието на посочените в чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК касационни основания. Иска се то да бъде отменено и делото върнато на апелативния съд за ново разглеждане.
В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста.
Подсъдимият А. К. К. и защитникът му – упълномощен за участие във всички съдебни инстанции – не се явяват и не изразяват становище по протеста.
Върховният касационен съд установи:
С присъда № 23 от 24.І.2007 год. по нохд № 343/2006 год. на Благоевградския окръжен съд, А. К. К. е признат за невиновен в това, на 9.І.2003 год. около 23 часа в Благоевград да е разпространявал високорисковото наркотично вещество марихуана, давайки 3.594 г. от него с 2.6%-но съдържание на активния ТХК на М. А. А. от с.гр., при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл.354а, ал.1, изр. първо, предл.4 НК.
С протестираното решение /при изписване годината на постановяването му-„2007” вместо „2008”-е допусната техническа грешка/ горната присъда е потвърдена.
Протестът е основателен. При извършване на доказателствения анализ въззивният съд е допуснал процесуални нарушения, които са съществени, тъй като са ограничили прокурора в правото му да докаже повдигнатото и поддържано срещу Ал. К.К. обвинение – касационно основание по чл.348, ал.3, т.1 НПК.
За да оправдаят Ал. К. по обвинението в престъпно разпространяване на високорисково наркотично вещество, двете съдебни инстанции са оказали доверие на свидетелката В. К. , сестра на подсъдимия, защото нейните показания се подкрепяли „в голямата им част от писмените документи за здравословното състояние на подсъдимия” според мотивите към първоинстанционната присъда на л.3, абз.първи, които въззивният съд изцяло е споделил. Доводът за „кореспонденция”/според въззивния съд/ между казаното от В. К. и данните за здравословното състояние на брат й, е крайно неубедителен. От значение са не показанията на К. за здравословните проблеми на Ал. К. повече, че за тяхното наличие изобщо не се спори – а за местонахождението на брат й след връщането на двамата от София в Благоевград. По този от значение за фактическото изясняване на делото въпрос, показанията на В. К. не се подкрепят от други доказателствени източници, вкл. от подсъдимия, който не е давал обяснения и в двете предходни инстанции. Съдържанието на издадената от д-р М. Р. бележка от 12.ІІІ.2008 год./л.111 от възз.д./, на която въззивният съд се е позовал, също не подкрепя извода за обективността на В. К. В бележката е казано само, че след всяка хемотрансфузия К. е следвало да провежда в домашни условия предписаното от лекарката лечение и че същото продължава 8 часа. Не е посочено, обаче, колко време след хемотрансфузията трябва да започне това т.нар. „желязо-хелатиращо лечение” с препарата Десферал, а и очевидно началото му не е трябвало спешно да се положи, след като брата и сестрата К. са престояли 4 часа в София, вместо незабавно да отпътуват за Благоевград.
Същата неубедителност, с която са кредитирани показанията на В. К. , е налице и при съображенията, с които пък са отхвърлени като недостоверни показанията на свидетеля М. А. Според първоинстанционния съд, с когото въззивният изцяло се е съгласил, показанията на М. А. били в противоречие с показанията на В. К. и с „останалия доказателствен материал”, като се сочат протокола за разпознаване от А. на К. , писмото от РПУ-Благоевград за резултата от извършената справка в прякорната картотека на ОДП-Благоевград/приложено на л.94 от първ.д./, показанията на свидетеля С. П. и тези на свидетеля С. Т. Показанията на Ив. К. вече се коментираха и се каза, че по въпроса, дали след връщането им в Благоевград, брат й незабавно е предприел предписаното му домашно лечение или не, нейните показания не се подкрепят с други установени факти. Показанията на А. не са в противоречие и с данните от протокола за разпознаване /вж. показанията на А. на л.82 от първ.д./. Не са в противоречие с показанията на А. и показанията на Сл. П. , че подсъдимият е известен с прякорите „Сашко русия” и „Сашко жълтия”/показания на П. на л.82 и 84 от първ.д./, което пък е в пълно съответствие и с данните от цитираната по-горе справка на РПУ-Благоевград. И, накрая, никакво противоречие не съществува между показанията на А. и тези на свидетеля Т. Последният не познава нито подсъдимия, нито свидетеля М. А. , нито лица с прякори „Русия” или „Жълтия”. Този свидетел, който при досъдебното разследване също е извършил разпознаване по снимки/протокол на л.66-68 от сл.д./, в съдебно заседание е заявил, че е „възможно” да е посочил лице, което е „разпознал”/при досъдебното разследване Т. „категорично” е разпознал К. /, последвано от твърдението, че същото това лице не го е „познавал тогава”. Томанов е заявил още, че при досъдебното разследване го е разпитвала „жена”, която „определено” му упражнявала „натиск”, без да е бил физически или психически насилван. Т.е. показанията на този свидетел, записани в протокола за проведеното на 24.І.2007 год. в първата инстанция съдебно заседание, не съдържат никаква информация, поддържаща или оборваща показанията на М. А. , а сами по себе си са нелогични, вътрешно противоречиви и негодни като източник за каквито и да било фактически констатации и изводи. За да подсили недоверието в показанията на М. А. въззивният съд, по-специално, се е мотивирал и с това, че в показанията на този свидетел липсвали „вътрешна последователност и логичност” не за друго, а защото не сочел „конкретно… къде се е осъществила срещата му” с подсъдимия, „кога се е случило това”, нито бил описал „конкретни обстоятелства на даването на марихуана”. Освен че доводите на апелативния съд изобщо не могат да се отнесат до извода му за „липса на вътрешна последователност и логичност” в показанията на свидетеля, този недостатък не само характеризира самите доводи, но и показва проявена от състава на въззивния съд учудваща наивност. Марин А. е разпитан като свидетел на 13. ХІІ.2006 год., близо 4 години след инкриминираната дата, на която е получил поредната си доза наркотик и би било наистина съмнително, ако той си спомняше, на кое точно от „местата, където се пуши”/показания на А. на л.81 от първ.д./ се е видял с подсъдимия, на коя точно „пейка” е седнал с него, за да изпушат „заедно… една цигара” и в колко часа е станало това. Какви пък повече „конкретни обстоятелства на даването на марихуана” е издирвал въззивния съд, е повече от неясно, след като възможната и достатъчна конкретност е можел, проявявайки отречените на А. „последователност и логичност”, да я намери именно в неговите показания.
Последно се налага да се обсъди неправилно отхвърлената от двете съдебни инстанции годност като доказателствено средство на извършеното от М. А. на подсъдимия разпознаване. Липсата на годност, според първоинстанционния съд, произтичала преди всичко от това, че „непосредствено” преди разпознаването на К. , А. не бил разпитан както го е изисквал тогава действащия чл.144/сега 170/НПК. Изискването за непосредственост, обаче, не е самоцелно. То е предвидено като гаранция за разпознаващия да си припомни белезите, по които би отличил един от друг разпознаван обект и би могло да се яви необходимо при разпознаване на непознат дотогава предмет или човек. В този случай разпита на А. преди разпознаването е бил излишен, тъй като той е познавал от години К. , вкл. от времето, когато са учили в едно училище. Въззивният съд е отчел, вероятно, това обстоятелство и в стремежа си да сподели решението на първоинстанционния съд да изключи от доказателствения материал въпросното доказателствено средство, се е мотивирал с друг довод, а именно, че нито при разпита му на 20.І.2003 год., нито при разпознаването М. А. е посочил „белезите и обстоятелствата, по които е разпознал” подсъдимия съгл. чл.145, ал.5 НПК/стар/. Първото от тези две твърдения на въззивния съд е невярно /справка с показанията на М. А. на л.35 от досъд.разсл.,дадени пред съдия/, а позоваването на чл.145, ал.5/сега 171, ал.7/НПК-неточно, тъй като нито в тогава, нито в сега действащата разпоредба са поставени изисквания за някакви „белези и обстоятелства”, освен разпознаващият „да обясни, по какво… е разпознал” обекта, обяснение, което свидетелят А е дал и което се покрива с казаното от него при разпита му на 20.І.2003 год. Що се отнася до самия протокол, той е съставен в съответствие с процесуалните изисквания към съответния способ за доказване и по силата на чл.131 НПК е напълно годно доказателствено средство, вкл. за събраните и подкрепящи обвинението доказателства.
Необективният доказателствен анализ е последван и от неправилни правни изводи, довели до оправдаването вместо осъждането на подсъдимия. Ето защо и на основание чл.354, ал.3, т.2 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 245 от 14.VІІ.2007 год. по внохд № 690/2007 год. на Софийския апелативен съд И ВРЪЩА делото на същия съд ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав и от съдебното заседание.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: