Р Е Ш Е Н И Е
№ 424
гр. София, 06 октомври 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 415 по описа за 2008 г
Касационното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимата Р. К. срещу решение на Варненски апелативен съд № 81 от 26.05.2008, по ВНОХД № 82/08, с което е потвърдена присъда на Варненски окръжен съд № 15 от 11.02.2008, постановена по НОХД № 2089/07.
С присъдата, подсъдимата е призната за виновна в това, че на 26.08.2007 г в гр. Б., Варненско, умишлено умъртвила Н. В. Е. , с оглед на което и на основание чл. 115 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъдена на четири години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, със зачитане на времето, през което спрямо нея е изпълнявана мярка за неотклонение „домашен арест”, считано от 28.08.2007 г.
В жалбата се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Прави се искане да бъде изменено обжалваното решение, като бъде намалено наложеното наказание и бъде отложено изтърпяването му, при условията на чл. 66 НК.
В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата.
Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Жалбата е частично основателна.
В жалбата се излагат съображения за явна несправедливост на наказанието, като се изтъква, че то се явява несъобразено с превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства: самопризнания и самокритичност на подсъдимата, чисто съдебно минало, напреднала възраст, влошено здравословно състояние, грижи за син инвалид, принос на пострадалия за настъпване на съставомерния резултат.
Съдебното производство е протекло по реда на Гл. 27 НПК, при хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, като, съгласно императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 НПК, наказанието е определено, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
Въззивният съд е оставил без уважение оплакването на подсъдимата за явна несправедливост на наложеното й наказание, като е приел, че наказанието напълно съответства на високата степен на обществена опасност на деянието и ниската лична обществена опасност на дееца, както и на целите по чл. 36 НК. Двете съдебни инстанции са отчели като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимата, напредналата й възраст, влошеното й здравословно състояние, а като отегчаващи: високата степен на обществена опасност на деянието, липсата на искрено съжаление и лошите характеристични данни за подсъдимата / събрани сведения за прояви на агресивно поведение към съпруга й приживе /.
ВКС намира, че съдилищата не са отчели като смекчаващо обстоятелство мотива за престъплението, който се корени във влошените отношения между съпрузите поради дългогодишната злоупотреба на пострадалия с алкохол. В деня на инцидента свадата е избухнала във връзка с намерението на пострадалия за пореден път да употреби алкохол, предизвикало неодобрението на съпругата му. От друга страна, неправилно липсата на искрено съжаление е ценена като отегчаващо отговорността обстоятелство. Подсъдимият няма процесуално задължение да признае вината си, да изрази съжаление или да се разкае. Ако не стори това, наказателно-правното му положение не може да се влошава. В обратния случай, ако признае вината си, прояви съжаление или се разкае, получава по-благоприятно наказателно-правно третиране. Неправилно въззивният съд е посочил, че няма отношение към индивидуализация на наказанието обстоятелството, че подсъдимата живее в общо домакинство със сина си, който е инвалид. Посоченото обстоятелство има характера на смекчаващо такова и има значение при индивидуализация на наказателната отговорност. Що се отнася до самопризнанието на подсъдимата, то се явява необходима предпоставка на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК и след като вече е отчетено, то не би могло да се цени за втори път като смекчаващо наказателната отговорност.
ВКС намери жалбата за основателна относно твърдението, че не са отчетени в съвкупност съществуващите смекчаващи отговорността обстоятелство, обуславящи възможност за по-леко наказание. Не са съобразени предходните конфликтни отношения между съпрузите, предизвикани от дългогодишната алкохолна злоупотреба на пострадалия. Не е отчетено и обстоятелството, че подсъдимата живее в общо домакинство със син инвалид, за когото полага грижи. Несъмнено, от кръга на обстоятелствата, имащи значение за наказателната отговорност, следва да отпадне липсата на съжаление за извършеното. При съобразяване със смекчаващите обстоятелства, останали извън вниманието на съдилищата, респ. при отпадане на едно отегчаващо такова, следва, че наложеното наказание четири години „лишаване от свобода” се явява завишено, а оттам и несправедливо. Адекватно, в случая, се явява наказанието две години и шест месеца „лишаване от свобода”, до какъвто срок следва да бъде редуцирано определеното такова. Жалбата обаче се явява неоснователна относно искането за приложение на чл. 66, ал. 1 НК, каквато принципна възможност съществува, с оглед на намаленото от настоящата инстанция наказание. Това е така, защото наказанието следва да съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК. В настоящия случай, определянето на условно наказание за извършеното престъпление би било проява на неоправдано снизхождение и не би способствало за постигане на целите по чл. 36 НК.
По изложените съображения жалбата се явява частично основателна и следва да бъде частично уважена.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение № 81 от 26.05.08 на Варненски апелативен съд, по ВНОХД № 82/08, като НАМАЛЯВА наложеното наказание на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.
ОСТАВЯ в сила решението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: