Р Е Ш Е Н И Е
№ 606
гр. София, 22 декември 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на пети декември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 630 по описа за 2008 г
Касационното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимия Н. Л. И. срещу решение на Софийски апелативен съд № 428 от 5.08.2008 г, по ВНОХД № 1648/06, с което е изменена присъда на Софийски градски съд от 31.01.2006 г, по НОХД № 540/02, като наложеното на подсъдимия наказание е намалено на осем години „лишаване от свобода”, до какъвто размер е сведено и определеното по съвкупност най-тежко общо наказание, а присъдата е потвърдена в останалата й част.
С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за виновен в извършване на съвкупност от престъпления: 1 / в това, че на 23.12.1996 г, в гр. С., умишлено е умъртвил В. С. , с оглед на което и на основание чл. 115 и чл. 54 НК, е осъден на десет години „лишаване от свобода”, 2/ в това, че на 24.12.1996 г в гр. С., е държал без надлежно разрешение боеприпаси, с оглед на което и на основание чл. 339, ал. 1, пр. 2 и чл. 54 НК, е осъден на три месеца „лишаване от свобода”. На основание чл. 23, ал. 1 НК, на подсъдимия е определено едно най-тежко общо наказание, в размер на десет години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, с приложение на чл. 59, ал. 1 НК, със зачитане на предварителното задържане, считано от 24.12.1996 г до 15.09.1997 г, и с приложение на чл. 40, ал. 4 НК, полагане на медицински грижи спрямо осъдения по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци М. В. К. и Д. В. Г. обезщетение за неимуществени вреди, в размери от по 15 000 лв, за всяка от тях, заедно със законните последици.
С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Прави се искане да бъдат отменени въззивното решение и първоинстанционната присъда и делото бъде върнато за ново разглеждане на СГС, или, алтернативно, да бъде изменено въззивното решение чрез приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление, намаляване на наложеното наказание и отлагане на изтърпяването му, по реда на чл. 66 НК.
В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата, като поставя акцент на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Поддържа като основно искане да бъде намалено наложеното наказание.
Частният обвинител и граждански ищец М. В. счита, че жалбата е неоснователна.
Частният обвинител и граждански ищец Д. В. заявява, че е съгласна да бъде намалено наложеното наказание.
Представителят на ВКП счита жалбата за основателна.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Жалбата е неоснователна.
Твърди се, че въззивното решение не отговаря на изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК, че не са обсъдени аргументите на защитата за наличието на допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, че е направена превратна оценка на доказателствените източници, че са игнорирани обясненията на подсъдимия, от които произтича по-лека правна квалификация, че вътрешното убеждение по релевантните факти е опорочено и оттам следва неправилно приложение на материалния закон и налагане на явно несправедливо наказание.
ВКС не споделя изложените съображения.
Обжалваното решение отговаря на изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК. САС е изпълнил задължението си да извърши цялостна въззивна проверка на първоинстанционната присъда и е обсъдил доводите срещу нейната правилност и законосъобразност. В решението е даден изчерпателен отговор на възраженията срещу оценката на доказателствените източници, като въззивният съд е извършил и собствен доказателствен анализ. Липсва превратно тълкуване на доказателствената съвкупност. САС обстойно е анализирал версията на подсъдимия, съдържаща се в обясненията му, и аргументирано я е отхвърлил като недостоверна поради опровергаването й от другите доказателствени източници.становено е, че смъртта е причинена от огнестрелно нараняване при стрелба от упор: дулото на оръжието е било допряно в гръдната област на пострадалия, докато последният е седял, облегнат на фотьойла, а преди изстрела подсъдимият е държал пръста си върху спусъка. САС правилно е преценил, че се касае за целенасочен изстрел, а не за неволен такъв, получен при подаване на оръжието от ръката на подсъдимия към пострадалия. Верен е изводът, че за субективните намерения може да се съди и от последващото поведение на дееца, който след произвеждане на изстрела е нанесъл удари с нож във врата на пострадалия. Жалбоподателят е действал по начин, гарантиращ сигурната смърт на пострадалия, а оттам следват и изводите по правната квалификация на деянието. Не е налице релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не може да бъде уважено искането за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане, респ. за отмяна на въззивния акт и първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на СГС.
ВКС не намери да е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. От релевантните фактически положения следва, че материалният закон е приложен правилно. Деянието е съставомерно по чл. 115 НК и по този текст е квалифицирано. От обективна страна, деецът е извършил необходимото, за да причини смъртта на жертвата, а, от субективна страна, е искал и целял настъпването на този престъпен резултат. Деянието е несъставомерно по чл. 122 НК, поради което не може да бъде уважено искането за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление чрез преквалификация на деянието като непредпазливо убийство.
Не е налице и релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Въззивният съд е приел, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства: продължителният срок на воденото наказателно производство / дванадесет години от датата на деянието / и тежкото заболяване на подсъдимия / генерализирана епилепсия /, при наличието на които, и най-лекото, предвидено в закона наказание / десет години „лишаване от свобода” / се явява несъразмерно тежко. При условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, САС е намалил наложеното наказание на осем години „лишаване от свобода”. Настоящата инстанция намира, че това наказание е съответно на комплекса от обстоятелства, значими за индивидуализацията на наказателната отговорност, и ще изпълни целите по чл. 36 НК. То не е явно несправедливо, поради което не може да бъде уважено искането за по-нататъшното му смекчаване, респ., в настоящия случай, не може да намери приложение хипотезата на чл. 66 НК.
По изложените съображения, настоящата инстанция намери, че жалбата е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение № 428 от 5.08.2008 на Софийски апелативен съд, по ВНОХД № 1648/06.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: