Р Е Ш Е Н И Е
№ 505
София, 01 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
КАПКА КОСТОВА
при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 525 по описа за 2008 година.
С присъда по нохд № 29/07 г. Районният съд-гр. Златоград осъдил подсъдимия З. А. С. на основание чл.212 ал.2 вр.с ал.1, чл.26 ал.1 и чл.55 НК на пробация, включваща пробационните мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца и включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие за срок от 1 година, като го оправдал по първоначалното обвинение за разликата от 741,00 лева до 3 566,00 лева. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на О. – гр. Н. обезщетение за имуществени вреди в размер на 741,00 лева, като до пълнопредявения размер от 3566,00 лева гражданският иск е отхвърлен.
По жалба на подсъдимия и гражданския ищец по внохд № 147/07 г. Окръжният съд-гр. Смолян отменил посочената присъда на ЗРС в осъдителните части – наказателна и гражданска и вместо нея постановил нова присъда № 61 от 07.07.2008 г., с която оправдал подс. С. по обвинението по чл.212 ал.2 вр.с ал.1, чл.26 ал.1 НК и отхвърлил предявения срещу него граждански иск за имуществени вреди в размер на 741,00 лева. В останалата част присъдата на ЗРС е потвърдена.
Срещу въззивната присъда е постъпил касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура-гр. Смолян. Възразява се наличието на основанията по чл.348 ал.1 т.т.1 и 2 НПК и се иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС протеста се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура.
Гражданският ищец не взема участие в касационното производство, а подсъдимият изразява становище за неоснователност на протеста. Представя писмено възражение.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС І-во наказателно отделение установи:
С протеста се възразява, че оспорената оправдателна присъда на СОС се основава на неизяснена фактическа обстановка поради неизпълнение на назначената от въззивния съд тройна съдебно-техническа експертиза(СТЕ), както и че същата присъда в нарушение на чл.303 НПК почива на предположение.
За изясняване на обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото – тези по чл.102 НПК, още на досъдебното производство са назначени и приети от разследващия две еднолични СТЕ. При първоинстанционното разглеждане на делото, същите са приети надлежно и поради противоречието на изводите на двамата експерти е назначена разширена, тричленна СТЕ, приключила с особено мнение на един от експертите. Важно е да се отбележи, че противоречието в посочените експертни заключения се отнася до скритите строително монтажни работи, кофража и бетона (за които е и ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия). Посредством споменатите експертни заключения не е достигната необходимата яснота по посочените факти от кръга по чл.102 НПК, поради което и правилно СОС е назначил допълнителна СТЕ. На 09.05.2008 г. последната е представена със заключение, че поради липсата на документи от “Е” ЕООД-гр. Кърджали не може да се даде заключение по поставените от СОС задачи. Аналогично е било становището на експертите и в съдебното заседание на 19.05.2008 г. Друг е въпросът, че писмено заявената невъзможност за изпълнение на поставените от съда задачи, не изпълва съдържанието на съдебна експертиза и по същество не представлява такава. В същото съдебно заседание СОС е изискал от всички възможни страни, ангажирани с обект “Укрепителни работи на централен каменен мост-гр. Неделино” – О. гр. Н., “Е” ЕООД, ЕТ “Ш”-гр. Неделино, намиращата се в тях документация във връзка с изпълнението на цитирания по-горе обект. В изпълнение на указанията на съда по същество, от О. и ЕООД са представени документи, аналогични с тези, които са събрани още на досъдебното производство. При това, свързано с показанията на св. М управител на ЕТ, че не разполага с никаква документация, съдът не е имал основание да изисква от експертите изпълнението на поставените от него задачи, доколкото не е могъл да събере нови доказателства, различни от вече третираните от тях при изготвяне на тричленната СТЕ, приета от ЗРС.
Данните по делото указват, че решаващият съд, съобразявайки възможността за установяване на обстоятелствата по чл.102 НПК посредством всички предвидени в закона доказателствени средства, е извършил целенасочени разпити на редица свидетели в посока изясняване на въпросите относно кофража и превоза на бетон.
Иначе казано, за достигане до обективната истина, съдът е събрал възможните, относими и необходими доказателства.
На плоскостта на изложеното дотук, ВКС намери, че възражението за неизясненост на обстоятелствата, за които стана дума, е декларативно направено. Прокурорът не се ангажира със становище, при установеното от настоящия състав, какви други доказателства са възможни за събиране, както и за необходимостта от извършване на допълнителната СТЕ. Важно е това, че твърдението на представителя на обвинителната власт е останало недоказано по начина изискуем от закона – несъмненно, което се явява пречка за постановяването на осъдителен съдебен акт – по аргумент за противното от чл.303 ал.2 НПК.
Не намира опора в данните по делото и възражението, че оспорената присъда се основава на предположение. В мотивите на същата липсват каквито и да било относителни изрази. Категорично, в съответствие с доказателствената съвкупност и фактите, съдът е заявил установената от него недоказаност по смисъла на чл.303 ал.3 НПК, поради което и правилно е оправдал подс. С. по предявеното обвинение по чл.212 ал.2 НК за сумата от 741 лева. Законосъобразна последица на последното е и отхвърлянето на гражданските претенции срещу него.
При тези съображения ВКС прецени подадения протест като неоснователен и като не намери основания за изменение или отмяна на оспорената въззивна присъда, на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 61 от 07.07.2008 г. постановена по внохд № 147/07 г. на Окръжен съд-гр. Смолян.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: