Р Е Ш Е Н И Е
№538
гр. София, 22 декември 2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четвърти декември, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЕН НЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 548/ 2008 година.
Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура-София, срещу присъда на Софийски окръжен съд от 18.03.2008година, постановена по ВНОХД№103/2007г., с която е отменен съдебния акт на Районен съд–Елин Пелин от 22.11.2006година, по НОХД №76/2006г., в наказателноправната част и подсъдимата Е. И. М. призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.201НК, поради недоказаност.
В подадения протест, обективиращ словесното съдържание на обявените първоинстанционна и въззивна присъда, се визира лишено от конкретика оплакване за допуснато от Софийски окръжен съд, нарушение на материалния закон и се предлага упражняване на очертаните в чл.354,ал.1,т.4, вр.ал.3,т.3НПК, касационни правомощия.
Депозирана е и жалба от процесуалния представител на подсъдимото лице срещу съдебния акт на въззивната инстанция, в гражданско-осъдителната част. В същата се релевират доводи за неправилна интерпретация на релевантната за претендираната гражданска отговорност, доказателствена маса, предпоставила незаконосъобразни правни изводи, индициращи на налично касационно основание по чл.348, ал.1, т.1НПК. Очертаната позиция се мотивира със съображения, че приетата и доказателствено обезпечена фактология по делото, не обосновава заключение за неправомерно виновно поведение на Е. М. , в качеството й на длъжностно лице-инкасатор в „Електроразпределение София област”ЕА. , ТУ-Елин Пелин, в причинно-следствена връзка с констатираната имотна щета в патримониума на пострадалото ЮЛ, в размер на 9 982,86 лева. Предявява се искане за правоприлагане процесуалните норми на чл.354, ал.2, т.5НПК и отхвърляне на приетия за разглеждане в наказателния процес, граждански иск.
В съдебно заседание на 04.12.2008година, представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като предлага аргументация за несъблюдаване на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствения материал, сочеща на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2НПК, различно от декларираното в подадения протест.
В касационното производство Е. М. участвува лично и с упълномощен адвокат. В хода на съдебните прения подсъдимото лице и защитата поддържат жалбата, с поставен акцент на съществуващото противоречие между установените в рамките на наказателното дело факти за инкриминираното деяние, предопределящи недоказаност на извършено престъпление по чл.201НК, и произтичащите от това гражданскоправни последици.
Гражданският ищец „Електроразпределение-София област” А. , редовно уведомен не се явява пред настоящата инстанция, не изпраща свой процесуален представител и не изразява становище по депозираните протест на прокурора и жалба на подсъдимата Митова.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на касационната проверка по чл.347 НПК, намира за установено следното:
С присъда №81 от 21.12.2004година, постановена по НОХД №8/2003г., Районен съд, град Е., е признал подсъдимата Е. И. М. за виновна в това, че за периода от 01.11.2000година до 13.11.2000година, като длъжностно лице-инкасатор към „Електроразпределение-София област”ЕАД-ТУ Елин Пелин, е присвоила 9 982,86 лева, връчени в това й качество, поради което и на основание чл.201НК й наложил наказание-лишаване от свобода за срок от ПЕТ МЕСЕЦА, с приложение института на условното осъждане. Със същия съдебен акт, подсъдимото лице е осъдено да заплати на гражданския ищец „Електроразпределение-София област”,сумата от 9 982,86лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.11.2000година до окончателното й изплащане, и държавна такса върху уважената гражданскоправна претенция.
С въззивно решение от 10.03.2005година на Софийския окръжен съд, е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.
В рамките на реализирана касационна проверка, инициирана по жалба на Е. М. срещу постановения съдебен акт на възивната инстанция, същият е отменен с решение №972/02.02.2006година на ВКС, І-во н.о.,поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неотстраними пороци в повдигнатото срещу подсъдимата обвинение, лишено от яснота относно механизма на инкриминираното присвоително престъпно деяние, като делото е върнато за ново разглеждане на прокурора.
По внесен в РС-Елин Пелин, обвинителен акт /с идентично по своето словесно съдържание, фактическо и юридическо обвинение с предходния/, е образувано НОХД№76/2006година, финализирало с осъдителна присъда, с която е ангажирана наказателната и гражданска отговорност на Е. М. за престъпно посегателство по чл.201НК, осъществено чрез присвояване на чужди движими вещи – 9 982,86лева, връчени в качеството й на длъжностно лице, инкасатор към „Електроразпределение-София област” ЕАД-ТУ Елин Пелин. Подсъдимата е санкционирана с наказание-ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ и осъдена да заплати сумата от 9 982,86лева, репарираща причинените с престъплението имуществени вреди в полза на „Електроразпределение- София област”АД.
С атакуваната въззивна присъда от 18.03.2008година, Окръжен съд – София, е отменил присъда №38/22.11.2006година, в наказателноправната й част и вместо нея постановил нова, с която признал подсъдимото лице за невиновно и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.201НК, като потвърдил съдебния акт на първостепенния съд в останалата му част.
Подаденият касационен протест на Окръжна прокуратура-София, преценен в контекста на релевираното бланкетно оплакване, индициращо на формално упражнени процесуални права, е недопустим.
Производството по инстанционен контрол, предпоставящо упражняване правомощията на касационната инстанция, е уредено в чл.346-355НПК. Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на инкорпорираните в цитираната нормативна база, процесуални разпоредби обосновават очертани предели на касационната проверка, лимитирани от предмета на касационно обжалване, касационните основания и данните които ги подкрепят, и определените процесуални субекти. Несъблюдаването на визираните правни предписания мотивира обективна невъзможност за касационния съд да изпълни възложените й от разпоредбата на чл.354НПК, задължения и реализира компетентността, с която е оторизирана.
В конкретния казус представителят на обвинителната власт при Софийска ОП е дерогирал законовите изисквания да посочи съображения, обезпечаващи релевираното касационно основание, очертано в чл.348, ал.1, т.1НПК. Депозираният на 01.04.2008година, протест възпроизвежда диспозитивната част на първоинстанционната и въззивна присъда, и обективира недоволство от последната, словно изразено в декларация за нарушен материален закон и демонстрирана готовност на прокурора за излагане на допълнителна аргументация, след запознаване с мотивите на въззивния съдебен акт. Констатираният порок не е отстранен в дадения от съда, с разпореждане от 03.07.2008година, 7-дневен срок. Липсата на изискуемата се от закона конкретика на фактически и правни доводи, подкрепящи бланкетно визираното касационно основание, не е преодоляна и в рамките на процесуалната възможност на страните да санират недостатъците в подадените жалби и протести, до даване ход на инициираното от тях касационно производство. В коментирания аспект направените от представителя на ВКП в хода на съдебните прения, възражения са правноирелевантни за лимитиране пределите на инстанционната проверка, още повече че те аргументират различно от посоченото в депозирания протест,касационно основание по чл.348,ал.1,т.2НПК.
Очертаните обстоятелства предопределят служебна проверка от касационната инстанция, недопустима съгласно действуващото законодателство и препятствуват осъществяване на регламентираната от нормите на чл.346-355 НПК, процесуална дейност. Логическа последица от формираната позиция е категоричното решение, касационният протест да бъде оставен без разглеждане.
По изложените съображения и в рамките на възложения от закона и предпоставен от волята на процесуалните субекти, съдебен контрол, ВКС счита че следва да се произнесе по касационната жалба на подсъдимата М. , при съобразяване на приетата за установена от въззивния състав, фактология и на обусловените от нея правни изводи, значими за наказателната отговорност.
Оплакванията за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт в гражданско-осъдителната му част, са основателни.
Фактическите положения във въззивната присъда, сочат на извършена на 13.11.2000година, текуща месечна проверка на Е. М. , в качеството й на инкасатор в ТУ Елин Пелин на „Електроразпределение-София област”, от служители на финансово-счетоводния отдел на дружеството, финализирала с изготвянето на ревизионен акт. Писменият документ отразява осчетоводени вноски до 31.10.2000година за сумата от 2378,61лева, сторнирани кредитни известия за 108,84лева и размера на сумата на прекъснати абонати-3065,84 лева; съдържа описание на представените ПКР№1539/13.11.2000година за постъпили на касата на предприятието парични средства на стойност 1113,76лева, 2/два/ броя вносни бележки от 06.11.2000година и 13.11.2000година за внесени в ТБ”Биохим“ суми, съответно в размер на 1800лева и 10 000лева, и налични разписки за инкасиране на стойност 1628,75лева; и удостоверява равнение на задълженията и заверенията по партидата на подсъдимото лице. Очертаните обстоятелства, анализирани във взаимовръзка с констатираната последваща липса на сума в размер на 9982,86лева, възникнала еднократно при прекратяване трудовото правоотношение с материалноотговорното лице на 08.12.2000 година, с произход непостъпили през месец ноември суми по предоставени на същото документи за вземания от клиенти, правилно са формирали вътрешното убеждение на съда за доказателствена необезпеченост на обективните и субективни признаци на престъпление по чл.201НК – длъжностно присвояване.
Визираното посегателство се субсумира чрез реализирана от длъжностно лице, съзнателна фактическа или правна разпоредителна дейност с чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази и управлява, в личен или чужд интерес; респективно чрез неправомерно виновно бездействие при налични задължения за извършване на определени действия с чуждото имущество, обективиращо намерение да го задържи като свое, с произтичащите от тях предвидени в закона вредоносни последици. Конкретиката по настоящото дело, интерпретирана в контекста на повдигнатото обвинение /неясно формулирано по отношение на механизма на присвоителното престъпно деяние/ и оценена при съблюдаване на приобщената доказателствена съвкупност, не аргументира подобно юридическо заключение.
Възприетата фактология и предпоставените от нея правни изводи за недоказана престъпна съставомерност на инкриминираното поведение, мотивира липса на основание за ангажиране гражданската отговорност на Е. Митова.
Правопораждащият граждански санкционни последици, юридически факт е извършеният деликт–доказателствено обезпечено противоправно деяние /действие или бездействие/ в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат,при установена от нормата на чл.45ЗЗД презумпция за вина
Непозволеното увреждане, проявна форма на което е престъплението, обосновава предявяване и приемане за съвместно разглеждане на граждански иск в наказателния процес-правно средство за репариране на причинените с инкриминираното престъпно посегателство, предмет на наказателното дело, имуществени и неимуществени вреди. При отсъствуваща кумулативна даденост на компонентите на визирания фактически състав /осъществено престъпление с изискуемата се връзка между неправомерното поведение на дееца, автор на инкриминираното деяние и причинената вреда/, на каквито обстоятелства сочи конкретният казус, е недопустимо уважаване на гражданскоправната претенция.
Въззивният съд след прецизно и всеобхватно обсъждане на инкорпорирания по делото доказателствен материал, е пресъздал релевантните факти,формирали законосъобразни изводи за недоказаност на инкриминираното в рамките на обвинението длъжностно присвояване, но неправилно е коментирал същите при преценката на основанието и пределите на гражданската отговорност на подсъдимата Митова.
Очертаните фактически констатации, съдържащи изрично обстоятелства за реализирана финансово-счетоводна проверка и отчетност във връзка с предадените и внесени през месец ноември, по сметка на „Електроразпределение София област”, парични суми от Е. М. , и имплицитно включващи данни за стриктно изпълнение възложените й в качеството на длъжностно лице, задължения, не индицират на противоправно виновно поведение в причинно-следствена връзка с установената за пострадалото дружество, имотна щета в размер на 9 982,86лева, и не обосновават гражданскоправни санкционни последици.
Аргументираната позиция не се променя от констатираната последваща липса в дружеството /несъответствие в патримониума на юридическото лице между документалното и налично движение на парични средства по партидата на инкасатора Митова/ – възможен резултат от неправомерни деяния и на други лица /престъпления и дисциплинарни нарушения/, или следствие от порочни административни практики. В тази насока правнонезначима е и визираната като основание за ангажираната гражданска отговорност в лаконичните и словно пестеливи мотиви на атакувания съдебен акт- „небрежност” на подсъдимата, изразяваща се в неполагане дължимата грижа за съхраняване на отчетните документи. Последното като хронологична последователност и времеви параметри сочи на настъпили събития и предполагаеми поведенчески прояви, след описаната в обвинителния акт, трудова дейност на Е. М. в предприятие „Електроразпределение-София област”, и категорично не предпоставя инкриминирания вредоносен резултат.
По очертаните съображения настоящата инстанция намира, че следва да отмени атакувания съдебен акт на Софийски окръжен съд от 18.03.2008година, с който е потвърдена присъда №38/22.11.2006година на РС-Елин Пелин в гражданско-осъдителната й част, и в пределите на касационните правомощия по чл.354, ал.2, т.5НПК, да отхвърли предявения от „Електроразпределение-София област” А. срещу подсъдимата Е. М. , граждански иск за имуществена обезвреда на стойност 9 982,86лева, като неоснователен.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354 ал.2, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протеста на Софийска окръжна прокуратура срещу въззивна присъда от 18.03.2008година, по ВНОХД№103/07г., по описа на Окръжен съд-София.
ИЗМЕНЯ постановения на 18.03.2008година, по ВНОХД№103/07г. съдебен акт на Софийски ОС, като го ОТМЕНЯ в частта, с която е потвърдена присъда №38/22.11.2006година на РС-Елин Пелин в гражданско-осъдителната част.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Електроразпределение-София област”, А. срещу подсъдимата Е. И. М., граждански иск за сумата от 9 982,86лева /девет хиляди деветстотин осемдесет и два лева, и осемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.11.2000година до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.