Решение №510 от 14.11.2008 по нак. дело №485/485 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

РЕШЕНИЕ
N 510
 
София, 14 ноември 2008 година
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември……………..…………………две хиляди и осма година в състав: 
                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков……………………….
                                                        ЧЛЕНОВЕ: Савка Стоянова…………………….
                                                                            Татяна Кънчева……………………..
при секретар…………..………….Н.Цекова………………………………………и в присъствието
на прокурора………….………….Я.Гебов………………………………..изслуша  докладваното от председателя(съдията)…….Р.Ненков……………………………..……………………………..
наказателно дело № 485/2008 година.
Прокурор от Пловдивската апелативна прокуратура е подал касационен протест против въззивно решение № 171 от 11.07.2008 г. по в.н.о.х.д. 231/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена оправдателната присъда № 57 от 31.03.2008 г. по н.о.х.д. № 486/2007 г. на Пловдивския окръжен съд. Единственият касационен довод, посочен и развит в протеста, е за допуснато нарушение на материалния закон. Твърди се, че съставомерният резултат от инкриминираното от обвинението пътно-транспортно произшествие се намира в причинна връзка с допуснати от подсъдимия нарушения на правилата за движение. Затова се иска връщане на делото за ново разглеждане с оглед постановяване на осъждане за извършено престъпление.
Протестът се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура.
Конституираните частни обвинители и граждански ищци не са изразили становище.
Лично и чрез защитниците си оправданият подсъдим моли оспореното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното:
Касационният протест е неоснователен.
С подлежащите на проверка съдебни актове е постановено:
А. Подсъдимият И. Г. Б. е признат за невинен в това, че на 12.09.2006 г. на автомагистрала “Тракия”, 151 километър, при управление на моторно превозно средство – “Джип Гранд Чероки” с рег. № А* е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. Б. Я. , поради което е оправдан по обвинението по чл. 343, ал. 1, б. “в” във вр. с чл. 342, ал. 1 НК; и
Б. Отхвърлени са изцяло гражданските искове за обезщетяване на вреди от престъпление, предявени срещу подсъдимия от наследниците на загиналия при произшествието – М. И. Я. , Б. В. Я. и П. В. Я.
Касационната инстанция е оправомощена да следи за точното прилагане на материалния наказателен закон само в рамките на фактическите констатации по подлежащия на контрол въззивен съдебен акт. В тези параметри е установена следната обстановка:
При нощни условия в ранните часове на 12.09.2006 г. подсъдимият И управлявал автомобил “Джип Гранд Чероки” по магистрала “Тракия” в посока към гр. Б.. В района на гр. П. км.) се движел със скорост 130-140 км/час. Пътната обстановка била съвсем нормална – движението не било интензивно, а времето – добро. В обратната посока по същата лента със скорост не по-малка от 5 км/час в грубо нарушение на правилата за движение по пътищата се движел необозначен по предписания от закона начин конски впряг, воден от пострадалия В. Я. Последният бил изключително тежко повлиян от алкохол (наличие на 2.32 промила концентрация на алкохол в кръвта). Възникналата внезапно опасност изненадала подсъдимия, който се опитал да реагира чрез аварийно задействане на спирачките. Не успял да избегне автопроизшествието, тъй като впрягът се намирал в опасната зона за спиране. Последвал удар, в резултат на който била причинена смъртта на Я. Прието е, че към момента на произшествието подсъдимият е управлявал автомобила на къси светлини. От техническа гледна точка скорост равна или по-ниска от 76 км/час му е давала възможност да спре т.е. да избегне сблъсък при внезапно възникнало препятствие в рамките на осветеното от фаровете пространство и съответно – своевременно задействане на спирачната система.
При така установените фактически положения двете предходни инстанции правилно са достигнали до крайния извод, че деянието, осъществено от подсъдимия, е несъставомерно, поради липсата на причинна връзка между инкриминираното нарушение (доколкото скоростта на автомобила е била в известна степен по-висока от предписаната по чл. 20, ал. 2, изр. 1 и чл. 21 ЗДвП) и визирания в чл. 343, ал. 1, б. “в” НК резултат.
Без всякакво съмнение фаталният удар между мощното моторно превозно средство и абсурдно движещия се срещу движението по магистрала конски впряг би настъпил, дори ако водачът беше възприел “съобразената” според прокуратурата скорост от 76 км/час. Това е така защото внезапната и несъмнено непредвидимата по особеността си опасност не е била неподвижна, нито се е отдалечавала от автомобила спрямо момента, в който обективно е могла да бъде зрително възприета от водача. Конската каруцата, водена от загиналия при злополуката, се е приближавала към моторното превозно средство т.е. навлизала е в т.нар. “опасната зона” за спиране, а не е излизала от нея. Така че удар щеше да настъпи, дори и ако скоростта на автомобила е позволявала ефективно спиране в рамките на осветеното от фаровете пространство. Нещо повече, в тази насока не може да бъде споделено виждането, застъпено в мотивите на присъдата и въззивното решение, че възприемането на по-ниска скорост на движение на конския впряг (в случая не доказана надлежно, а само предположена от вещите лица) е в интерес на защитата. Вярно е точно обратното – колкото по висока е била тази скорост, толкова по нереална би била възможността за предотвратяване на произшествието. В края на краищата обаче правилно е крайното заключение, а именно, че в конкретната ситуация, непредвидимото противоправно поведение на загиналия при всяко положение поставя водача на моторното превозно средство в състояние на невъзможност да избегне наистина тежките последици, състоящи се в нелепо преждевременно прекъсване на човешки живот.
По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 171 от 11.07.2008 г. по в.н.о.х.д. 231/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена оправдателната присъда № 57 от 31.03.2008 г. по н.о.х.д. № 486/2007 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

Scroll to Top