Р Е Ш Е Н И Е
№ 431
София, 22 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети първи октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ВЕРОНИКА ИМОВ
при участието на секретаря Лилия Гаврилова
и в присъствието на прокурора Кр.КОЛОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело №468/2008 година
Производството е образувано на основание касационен протест на Варненска апелативна прокуратура срещу въззивно решение от 10.07.2008г. по внохд № 238/2008г. по описа на Апелативен съд-Варна,с което е потвърдена присъда № 40 от 07.04.2008г. по нохд № 124/08г. по описа на Варненския окръжен съд.
В пртеста ,който се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура се излагат съображения за нарушения по чл.348,ал.1 т.,2 НПК. Твърди се,че съдът не е обсъдил доводите на прокуратурата,не е посочил защо не ги приема,с което е нарушил чл.339,ал.1 НПК и е ограничил правата на тази страна,както следва:1. Неправилно е прието,че обвинението се основава само на показанията на св. С,без да се обсъди,местоположението на св. С по време на разговора воден между подс. С. и св. С.2. Съдът не е коментирал показанията на свидетелите Б,Димитрова,Неделчев,Димитров и С. поотделно,някои от които са в полза на обвинението. 3. Без коментар въззивният съд е оставил довода на прокуратурата,че вписаното собственоръчно възражение в акта за установяване на административно нарушение е своего рода самопризнание. 4. Въззивнияя съд не е изложил правни съображения за механизма и елементите на престъплението по чл.301 и чл.304 НК при формата на предложен,респ.поискан дар,което било задължително предвид тезите на страните.5. В решението няма обоснован отговор на възраженията на ВОП и ВАП относно допуснатите от Окръжния съд нарушения на чл.281,ал.3 и 4 НПК. Констатираните незначителни противоречия в показанията на полицейските служители,прочетени при липса на несъгласие на прокурора,сочели на предубеденост.
Подсъдимият лично и чрез защитника си моли протеста да се остави без уважение,а решението остави в сила.
Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното:
С горната присъда Варненският окръжен съд е признал подсъдимия М. П. С. за НЕВИНОВЕН в това,че на 28.06.2007г. в с. П.,обл. Варна,предложил дар-сумата 50 лева на длъжностните лица-полицай Л. Стоянов Стоянов-категория ІІ степен на длъжност автоконтрольор в ПУ-Д. Чифлик и полицай С. В. Стефанов-категория Е-ІІІ ст. на длъжност полицай в „Охрана на обществения ред” в ПУ-Д. Чифлик,за да не извършат действия по служба-съставяне на акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП,поради което и на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение по чл.304,ал.І НК.
След проверка на правилността на съдебния акт в пределите на касационната проверка по чл.347 НПК,Върховният касационен съд установи следното:
Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
При изяснени фактически обстоятелства е прието,че на инкриминираната дата и място,подсъдимият е бил спрян от полицай Ст. Стоянов,който работел в екип с полицай С. Двамата наблюдавали извън служебния автомобил поведението на водачите на МПС,идващи от с. П.. В края на селото имало У-образно кръстовище и поставен пътен знак Б-2 отнасящ се до шофьорите идващи от населеното място и навлизащи по пътя с предимство. Този знак задължавал водачите да спрат,да се уверят,че по пътя с предимство няма движещи се други МПС,след което да се включат в движението. Знакът се намирал в островна зона,с растителност,която не давала добра видимост към автомобилите които са преминали по главния път. Подсъдимият по тази причина подминал леко знака,уверил се,че по пътя с предимство няма движение и извършил десен завой. На около 100 метра от това кръстовище подсъдимият ,както и другите две коли от екипа му били спрени със стоп-палка от полицай Стоянов за проверка.
Прието е,че автомобилът на подсъдимия спрял до този на св. С,а останалите два след него. Последният обяснил,че ще извърши проверка. Помолил св. С да уведоми и третия водач-св. Димитров. След това влязъл в служебния си автомобил,като седнал на предната дясна седалка. До него отишъл подсъдимия,който се облегнал на тавана на автомобила,като бил леко приведен напред. Стоянов обяснил,че подсъдимият е нарушил знак Б-2 и не е спрял. Двамата били сами. Подсъдимият го помолил да прояви разбиране,тъй като са тръгнали на почивка. Тогава св. С казал”Вие сте свикнали да давате по 20 лева и да си решавате проблемите….50 лева и бягаш…”. Подсъдимият афектиран реагирал и заявил,”Какви 50 лева,20 лв. вече са ви малко.” Казаното било чуто от съпругата на подсъдимия,която слязла от автомобила,шофьор на който бил св. Д,била афектирана и нападнала с обидни реплики св. С. Последният казал на приближаващият се св. С да й състави акт за административно нарушение,след което съставил акт за административно нарушение на подсъдимия и го представил за подпис. Подсъдимият написал в акта”Поискани ми бяха 50 лв.защото 20 лв. бяха им малко,а за спирането не е вярно…”. Св. Стоянов се обърнал към съпругата на подсъдимия с думите”Ела да видиш какво написа мъжът ти” след което се обадил на оперативния дежурен в ПУ Д. Чифлик –св. Драганов,който заявил,че не може да изпрати друг дежурен екип. Св. Стоянов продължил да съставя административни актове и на св. С,св. Димитров и св. Б. Приложил документите на подсъдимия към акта и ги поставил на задната седалка на служебния си автомобил. Подсъдимият възразил срещу задържането на документите ,поискал телефон на ОДЧ,за да уведоми какво се случва на пътя,разговарял със св. Д,който му указал да изпълнява разпорежданията на проверяващия го екип. Малко преди 10 часа св. С се обадил на св. С на ПУ Д. Чифлик и съобщил за предложен подкуп от водача. Св. С. разпоредил подсъдимият да бъде ответен в полицейското управление.
В 10 ч. Св. Д. К. командир на поделение в ПУ извършил личен обиск на подсъдимия,при който не била намерена никаква сума пари. Подсъдимият бил облечен с фланелка с къс ръкав и къси панталони. Веднага била издадена заповед за задържане на подсъдимия,като започнало и разследването по делотостановено е,че след освобождаването му,на подсъдимия били върнати поставените в калъф документи. По време на престоя,подсъдимият изготвил жалба,в която описал подробно инцидента.
При изложената фактическа обстановка, съдилищата са приели,че обвинението срещу подсъдимия не е доказано съгласно изискванията на чл.303 НПК.
Изводът на предходните съдебни инстанции е правилен и съответен на съвкупния доказателствен материал,събран,проверен и анализиран съгласно разпоредбите на чл.13,чл.14,чл.107,ал.5 НПК.
За да потвърди оправдателната присъда Апелативният съд е извършил проверка на всички доказателства,относими към предмета на обвинение. На л.26-30 от делото съдът подробно и изчерпателно,като втора инстанция по фактите и приложението на закона е обсъдил показанията на разпитаните свидетели,посочил е кои от тях кредитира и какви са съображенията за това. Както първоинстанционният съд е изложил на основание чл.305,ал.3 НПК съображения,защо приема показанията на свидетелите С,Банчев,Димитров,Димитров,а показанията на свидетелите С отхвърля,така и апелативният съд е отговорил на поддържаните пред него по реда на чл.339,ал.2 НПК възражения.
Доводите визирани в касационния протест не намират подкрепа в данните по делото.
За да отговори на въпроса,дали подсъдимият е предложил подкуп на св. С, и какви са доказателствата за това,въззивният съд е обсъдил двете групи гласни доказателствени средства-показанията на свидетелите С и тези на свидетелите Б,Димитров,Симеонова,Димитрова. Не е кредитирал показанията на първата група,тъй като последните са в противоречие с показанията на останалите свидетели от една страна,и в противоречие помежду си от друга. Освен това,съдът е констатирал противоречие в показанията им депозирани на досъдебното производство и в съдебно заседание. Двамата свидетели сочат различни факти относно разположението на участниците в инцидента,поредността на извършените действия при проверката. Св. С. е твърдял,че е наблюдавал подсъдимия и Стоянов през прозореца на предна лява врата,докато св. С е посочил,че С. в този момент идвал с документите към служебния автомобил. Различно е описанието на С. за разположението на Стоянов и подсъдимия ,както и това на св. Б. Съдът е съпоставил отделните показания и обосновано е приел,че по време на разговора между св. С подсъдимия,други лица освен двамата не е имало в близост до автомобила. Св. Д. /л.41 от дос.пр./ е посочил,че когато единият полицай му поискал документите,другият вече бил седнал в служебния автомобил на предна дясна седалка,а до него бил подсъдимия. Тогава полицаят който взел документите му, се намирал на платното по посока на полицейската кола, от другата страна на пътя. Свидетелят е потвърдил показанията си в съд.зас.на 20.02.2008г. Св. Д. също е посочила,че когато подсъдимият застанал наведен към полицейската кола до предната дясната врата и разговарял с намиращият се вътре полицай Стоянов,други хора при тях не е имало.
