Р Е Ш Е Н И Е
№ 101
гр. София, 23 февруари 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков
ЧЛЕНОВЕ: Ивета Анадолска
Капка Костова
при секретар Аврора Караджова и
в присъствие на прокурора Красимира Колова,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 56/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК, образувано по искане на осъдения В. Т. М. за отмяна по този ред на влязлата в законна сила присъда № 474 от 08 октомври 2008 година на Пазарджишкия районен съд, постановена по нохд № 1361/2008 година и потвърдена изцяло с решение № 297 от 23 декември 2008 година на Пазарджишкия окръжен съд по внохд № 814/2008 година.
В искането формално са заявени допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, което ангажира основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК. Изложени са обаче конкретни доводи единствено за неправилно приложение на материалния закон поради отказа на съда да квалифицира извършеното престъпление като „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК и да приложи произтичащите от това материално-правни последици.
В допълнително представената пред ВКС молба от 04. 02. 2009 година отново се поддържа само това възражение.
От съдържанието на молбата може да се изведе направено искане за преквалифициране на деянието и следващото от това намаляване на наложеното наказание.
В съдебно заседание осъденият М. не участва лично. Представлява се от назначения му служебен защитник – адв. К, която поддържа искането, както е направено.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането, но за необходимост от преквалифициране на престъплението като такова във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, без това да рефлектира върху наложеното на осъдения М. наказание.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното:
С влязлата в законна сила присъда (втора поред, след отмяна на присъда от 18. 01. 2008 година на ПРС с решение № 100 от 09. 05. 2008 година на ПОС) е ангажирана наказателната отговорност на молителя В. Т. М. за това, че на 09. 06. 2007 година, в с. Ц., Пазарджишка област, при условията на опасен рецидив, е отнел и направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 283. 84 лева от владението на С. А. Д. , без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б.б. „а” и „б” от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е осъден на една година лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване.
Оправдан е по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Присъдени са направените по делото разноски, възложени в тежест на осъдения.
Присъдата е потвърдена изцяло с въззивното решение от 23. 12. 2008 година и не е проверявана по касационен ред.
Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК.
Разгледано по същество, то е неоснователно.
Заявените в молбата на осъдения М. основания за възобновяване на делото не са налице. В подкрепа на формално посочените съществени нарушения на процесуалните правила не са наведени никакви доводи.
Акцентът е поставен върху оспорената правна квалификация на деянието и твърдението за неговата „маловажност” с оглед ниската стойност на предмета на посегателството. В тази връзка е цитирано и решение на ВКС, І н. о., № 667/2003 година.
Заявената материалната незаконосъобразност на оспорения съдебен акт е самостоятелно касационно основание и когато обжалващата страна се позове само на него, проверката се свежда единствено до съответствието на правните изводи с приетите за установени факти, с които обжалващата страна принципно е съгласна. Настоящият случай е именно такъв.
На базата на надлежно събрани и проверени доказателства съдът е извел правнозначимите факти от кръга на подлежащите на доказване и им е дал правилна правна оценка, като е приел, че те осъществяват състава на чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Заявената от осъдения неправилност при приложение на материалния закон не държи сметка преди всичко за обстоятелството, че в рамките на тази правна квалификация не е предвиден леконаказуем състав при „маловажен случай”, поради което преценка на тази плоскост дефинитивно е изключена от законодателя, без оглед на стойността на предмета на посегателството и другите обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. Или иначе казано, при рецидивната кражба, в хипотезата на опасен рецидив (чл. 29 от НК), „маловажен случай” не е възможен. Привилегировани състави при „маловажен случай” на кражба са предвидени само спрямо основния състав на чл. 194, ал. 1 от НК и спрямо съставите на чл. 195, ал. 1, т. 2 (кражба на вещ без постоянен надзор) и т. 6 (кражба от длъжностно лице) от НК. Поради това и позоваването на цитираното решение на ВКС № 667/2003 година на І н. о. не е коректно, доколкото то касае различна хипотеза – квалифицирането на кражбата като извършена при специален редицив (чл. 28 от НК), където немаловажността на двете кражби – първата и рецидивиращата, е условие за съставомерност на последната по тази норма на закона.
В рамките на извършената проверка по приложението на материалния закон обаче, ВКС констатира неправилното му приложение в друга насока. След като правилно е приел, че в случая не се касае до две отделни деяния, всяко осъществяващо поотделно един и същи състав на престъплението, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите да се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, т. е. не е налице продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, а само едно деяние, съдът неправилно е определил стадия на осъществяване на престъплението. В диспозитива на присъдата е посочил, че осъденият е „…отнел и направил опит да отнеме…” чуждите движими вещи, което при констатациите му в мотивите (стр. 3 от същите) че се касае за едно единствено престъпно деяние, обективно е невъзможно и е невярно. Като цяло извършеното от осъдения М. следва да се квалифицира като довършен опит за кражба, защото изпълнителното деяние е завършено, но не е предизвикало все още настъпването на престъпния резултат поради външни обективни фактори – намесата на трети лица (свидетелите К. , К. , Я. ), които са проследили действията на осъдения и са предотвратили установяването на трайна фактическа власт върху отнетите вещи.
Така констатираната неправилност по приложението на закона може да бъде отстранена от настоящата инстанция в рамките на правомощията й по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, като в този смисъл се измени оспорения съдебен акт.
Тази промяна в правната квалификация на деянието, която е в полза на осъдения, не обвързва промяна и в тежестта на отговорността му, ангажирана при условията на чл. 55 от НК. При същите условия и при преценка от съда на обстоятелствата по чл. 58, б. „а” от НК може да бъде определено наказанието на дееца и при опит към извършване на престъпление. Наложеното на осъдения наказание от една година лишаване от свобода е определено значително под предвидения в закона минимум за това престъпление и отчита в максимална степен сочените от осъдения обстоятелства – стойността на предмета на кражбата, практическата липса на вредни последици. Претендираната от него по-голяма снизходителност не би удовлетворила критериите по чл. 54 от НК и не би изпълнила целите на наказанието по чл. 36 от НК.
Така индивидуализирано, наложеното на осъдения М. наказание не разкрива очевидното несъответствие по чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК, поради което не може да бъде преценено като явно несправедливо.
Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателните дела влязлата в законна сила присъда № 474 от 08 октомври 2008 година на Пазарджишкия районен съд, постановена по нохд № 1361/2008 година и потвърдена изцяло с решение № 297 от 23 декември 2008 година на Пазарджишкия окръжен съд по внохд № 814/2008 година, като
преквалифицира извършеното от В. Т. М. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б.б. „а” и „б” във вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.