Р Е Ш Е Н И Е
№ 511
София, 01 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ….дванадесети ноември….. две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :РУМЕН НЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ :САВКА СТОЯНОВА
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
при участието на секретаря…НАДЯ ЦЕКОВА……и в присъствието
на прокурора ……..ЯВОР ГЕБОВ……….….изслуша докладваното от
съдия Т. Кънчева касационно дело № 518 по описа за 2008 година
Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Апелативната прокуратура в гр. В. срещу решение № 130/18.07.2008 г. на Великотърновския апелативен съд с оплакване за нарушение на закона- касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 НПК, като се иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира решението за правилно и законосъобразно и не поддържа подадения протест.
Защитниците на подсъдимите считат протеста за неоснователен и молят решението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 НПК установи следното:
С решението си Великотърновският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 25/ 12.03.2008 г. на Русенския окръжен съд, с която:
– подсъдимият Р. Ч. Я. е признат за невиновен в това, че за периода 15.11.2002 г.- 28.02.2003 г., като длъжностно лице- областен управител на Русенска област, в нарушение на задълженията си по чл.31 ал.1 т.1-т.6 от Закона за администрацията и чл.7 ал.1 т.1-6 от Устройствения правилник на областните администрации не е упражнил достатъчен контрол върху работата на подс. Д. М. , на когото е било възложено управлението на недмижим имот- публична държавна собственост и от това са последвали значителни вреди за държавата в размер на 9182 лв., като го оправдал по обвинението по чл.219 ал.2 от НК.
– подсъдимият Д. Н. М. е признат за невиновен в това, че за същия период, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение- директор на дирекция в Областната администрация в гр. Р., с цел да набави имотна облага за сдружение “Български олимпийски комитет” София, не е изпълнил служебните си задължения по чл.17 т.17 и т.21 от Устройствения правилник на областните администрации, произтичащи от т.8 и т.10 на Договор № 69/ 15.11.2002 г. за отдаване под наем на недвижим имот, публична държавна собственост и от това са настъпили значителни вреди за държавата в размер на 9182 лв., като го оправдал по обвинението по чл.282 ал.2 вр. ал.1 НК.
Протестът е неоснователен.
В съобразителната му част липсват доводи в подкрепа на оплакването за нарушение на материалния закон. Доколкото са изложени някакви аргументи, това са твърдения на изготвилия го прокурор, според когото било безспорно установено в наказателното производство, че на 15.11.2002 г. подсъдимият М предоставил държавния имот, делови център “Липник” за ползване на две лица, които не са служители на областната администрация и това ползване не е било от името и за сметка на собственика на имота. Въпреки неизясняването на обстоятелството, от името на кое юридическо лице тези лица са приели имота, било безспорно установено ощетяването на държавата, която не е получила наемна цена за инкриминирания период.
Тази мотивировка в протеста сочи, че всъщност прокурорът оспорва фактическите изводи на предходните инстанции по отношение началния момент на действие на договора между О администрация гр. Р. и Сдружението с нестопанска цел “Български олимпийски комитет”. Касационната инстанция извършва проверка за законосъобразност на съдебните актове на база приетите фактически положения, като няма правомощия да приема нови факти. Когато се поддържа, че конкретен факт по престъпната дейност е неправилно установен, то допуснатото нарушение следва да се търси на полето на друго касационно основание- това по чл.348 ал.1 т.2 НПК, което не е посочено в протеста.
Твърденията в протеста са лишени от фактическо основание. Въззивният съд е изследвал всестранно и пълно всички събрани доказателства и ги е ценил обективно, при спазване на правилата на логиката. Приел е за безспорно установено, че договорът за наем на делови център “Липник” между О управител и СНЦ “БОК” е подписан на 15.11.2002 г. с клаузата, фиксираща началния срок на действието му от момента на фактическото предаване на имота, чрез подписване на приемо-предавателен протокол. Такова е било изричното изискване на председателя на “БОК”, предвид изключително лошото състояние на сградата, установено на 15.11.2002 г. при предаването й на областната администрация от предишния наемател “Свободна безмитна зона” ЕАД гр. Р.. Въз основа на показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите, които са непротиворечиви и взаимно допълващи се, съдът е установил, че фактическото предаване на сградата е станало на 01.03.2003 г., от което дата сдружение “БОК” е започнало и плащане на наемната цена. Договорът за наем е двустранен, възмезден договор и поражда действие в зависимост от договореността между страните, която в случая безспорно е от датата на приемането и предаването на обекта. Великотърновския апелативен съд правилно е приел, че присъствието на свидетелите Р по време на огледа на обекта на 15.11.2002 г. няма правно значение за действието на договора, защото тези лица не са били оправомощени представители на БОК, нито са подписали приемо-предавателния протокол. Затова тезата на прокурора, че договорът е сключен на 15.11.2002 г. и от тази дата наемателят дължи наемната цена не е подкрепена от събраните доказателства, а представлява повторение на мотивната част на обвинителния акт. “Реално ползване” на имота през инкриминирания период от наемателя не е установено и поради факта, че вещта е била негодна за ползване по предназначение.
При така установените факти, съдът законосъобразно е приел липса на престъпление. Изложил е задълбочени аргументи по правото, които този съд изцяло възприема и споделя. На първо място липсва щета за държавата, тъй като наемната цена в размер на 9182 лв. не е дължима от СНЦ “БОК”. Не са налице и останалите признаци на състава по чл.282 НК. Подсъдимият М. не е нарушил служебните си задължения, свързани с управлението на държавния имот, защото е спазил нормативните изисквания и процедурата по отдаването му под наем. Липсват доказателства за установяване на изискуемата от закона користна цел- набавяне на имотна облага за СНЦ “БОК”.
Що се отнася до вмененото на подс. Яруаров обвинение за извършено престъпление по чл.219 ал.2 НК, следва да се посочи, че то е изначално несъстоятелно. Престъплението безстопанственост по чл.219 НК е налице само, когато в резултат от неполагането на достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното имущество от длъжностното лице последва неговата повреда, унищожаване, разпиляване или други значителни щети за стопанството. Като елемент от състава на безстопанствеността, законът изисква да настъпят реални щети, а не и пропуснати ползи. Инкриминираната в казуса сума от 9182 лв., дори и да бе установена като дължима наемна цена, по своята правна същност не е щета, защото партимониумът на държавата не е намален. Тя би молба да бъде приета само като пропусната полза за собственика, което изключва съставомерност по чл.219 НК.
Както вече бе казано, протестът не съдържа конкретни съображения по релевираното касационно основание и този съд няма какво повече да добави към задълбочените и прецизни мотиви на решението.
При тази съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 130/18.07.2008 г. на Великотърновският апелативен съд, постановено по внохд № 100/2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :