Определение №100 от 6.8.2009 по ч.пр. дело №416/416 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

  ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N  100
 
София,  06 август 2009 година
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи юли, две хиляди и девета година в състав: 
                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков……………………….
                                                        ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева………………………
                                                                             Жанина Начева…………………….
изслуша  докладваното от председателя(съдията)…….Р.Ненков………………………….
частно наказателно дело № 416/2009 година.
Частното касационно наказателно производство е по чл. 44, ал. 1 НПК.
Във връзка с приложението на чл. 2 от Закона за амнистия (ДВ, бр. 26 от 2009 г.) осъденият Р. З. А. е поискал от Русенския районен съд да определи общо наказание по присъдите по н.о.х.д. № 1140/2002 г. и н.о.х.д. № 2579/2002 г. на същия съд, които са обхванати от приложното поле на § 90 от ЗИДНК от 2002 г.
Русенският районен съд е изпратил образуваното пред него ч.н.д. № 1256/2009 г. по подсъдност на Районен съд – гр. С., постановил последната влязла в сила присъда срещу същия подсъдим – по н.о.х.д. № 207/2006 г. на същия съд. Последният обаче е предизвикал спор за подсъдност като е препратил образуваното пред него ч.н.д. № 338/2009 г. на Върховния касационен съд.
Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че компетентен да разгледа делото е Районен съд – гр. С..
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, намира, че в случая се налага произнасяне по чл. 25 НК за определяне на общо наказание по поредицата от влезли в сила осъдителни присъди, постановени спрямо Р. А. При всяко положение последната влязла в сила присъда най-малкото подлежи на групиране с предходната – по н.о.х.д. № 1090/2006 г. на Бургаския районен съд. По силата на чл. 39, ал. 1 НПК задължен да стори това е Районен съд – гр. С..
При разглеждането на делото за определяне на общо наказание за няколко престъпления няма пречка съдът да изясни дали осъденият А. към момента на влизане в сила на Закона за амнистията от 2009 г. е търпял наказание, което съставлява елемент на съвкупността по § 90 от ЗИДНК от 2002 г., или и двете присъди, посочени в молбата му вече са били изтърпени. Това обстоятелство е от значение за да се прецени приложимостта на облагоприятствуващата разпоредба на чл. 2 от Закона за амнистията от 2009 г.
По принцип трябва да се посочи, че искането на осъденото лице за групиране на няколко наказания не ограничава съда, а напротив – задължава го да прецени цялостната престъпна дейност на осъдения, отразена в поредицата от влезли в сила присъди, като на тази основа определи общо наказание в по-широки параметри от поисканите.
По горните съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА ч.н.д. № 338/2009 г. по описа на Районен съд – гр. С. за произнасяне съобразно чл. 25 НК по въпроса за определяне на общо наказание на осъдения Р. З. А..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

Scroll to Top