Р Е Ш Е Н И Е
№.473
гр. София, 17 ноември 2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести ноември, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЕН НЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ : САША РАДАНОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 405/2008г.
Производството е образувано по искане на осъдения Н. Б. Б., за възобновяване на НОХД №238/2006г., по описа на Районен съд-Бяла Слатина.
В депозираното искане се декларира неправилност на атакуваната първоинстанционна осъдителна присъда, потвърдена с въззивно решение №544/10.04.2008 година на Врачански окръжен съд, без да се предлагат фактически и юридически аргументи, обосноваващи изискуемата се конкретика и форми на проявление на визираните в процесуалния закон, касационни основания. Същото обективира словесни волеизявления за злоупотреби в хода на съдебното производство, изразяващи се в разглеждане на делото при закрити врати и с участието на представител на обвинителната власт, провел досъдебното разследване като следовател, и съдържа твърдения за упражнено върху осъденото лице психическо въздействие, при направените пред първостепенния съд самопризнания, довели до ангажиране на неговата наказателна отговорност, при недоказаност авторството на инкриминираното деяние. Релевираните оплаквания, индициращи на допуснати от съдебните инстанции съществени процесуални нарушения, са съпроводени с молба за отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане, при което да се установи обективната истина в наказателния процес.
Осъденият Н. Б. и неговият служебен защитник се явяват лично в съдебно заседание на 06.11.2008година, заявяват че поддържат искането за възобновяване на наказателното дело и възпроизвеждат изложените в него, доводи.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането на осъденото лице е неоснователно, като мотивира очертаната позиция със съображения за съответност на реализираните от първостепенния съд и въззивния съдебен състав, процесуално-следствени действия на законовите изисквания, и за безспорна установеност на фактическите данни, релевантни за престъпното посегателство и неговия извършител, базираща се на приобщената доказателствена съвкупност.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото и в пределите на правомощията, с които е оторизиран при извънредната съдебна проверка, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №229 от 25.09.2007година, по НОХД№238/2006г., Белослатински районен съд, е признал подсъдимия Н. Б. Б., за виновен в това че за периода от 06.05.2005 година до 26.01.2006година, в с. В., при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление отнел чужди движими вещи, на обща стойност 240 лева, от владението на М. Н. и Ц. Г. , без съгласие на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б”А” и „Б”, вр.чл.26, ал.1НК го осъдил на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. При съблюдаване правните предписания на чл.25, вр.чл.23 НК, на подсъдимото лице е определено общо наказание по НОХД№238/2006г. и НОХД№356/2006г., в размер на най-тежката наказателна санкция – лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване.
С визирания съдебен акт е ангажирана и наказателната отговорност на подсъдимия Б за извършено престъпно посегателство по чл.215, ал.2, т.4, пр.2, вр.ал.1, вр.чл.29НК, с произтичащите от това санкционни последици –ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
Присъдата е била предмет на въззивна проверка и влязла в сила, след постановяване на решение №544/10.04.2008година на Врачански ОС, по НОХД№579/2007година, като по отношение на същата са приложими процесуалноправните норми на чл.419-426, гл. ХХХІІІ НПК.
Депозираното искане на осъденото лице за възобновяване на НОХД №238/2006година,по описа на РС-Бяла Слатина е допустимо за разглеждане, при условията на чл.422, ал.1, т.5 НПК, вр. чл.348 ал.1, т.2 НПК. Същото обаче преценено в контекста на визираните бланкетни оплаквания, индициращи на допуснати процесуални нарушения, и предпоставящи произнасяне в лимитираните рамки, е неоснователно.
Декларираната незаконосъобразност на постановената осъдителна присъда, потвърдена от въззивната инстанция, интерпретирана в аспекта на очертаното от закона касационно основание, сочи на дерогиране действуващата нормативна уредба и на доказателствена необезпеченост.
Конституционно установеното и гарантирано право на защита на осъдения не е ограничено в съдебната фаза на наказателния процес. Предявените в депозираното искане възражения за неправомерност при реализираната процесуална дейност на съдебните инстанции, проявила се в разглеждане на делото при закрити врати и в присъствието на прокурор, извършвал в качеството на разследващ орган процесуално-следствени действия, са необосновани. Същите не корелират на отразеното в протоколите за проведените публични съдебни заседания по НОХД №238/2006г. и ВНОХД№579/2007г., и при съпоставяне съдържанието на визираните писмени доказателствени средства, с приложената към материалите на досъдебното производство документация, обуславят заключение за недостоверност и некоректност на заявеното относно процесуалните участници.
Неправдоподобни и недоказани са и твърденията на осъденото лице за упражнен в рамките на съдебното следствие пред първостепенния съд, психологически натиск от председателствуващия съдебния състав, чрез увещания за поемане на „вината”, сугестиране на „лъжи” и даване на „обещания за споразумение”, опорочили направените самопризнания. Очертаната защитна теза се опровергава от приобщените към НОХД№238/2006 година съдебни протоколи от 17.05.2007година и 25.09.2007година, удостоверяващи проведен разпит на Н. Б. и извършена очна ставка с негово участие, при изрично обективирано желание и съгласие на подсъдимото лице да депозира обяснения, заявено в присъствието на упълномощен адвокат, охраняващ законните му интереси. Процесуалното поведение на осъществяващия функция по ръководство, съдебен орган е съобразено с демонстрираната воля на осъденото лице, съответно на законовите изисквания, и аргументира неоснователност на доводите за накърнени права в наказателния процес.
При осъществения извънреден съдебен контрол, ВКС не констатира и нарушения на процесуалните разпоредби, установяващи задължение за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, респективно за съвкупен анализ и задълбочена оценка на доказателствата, довели до ангажиране наказателната отговорност на Н. Б. за извършено престъпно посегателство по чл.196,ал.1,т.1,вр.чл.194,ал.1, вр.чл.29,ал.1,б”А”и„Б”,вр.чл.26,ал.1НК, при доказателствена необоснованост на обвинението .
Очертаната от първостепенния съд и ОС-Враца фактология, е подробно и прецизно изяснена.бедително съдебните състави са пресъздали хронологията на събитията, предхождащи и последващи инкриминираните деяния, включени в обсега на продължаваното престъпление по настоящия казус. Професионално и с юридически усет е интерпретирана и конкретиката от факти, сочеща на отнето от осъденото лице, за периода 06.05.2005 година-26.01.2006година, чуждо имущество-2 броя агнета и 8 броя кокошки, собственост на М. Н. и Ц. Г. Същата е индивидуализирана по отношение времевите и пространствени характеристики на престъпното посегателство, механизма на неговото осъществяване, причинения вредоносен резултат, материализиран в стойностните параметри на инкриминирания предмет, квалифициращите го обстоятелства, лимитирани от правните норми на чл.26 и чл.29НК, и субективните измерения на тези обективни дадености в съзнанието на подсъдимото лице. Изводите на съдебните инстанции по отношение правнозначимите за съставомерността на престъпната дейност и нейния извършител, фактически данни са направени след обстойно обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства, инкорпорирани чрез обясненията на Н. Б. и Б. Б. , свидетелските показания на М. Н. , Ц. Г. , В. Д. , Н. Д. , П. П. , Й. Л. , Н. Н. , А. М. , В. К. и С. С. , изготвените съдебно-оценителни и съдебно-медицинска експертизи, и приложения писмен доказателствен материал.
В контекста на коментираната доказателствена маса, безусловно обезпечаваща съпричастност на осъденото лице към противоправния акт, фактически голословно и юридически неиздържано е словесно материализираното в депозираното искане, изявление че неговият брат Б. Б. , е автор на престъплението. Промяна в очертаната позиция не предпоставя и направеното възражение в насока местонахождението на инкриминираните агнешки кожи, акцентиращо на намирането им, при проведените оперативни мероприятия в дома на Б. Б. , където осъденият временно пребивавал. Визираният факт, анализиран на плоскостта на съдържимите се данни в последователните и изчерпателни по своя характер самопризнания на Н. Б. и в добросъвестно предложените разкази на разпитаните свидетели /пострадалата Н. , В. Д. , полицейските служители и поемни лица/, съобразен с компетентните научни мнения, словно проектирани в съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства №96/2005 година, и преценен при съблюдаване на обстоятелствата, очертани в относимите към инкриминираното посегателство, писмени документи /протоколи за оглед на местопроизшествие, за претърсване и изземване от 07.05.2005година и протоколи за разпознаване на предмети от 10.05.2005 година/, обосновават претендирана и реализирана наказателна отговорност на Б. Благоев за престъпление по чл.215, ал.2, т.4, пр.2, вр.ал.1НК, но не мотивират заключение за оневиняване и оправдаване на осъденото лице.
Изложените съображения категорично формират вътрешното убеждение на ВКС, че искането на Н. Б. за отмяна на присъда №229/25.09.2007година на РС-Бяла Слатина, потвърдена с въззивно решение на Врачански окръжен съд от 10.04.2008година, и връщане на делото за ново разглеждане, при съблюдаване правните предписания на чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.422,ал.1,т.5,вр.чл.348, ал.1, т.2НПК,следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Б. Б. за отмяна на присъда №229/25.09.2007година, постановена по НОХД238/2006г., по описа на Районен съд, гр. Б. и въззивно решение №544/10.04.2008година по ВНОХД№579/2007г. на Врачански ОС, по реда на възобновяването.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.