1
Р Е Ш Е Н И Е
№539
гр. София,22 декември 2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четвърти декември, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВ А
при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА К.
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 549/ 2008 година
Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия И. Н. Н. срещу решение №227/18.08.2008година на Апелативен съд-София, постановено по ВНОХД№251/2008година по описа на съда, с което е потвърдена присъда на Кюстендилски ОС от 19.11.2007година, по НОХД№242/2007година.
В депозираната жалба се релевират оплаквания, сочещи на допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилна интерпретация съдържанието на приложимата правна норма на чл.278в, ал.4, пр.3НК, сочеща на несъответност с установената по делото, фактология. Излагат се съображения за обективна несъставомерност, поради обстоятелството че инкриминираните екземпляри-14 /четиринадесет/ броя ”шипоопашата костенурка” и 2 /два/ броя „шипобедрена костенурка”, са били намерени от трети лица и предадени на подсъдимия Н. в увредено състояние. Поставя се акцент и на липсата на виновно неправомерно поведение при форма-пряк умисъл, като очертаната позиция се обезпечава с аргументи за налично намерение да бъдат защитени и спасени визираните представители на европейски и световно застрашени видове диви гръбначни животни. Алтернативно се предявява лишено от конкретика искане за правоприлагане на чл.9, ал.2НК /малозначителност на деянието/.
Предлага се настоящата инстанция да упражни очертаните в чл.354, ал.1, т.2, вр.чл.348, ал.1, т.1 НПК,касационни правомощия, да отмени на атакувания въззивен съдебен акт и оправдае подсъдимото лице по повдигнатото срещу него обвинение.
В съдебно заседание пред ВКС, подсъдимият Н. се явява лично и след изрично заявена воля, обективираща нежелание за участие на адвокат, възползувайки се от процесуалната възможност на чл.96, ал.1НПК, поддържа жалбата и защитава сам своите законни интереси.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, обосноваващо приложение на регламентирания в чл.9, ал.2НК, институт.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на касационната проверка по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №32 от 19.11.2007година, постановена по НОХД № 242/2007г., Кюстендилският окръжен съд, е признал подсъдимия И. Н. Н., за виновен в това, че за периода от 08.11.2005година до 24.10.2006година задържал в зоопарка, находящ се в местността ”Хисарлъка”, землището на [населено място] екземпляри от световно и европейски застрашени видове диви гръбначни животни- 14/четиринадесет/ броя шипоопашата костенурка и 2/два/ броя шипобедрена костенурка, без необходимото за това разрешение, поради което и на основание чл.278в, ал.4, пр.3НК и чл.55, ал.1, т.2, б”Б” от същия закон, му наложил наказание ПРОБАЦИЯ, с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
С атакуваното въззивно решение №227/18.08.2008година, Софийски апелативен съд, в производство, образувано по протест на прокурора и жалба на подсъдимото лице, е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда по НОХД№242/2007година.
Касационната жалба на подсъдимия Н. е ОСНОВАТЕЛНА.
В рамките на установената и обоснована от инкорпорирания доказателствен материал, фактология, първостепенният съд и въззивният съдебен състав правилно са приели, че инкриминираното поведение на И. Н. се субсумира от обективна и субективна страна от правната норма на чл.278в, ал.4, пр.3НК. Подсъдимият въз основа на сключен договор между представляваното от него гражданско сдружение с нестопанска цел ”Балкански природозащитен съюз” и Община-Кюстендил, управлявал и стопанисвал зоопарк, находящ се в местността „Хисарлъка”, в землището на [населено място], където за времето от 08.11.2005г. до 24.10.2006г. полагал грижи за 16 /шестнадесет/ броя сухоземни костенурки, като същите били отглеждани в затревена площ, оградена с телена мрежа, а по време на зимната летаргия /от есента до пролетта/-в дървена клетка, покрити със слама. Инкриминираните екземпляри принадлежат към вида шипобедрена и шипоопашата костенурка, и представляват световно и европейски застрашени видове диви животни, огласени със Списъка на Международния Съюз за опазване на природата /2006 IUCN R. list of Threatened Species/, Приложение №2 на Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания и ,, Приложения №№2 и 4 на Директива 92/43 на Съвета на Е. за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна .
Посочените сухоземни костенурки са включени и в Приложение №3 към Закона за биологичното разнообразие /З./ , в което изчерпателно са изброени защитените съгласно чл.37 от нормативния акт диви животински видове на територията на РБългария. Съгласно императивно обективираната в чл.38 З., законодателна воля е установена забрана за всякакви форми на посегателство и притежаване на визираните сухоземни /шипобедрена и шипоопашата/ костенурки, като изключения са предвидени при липса на алтернативно решение и при условие, че популациите от засегнатия вид не са увредени в областта на естественото им разпространение и са в благоприятно състояние, и допускането им е предпоставено от изрично писмено разрешение на министъра на околната среда и водите, последното от които издадено при съблюдаване на регламентираната процедура в Наредба №8/12.12.2003година. /чл.чл.48 и 49 З./.
Подсъдимият Н. дерогирал очертаните нормативни предписания и с осъществената от него дейност консумирал състава на чл.278в, ал.4, пр.3НК, чрез задържане на екземпляри от европейски и световно застрашени диви гръбначни животни , изразяващо се във възпрепятствуване на свободното им придвижване и ограничаване достъпа до естествената им среда,без необходимото разрешение,и при изискуемите се интелектуални и волеви параметри на вина,при форма- пряк умисъл.
В контекста на визираните характеристики на инкриминираното изпълнително деяние-задържане, и съобразявайки лимитираните в правната норма съставомерни признаци на престъплението, неоснователни са възраженията на защитата за обективна несъставомерност на извършеното от И. Н., поради “намирането на сухоземните костенурки и предаването им в увредено състояние на подсъдимия от трети лица”, подробно коментирани и категорично отхвърлени в атакуваните първоинстанционна присъда и въззивно решение.
Несъответни на буквата и духа на закона, са и изложените доводи от процесуалния представител на подсъдимия, аргументиращи липса на субективните измерения на посегателство против реда на управлението. Описаните факти при обсъждане на инкриминираната проява, интерпретирани в съвкупност с обстоятелствата, че И. Н. в качеството на председател на сдружение ”Балкански природозащитен съюз” бил запознат с действуващата нормативна база, и бил предупреждаван при предходни проверки от служители на РИОСВ, че няма право да държи защитени животински видове, без разрешение, обуславят убедително формирани представи за неправомерно задържане на екземпляри от европейски и световно застрашени диви гръбначни животни и сочат на виновно поведение, инкорпориращо съзнание за обществената опасност на деянието и общественоопасните последици, и желание, насочено към реализация на последните. На юридическа ирелевантност за субективната съставомерност на инкриминираното деяние, индицира и заявената мотивация, която не е обстоятелство, изключващо вината.
Очертаните фактически констатации, словно материализирани в атакуваните съдебни актове на Кюстендилски окръжен съд и Апелативен съд-София, преценени в аспекта на тежестта и социалния отзвук на инкриминираното поведение, и при съблюдаване данните за личността на дееца предпоставят обаче правни изводи за формално установени обективни и субективни признаци на предвиденото в особената разпоредба на чл.278в, ал.4, пр.3НК, престъпление, и обосновават правоприлагане на чл.9, ал.2НК.
Логическото и систематично тълкуване на правната норма на чл.9, ал.2НК мотивира нейната приложимост спрямо всички престъпни деяния, включително досежно тези в обсега на посегателствата против дейността на държавните органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции/гл.VІІІ, раздел 1/ Високата степен на обществена опасност, типична за определен вид деяния, предпоставя тяхната криминализация и дава основание на законодателя да ги обяви за престъпления. Същата е и едно от съществените обстоятелства, които определят тежестта, вида, и размера на наказанието.Тези две характеристики на обществената опасност като основно качество на престъплението са оценени при лимитиране очертанията на престъпната съставомерност на деянието по чл.278в, ал.4НК и обективирани в предвидените от закона за същото, наказателни санкции.
Степента на обществена опасност на конкретно извършеното престъпно посегателство е от значение обаче,за да се реши дали то /деянието/ е престъпление, или макар да е формално съставомерно, но неразкривайки /изключвайки/ висока степен на обществена опасност е малозначително, във визираните от закона форми. На подобни обстоятелства индицира конкретиката по настоящото дело. Характерът на непосредствения обект на посегателство и правнозначимите факти досежно осъществената неправомерна дейност, с оглед конкретната възможност, която тя създава за определено засягане на охраняваните обществени отношения, коментирани на плоскостта на обективираните благородни намерение и цел за спасяване на настанените в зоокъта, представители на сухоземните /шипоопашата и шипобедрена/ костенурки и тяхното последващо обгрижване, и анализирани във взаимовръзка с личностните данни за подсъдимия Н./чисто съдебно минало, отлични характеристики като човек и правозащитник, и безупречно процесуално поведение/, без да изключват обществената опасност, аргументират нейната явна незначителност по смисъла на чл.9, ал.2НК, пр.2НК.
Инкриминираното от обвинителната власт деяние не демонстрира типичната за този вид прояви обществена опасност и не обосновава използуване и приемливост на санкционните средства на наказателното право, поради което и то не следва да бъде определено като престъпно, с произтичащите от това материалноправни и процесуалноправни последици, препятствуващи търсене и реализиране на претендираната наказателна отговорност на И. Н..
По изложените съображения, ВКС счита, че в пределите на възложената му компетентност и упражнявайки правомощията си в настоящото съдебно производство, образувано по жалба на подсъдимия Н., следва да отмени атакувания съдебен акт, с който е потвърдена присъда №32 от 19.11.2007година на ОС-Кюстендил, по НОХД№242/2007година, като признае подсъдимия И. Н. за невиновен и го оправдае по повдигнатото срещу него обвинение по чл.278в, ал.4НК.
Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.2 НПК, вр.чл.9, ал.2НК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивно решение №227 от 18.08.2008 година, постановено по ВНОХД№ 251/2008г., по описа на Апелативен съд-София, с което е потвърдена присъда №32 от 19.11.2007година на ОС-Кюстендил, по НОХД№242/2007година, като ПРИЗНАВА подсъдимия И. Н. Н., за НЕВИНОВЕН в това, че за периода от 08.11.2005година до 24.10.2006година задържал в зоопарка, находящ се в местността ”Хисарлъка”, землището на [населено място] екземпляри от световно и европейски застрашени видове диви гръбначни животни- 14/четиринадесет/ броя шипоопашата костенурка и 2/два/ броя шипобедрена костенурка, без необходимото за това разрешение и ОПРАВДАВА същия по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.278в, ал.4, пр.3НК, за което е ангажирана неговата наказателна отговорност.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 539a
гр.София, 17 юни 2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети юни, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГРОЗДАН И.
ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при секретар Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Явор Гебов.
изслуша докладваното от съдията Цветинка Пашкунова
н. д. № 549/2008г.
Производството е образувано по реда на чл.414, ал.1, т.1 от НПК за тълкуване на решение №539 от 22.12.208г., постановено по н.д. №549/2008г. на ВКС, в частта по правоприлагане на чл.53 от НК, във връзка със затруднения при привеждането му в изпълнение.
В съдебно заседание на 16.06.2011г. представителят на Върховната касационна прокуратура и призованият И. Н. изразяват мнение за наличие на предпоставките, обосноваващи упражняване на компетентността по чл.414, ал.1, т.1 от НПК.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение №539 от 22.12.2008г., по н.д.№549/2008г. на ВКС, е отменен въззивният акт от 18.08.2008г. на Софийски апелативен съд /АС/, по внохд №251/2008г., потвърждаващ първоинстанционна присъда №32/19.11.2007г., по нохд №242/2007г. на Окръжен съд /ОС/ – Костендил, с която е ангажирана наказателната отговорност на И. Н. Н..
Подсъдимият е признат за НЕВИНОВЕН в това за периода от 08.11.2005г. до 24.10.2006г. да е задържал в зоопарка, находящ се в местността ”Хисарлъка”, землището на [населено място] екземпляри от европейски и световно застрашени видове диви гръбначни животни-14 /четиринадесет/ броя шипоопашати костенурки и 2 /два/ броя шипобедрени костенурки,без изискуемото се по закон разрешение, и ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение по чл.278в, ал.4 от НК.
Визираното решение не съдържа изрично произнасяне по приложената от контролираните съдебни инстанции разпоредба на чл.53, ал.2, б.”А” от НК, по причини, сочещи на липса на необходимост от ревизия на атакувания съдебен акт, в тази му част.
Материалноправната норма на чл.53 от НК предвижда своеобразна санкция, изразяваща се в отнемане в полза на държавата на вещи, явяващи се оръдие или средство на умишлено престъпно деяние, съответно представляващи предмет на инкриминираното престъпление или придобито чрез престъпното посегателство. Доктрината и съдебната практика са категорични, че от обсега на очертаните категории вещи, подлежащи на конфискация са изключени тези, които не принадлежат на дееца и следва да бъдат върнати на техния собственик, освен при законова забрана за тяхното произвеждане и държане, или при съществуващо друго гражданскоправно основание /чл.34 от ЗЗД/.
Конкретиката в разглеждания казус, очертаваща разрешителен режим за улов,унищожаване,задържане или продажба на екземпляри от европейски или световно застрашени диви гръбначни животни, в която категория попадат процесните шипоопашати и шипобедрени костенурки, предпоставя правоприлагане на чл.53, ал.2, б.”а” от НК.
В рамките на инициираната процедура касационно решение №539 от 22.12.2008г. следва да се приведе в изпълнение, като волята на съда се тълкува в смисъл, че при осъществения инстанционен контрол обжалваният акт е оставен в сила, в частта с която предметът на инкриминираното деяние – 14 /четиринадесет/ броя шипоопашати костенурки и 2 /два/ броя шипобедрени костенурки, намиращи се в Спасителния център към Зоологическа градина – София, са отнети в полза на държавата.
По изложените съображения и на основание чл.414, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
Решение №539 от 22.12.2008г., по н.д. №549/2008г. на ВКС, при привеждане в изпълнение да се тълкува като се счете, че обявеният по внохд №251/2008г. съдебен акт №227/18.08.2008г. на Софийски АС, с който е потвърдена присъда №32/19.11.2007г., по нохд №242/2007г. на ОС – Кюстендил, е оставен в сила, в частта по приложението на чл.53, ал.2, б.”а” от НК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1. 2. 2.