Съдът е анализирал фактите изходящи от подсъдимия и св. С на л.28 от делото,както и показанията на свидетелите Д на ПУ-Д. Чифлик,подложил е на съмнение добросъвестността на показанията на св. С,взел е предвид обстоятелството,че предложената според него банкнота от 50 лева,не е била намерена в подсъдимия при обиска в полицията,както и в калъфчето с документи. Подсъдимият не носел парични суми,а само кредитни карти. Това обстоятелство е било потвърдено от съпругата му ,която е посочила,че във връзка с предстоящата почивка,тя изтеглила от сметката на фирмата сумата от 1000 лева в банкноти от по 20 лева. Съпоставил е показанията на св. С с тези на св. Д, според който в проведения разговор Стоянов не е обяснил,че му се предлага подкуп/показ.огласени по чл.281,ал.3 вр.с ал.1 т.1 НПК/. Обсъдил е и показанията на св. Н.
Съдът е кредитирал обясненията на подсъдимия,тъй като същите се подкрепят от показанията на свидетелите Б,Симеонова,Димитров,Неделчев,Димитрова/л.30 от делото/.
Приел,че следва да се приемат за достоверни показанията на горепосочените свидетели,за сметка тези на свидетелите С. Преценката е подкрепена със съображения,които се споделят от касационния състав.
Несъстоятелно се поддържа,че показанията на Д. ,Симеонова,Димитров,Банчев не следва да се ценят,защото те са в служебна връзка с подсъдимия.
Възражението е относимо и спрямо свидетелите на обвинителната власт,тъй като полицай Стоянов също е в служебна обвързаност с останалите разпитани служители на полицията.
Доводът,че е допуснато процесуално нарушение по отношение констатираните по реда на чл.281,ал.3 вр.с ал.1 т.1 НПК противоречия в показанията на св. Д е обсъден от въззивния съд на л.28 от делото. Правилно е прието,че нарушение не е налице,защото при прилагане на процедурата в съдебно заседание на 20.02.2008г. прокурорът участвал по делото не се противопоставил и не е изразил несъгласие,както по отношение показанията на св. Д,така и тези на св. С,депозирани на досъдебното производство.
Възражението,че отразеното в акта за административно нарушение съставлява признание е неоснователно. Обяснението е реплика на казаното от полицай Стоянов ” вие сте свикнали да давате по 20 лева и да си решавате проблемите”, и не следва да се тълкува самостоятелно извън контекста на разговора между двамата. Заявеното от св. С,че подсъдимият предложил 50 лева,тъй като му оставали само осем точки е опровергано от справката изходяща от КАТ при ОДП-Русе на л.63 от дос.прозв.,която сочи,че той има 20 контролни точки.
При така установените по делото фактически положения,които не подлежат на преобсъждане,изводът на предходните съдебни инстанции,че подсъдимият не е осъществил състава на чл.304 НК по отношение на св. С е законосъобразен. Не са събрани категорични доказателства за реално предложен от подсъдимия на полицай Стоянов подкуп. Обвинението,че подсъдимият е предлагал подкуп и на св. С също е недоказано. В обвинителния акт е отбелязано само,че „действията на обвиняемия били възприети и от свидетеля С. ”. Доказателства за това,подсъдимият да е предлагал парична сума на последния,няма по делото. В този смисъл,тъй като не е доказано от фактическа страна инкриминираното срещу подс. Стоянов обвинение за подкуп ,за съда не съществува задължение да анализира въобще механизма на подкупа във формите визирани в чл.304 НК.
Съгласно разпоредбата на чл.303,ал.2 НПК,съдът признава подсъдимия за виновен,когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
С оглед на изложеното,като е приел,че обвинението не е доказано от фактическа и правна страна и е потвърдил оправдателната присъда,Варненският апелативен съд не е допуснал визираните в протеста нарушения по чл.348,ал.1 т.2 НПК,поради което решението като законосъобразно и правилно следва да се остави в сила.
Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 116 от 10.07.2007г. по внохд № 238/2008г. по описа на Апелативен съд -Варна,с което е потвърдена присъда №40 от 07.04.2008г по нохд № 124/08г. постановена от Окръжен съд-Варна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: