РЕШЕНИЕ
N467
София, 19 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести ноември…………………………………………две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков……………………….
ЧЛЕНОВЕ: Саша Раданова……………………..
Цветинка Пашкунова……………
при секретар…………..………….Л.Гаврилова………………………………….и в присъствието
на прокурора………….…………..Кр.Колова…………………………..изслуша докладваното
от председателя(съдията)…….Р.Ненков………….…………………..……………………………. наказателно дело № 476/2008 година.
В срока по чл. 421, ал. 3 НПК и на основание чл. 420, ал. 2 НПК осъденият И. А. А. е направил искане за възобновяване на присъда № 38 от 21.01.2008 г. по н.о.х.д. № 2501/2007 г. на Пазарджишкия районен съд, изменена с въззивно решение № 128 от 03.06.2008 г. по в.н.о.х.д. № 327/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Като единствено основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК е развит довод за нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 НПК. Осъденият твърди, че е наказан за несъставомерно деяние, поради което моли Върховния касационен съд да упражни правомощието си по чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК като го оправдае в рамките на фактическите констатации по влязлата в сила присъда.
Конституираният като частен обвинител и граждански ищец В. П. П. не е изразил становище по искането.
Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че искането за възобновяване е неоснователно.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди развитите доводи и извърши проверка съобразно чл. 426 във вр. с чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното:
С горепосочената първоинстанционна присъда е постановено:
А. Подсъдимият И. А. А. е признат за виновен в това, че на 23.06.2007 г., в землището на гр. Б., м. Куртово, при условията на посредствено извършителство – чрез използване на лицата Салих М. Хафъз и Муса М. Хафъз, противозаконно е унищожил чужди недвижими вещи – 1907 дка насаждения с билка “Златен корен” на стойност 1982 лева, собственост на В. П. П., поради което и на основание чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода при отлагане на изпълнението на наказанието за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК; и
Б. Подсъдимия А. е осъден да заплати на пострадалия П. обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди в размер на 1982 лева, заедно с направените по делото разноски в размер на 200 лева.
Присъдата е влязла в сила с постановяване на горепосоченото въззивно решение, с което е постановено нейното изменение като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” НК наказанието е намалено на “пробация” за срок от шест месеца чрез прилагане на задължителните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК и в полза на гражданския ищец е присъдена законната лихва върху обезщетението, считано от 10.12.2007 г. до окончателното му изплащане, както и допълнително още 350 лева разноски по делото.
Искането за възобновяване на основание неправилно приложение на материалния наказателен закон отчасти е основателно.
В мотивите на първоинстанционната присъда и въззивното решение, при отчитане и на рамките по обстоятелствената част на обвинителния акт, е възприета следната фактическа обстановка:
По силата на договор за аренда с Община “гр. Белово” от 28.08.2003 г. пострадалият В. П. стопанисвал нива в местността “Куртово” с обща площ 10.425 дка. През есента на 2006 г. засял част от нивата (3.096 дка) с билката “Златен корен”. За обработването на земята и поддържане на насаждението ползвал наемни работници и основно помощта на неформалния си съдружник И. П.
В началото на м. юни 2007 г., по време когато работници окопавали засятата билка, подсъдимият И се срещнал на нивата с П. Помолил го да предостави около 1-1.5 дка от необработената част за засяване на картофи от негов роднина, но получил отказ под предлог, че това било обещано на друго лице. Отказът подразнил подсъдимия.
На 22.06.2007 г. подсъдимият А се срещнал с братята Салих Хафъз и Муса Хафъз в с. С.. Последните разполагали с коне и извършвали оран срещу заплащане. Подсъдимият поискал от орачите да отидат на арендуваната от П. общинска нива и да изорат около 1-1.5 дка от нея, за да може да засади картофи. Ясно индивидуализирал имотът, но скрил обстоятелството, че е чужд и реално се стопанисва от друго лице.
На следващия ден – 23.06.2007 г. с превоз, организиран от подсъдимия, братята Хафъз отишли на нивата. Те не успели да разпознаят все още неразвитата ценна билка с икономическо значение. Затова започнали да изорават мястото, където била поникнала. По този начин била унищожена почти 2/3 от засятата площ, а именно – 1.907 дка. По този начин на правоимащия арендатор В. П. била причинена щета в размер на 1982 лева. След като били предупредени от местен овчар, че увреждат чужди растения, орачите преустановили дейността си и напуснали местопроизшествието.
Не може да има никакво съмнение, че стореното от подсъдимия И носи белезите на противоправност и обществена опасност. При всяко положение той съвсем съзнателно е предприел и реално осъществил действия, насочени към самоволно осъществяване, не по установения ред, на едно оспорвано от другиго предполагаемо свое право, а именно – правото да се ползва от необработената част от общински имот, предоставен изцяло под аренда на трето лице. Липсват обаче процесуални предпоставки за постановяване на осъждане за деяние, което съдържа признаците на умишлено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК. Такова обвинение не е повдигнато с обвинителния акт, нито в хода на съдебното следствие пред първата инстанция е било допуснато съответно изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 НПК. От друга страна за престъплението по чл. 323, ал. 1 НК е предвидено по-тежко наказание от наказанието за престъплението по чл. 216, ал. 1 НК, тъй като за него кумулативно е предвидена и санкцията “глоба”. Затова липсва правна възможност за упражняване от настоящия състав на правомощието по чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК чрез изменение на влязлата в сила присъда на основата на констатацията за наличието на посегателство против обществените отношения, свързани с реда и общественото спокойствие.
Същевременно поведението на подсъдимия А наистина съставлява един от факторите, който обективно е довел до настъпването на визирания в чл. 216 НК престъпен резултат – противозаконното унищожаване на чужди растения (насаждения), съставляващи недвижима вещ по смисъла на чл. 110, ал. 1 от Закона за собствеността.вреждането нямаше да настъпи, ако подсъдимият не беше инициирал и организирал частичното изораване на отдадената под аренда общинска нива. Същевременно обективен принос към резултата има и проявата на други лица – братята Хафъз, които в качеството на наети от подсъдимия орачи непосредствено са причинили щетата. И двамата обаче са действали без вина при условията на извинителна грешка по смисъла на чл. 14, ал. 2 НК, защото не само не са знаели, че орат чужда нива и увреждат ценни растения, но и от установените обстоятелства не може да се извлече заключение, че са били длъжни и са могли да предвидят обществено опасните последици от собственото си поведение.
Настоящият състав не споделя крайното заключение по влязлата в сила присъда, предмет на проверката по реда за възобновяване на наказателните дела, че в съдържанието на представите на подсъдимия А е бил налице умисъл (пряк или евентуален) към причиняване на престъпния резултат по чл. 216, ал. 1 НК – противоправното унищожаване на чуждите растения. Цялостното му поведение, инкриминирано в обвинителния акт и отразено в мотивите на присъдата и въззивното решение, е било насочено единствено към използване на необработената част от отдадената под аренда общинска нива. Дори и обвинението не е поддържало тезата, че той е поискал от наетите от него лица да изорат култивираната част от чуждия имот и по този начин да унищожат билковите насаждения на арендатора. От установените факти не може да бъде направен категоричен и не будещ съмнение извод да е допускал и същевременно с безразличие да е приемал възможността орачите, които е изпратил, да започнат оранта не на свободната необработена площ, а на площта, заета от поникналите билки.
Подсъдимият обаче е бил длъжен и е могъл да предвиди горепосоченото неблагоприятно развитие и съответно – да предотврати настъпването на обществено-опасните последици. В края на краищата той е изпратил братята Хафъз да орат чужда нива, подвеждайки ги, че разполага с правото да я ползва. Бил е наясно, че те ще изпълняват възложената им работа без неговия надзор. От друга страна му е било добре известно, че върху част от имота е имало насаждения, чиято ценност с оглед на външния им вид и степен на развитие трудно би могла да бъде възприета от хора без специални познания, каквито са били наетите от него лица. Затова е трябвало да вземе мерки за предотвратяване на увреждането на чуждата недвижима собственост. Напълно в рамките на неговите възможности е било най-малкото предварително да уведоми орачите да внимават да не засегнат култивираната част от нивата, на която ги е изпратил. На базата на посочената фактическа обстановка, отразена и в мотивите на влязлата в сила присъда, следва да се приеме, че по отношение на унищожаването на чуждите недвижими вещи подсъдимият А, макар и да не е действал при умишлена форма на вина, е проявил непредпазливост във вид на небрежност. Това обуславя възприемането на по-леката квалификация по чл. 216, ал. 6 НК.
Преквалифицирането на деянието изисква и известно смекчаване на наказанието. Настоящият състав намира, че подробно посочените във въззивното решение смекчаващи вината обстоятелства (чисто съдебно минало, добра трудова и обществена характеристика на дееца) не са многобройни, нито някое от тях е с изключителен характер, поради което в случая не са налице предпоставките за индивидуализация при условията на чл. 55 НК. От друга страна обаче същите обстоятелства дават основание при определяне на подходящата санкция да се приложи по-леката от двете алтернативи по чл. 216, ал. 6 НК. Според съда по възобновяването наказанието глоба в размер на 200 лева е необходимо и достатъчно за постигане на възпитателните и предупредителните цели на наказателната репресия, както по отношение на престъпния деец, така и спрямо останалите членове на обществото.
При констатираната съставомерност на деянието, макар и по по-лека квалификация, искането за пълно оправдаване на осъдения подсъдим се явява неоснователно. Липсват също така основания за корекции на влязлата в сила присъда в гражданската й част.
По гореизложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела присъда № 38 от 21.01.2008 г. по н.о.х.д. № 2501/2007 г. на Пазарджишкия районен съд, влязла в сила с изменението й чрез въззивно решение № 128 от 03.06.2008 г. по в.н.о.х.д. № 327/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд, като преквалифицира деянието от престъпление по чл. 216, ал. 1 НК в престъпление по чл. 216, ал. 6 НК, приемайки, че на 23.06.2007 г. в землището на гр. Б., м. Куртово, подсъдимият И. А. А. по непредпазливост противозаконно е унищожил чужди недвижими вещи – 1907 дка насаждения с билка “Златен корен” на стойност 1982 лева, собственост на В. П. П., поради което при условията на чл. 54 НК вместо наказанието “пробация” му налага по-леко наказание – 200 лева глоба в полза на държавата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване по отношение на останалата част от влязлата в сила присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.