Р Е Ш Е Н И Е
№.542
гр. София, 22 декември 2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четвърти декември, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 490/2008г.
Производството е образувано по искане на осъдения Т. Ц. В., по реда на чл.419-426, регламентиращ извънреден способ за съдебен контрол-възобновяване на наказателни дела.
В депозираното искане, обективиращо словесно съдържанието на диспозитивната част на постановената по НОХД№157/2004г. от Районен съд-Самоков, присъда №3/22.01.2007година, потвърдена с въззивно решение от 02.07.2008година на Софийски окръжен съд, се декларира неправилност, поради допуснати съществени процесуални нарушения, несъблюдаване на материалния закон и явна несправедливост на наказанието, без да се предлагат фактически аргументи и юридически съображения, обосноваващи изискуемата се конкретика и форми на проявление на визираните касационни основания. Релевираните оплаквания са съпроводени с алтернативно предявени претенции- за отмяна на осъдителния съдебен акт в неговата цялост и оправдаване на осъденото лице или връщане на делото за ново разглеждане, съответно ревизия на същия, чрез намаляване размера на определената наказателна санкция.
В съдебно заседание на 04.12.2008година, Т. В. , редовно уведомен не се явява, като неговите процесуални права и законни интереси се охраняват от упълномощен адвокат. Процесуалният представител на осъденото лице пледира за правоприлагане на чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1-3НПК, като акцентира на съществуващи пороци при обсъждането и оценката на съдържимите се в приобщените гласни доказателствени средства, фактически данни, и при словесното обективиране на очертаната процесуална дейност, в мотивите на първоинстанционната присъда. Предлагат се фаргментарни доводи за дерогиране на материалния закон, обусловено от неправилна интерпретация на доказателствената маса и невярно изградени фактически констатации за инкриминираното деяние, и се сочи явна несправедливост на наложеното, при условията на чл.23НК, за извършени престъпления по чл.325, ал.3НК и чл.131, ал.1, т.1НК, наказание – ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
В касационното производство участвуват частният обвинител и граждански ищец К. Н. , и неговият повереник, които изразяват становище за законосъобразност на атакувания, при условията на извънредната проверка, съдебен акт.
Представителят на ВКП дава заключение, че искането на осъденото лице е неоснователно, като мотивира заявената позиция с установената по делото фактология, обезпечена от приложения доказателствен материал, и със стриктното спазване на материалния закон при определяне правната квалификация на неправомерното поведение и при индивидуализация на наказателната отговорност.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на осъществения извънреден контрол, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №3 от 22.01.2007година,постановена по НОХД№157/2004г. Районен съд, гр. С., е признал подсъдимия Т. Ц. В., за виновен в осъществени, при условията на идеална съвкупност, престъпления по чл.325, ал.3, пр.2, вр.ал.2, пр.1, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2НК и по чл.131, ал.1, т.1, пр.1, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2НК, като ангажирал неговата наказателна отговорност и в съответствие с изискванията на чл.23НК, му наложил общо наказание-лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване. Със същия съдебен акт е приложена императивната разпоредба на чл.68, ал.1НК и приведена в изпълнение определената по НОХД№61/2003г., наказателна санкция – СЕДЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Присъдата е била предмет на инстанционна проверка и влязла в сила, след постановяване на въззивно решение от 02.07.2008г. на Софийски ОС. Произтичащи от реализираната процесуална дейност последици, са необжалваемостта и юридическият стабилитет на съдебния акт, предпоставящи правоприлагане на процесуалните норми на чл.419-426, гл. ХХХІІІ НПК.
Депозираното искане на осъденото лице за възобновяване на НОХД №157/2004година, по описа на РС-Самоков, е допустимо за разглеждане в съдебно производство по чл.422, ал.1, т.5НПК, вр. чл.348 ал.1, т.1-3НПК. Същото обаче преценено в контекста на визираните бланкетни оплаквания, индициращи на формално упражнени процесуални права, регламентирани в чл.420 и чл.421НПК, и при съблюдаване последвалите уточнения в насока контретизиране на същите в настоящото съдебно заседание, предопределящи произнасяне в лимитираните рамки, е неоснователно.
Релевираните възражения за „неправилност” на постановената осъдителна присъда, потвърдена от въззивната инстанция, интерпретирани в аспекта на очертаното от закона касационно основание–допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, сочат на доказателствена необезпеченост.
Конституционно установеното и гарантирано право на защита на подсъдимия, не е ограничено в съдебната фаза на наказателния процес. Настоящият състав не констатира визираните от защитника на Т. В. , недостатъци при доказателствения анализ на контролираните, в рамките на извънредната проверка, съдебни инстанции, довели до неправилно приложение на материалния закон и опорочили атакуваните първоинстанционна присъда и въззивно решение.
Установената от първостепенния съд и ОС-София фактология, е подробно и прецизно изяснена.бедително съдебните състави са пресъздали хронологията на събитията, предхождащи и последващи престъпленията, предмет на казуса. Задълбочено е изследвана и конкретиката от факти, сочеща на извършени от осъденото лице, на 03.08.2004година в гр. С., при условията на повторност непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и демонстриращи явно неуважение към обществото, отличаващи се с изключителна дързост, и на реализирано неправомерно общественоопасно поведение, изразяващо се в причинени леки телесни повреди на длъжностните лица С. Н. , К. Н. , З. А. , Х. Х. и П. П. , при и по повод изпълнение на службата им. Същата е индивидуализирана по отношение времевите и пространствени характеристики на престъпните посегателства, механизма на тяхното осъществяване, каузалния принос на участвуващите лица, квалифициращите ги обстоятелства, и субективните измерения на тези обективни дадености в съзнанието на подсъдимото лице. Изводите на първостепенния и въззивен съд по отношение на правнозначимите за съставомерността на престъпната дейност и нейния извършител, фактически данни са направени след обстойно обсъждане и професионална преценка на събраните по делото доказателства, приобщени чрез обясненията на подсъдимите, свидетелските показания на пострадалите лица и О. Д. , Г. Г. , А. К. , Г. Г. , А. Г. , Л. С. , Г. П. , А. И. , Г. М. депозирани в хода на проведените разпити, изготвените съдебно-медицински експертизи, и приложения писмен доказателствен материал. Визираните доказателствени източници, които взаимно се допълват и напълно кореспондират помежду си, са интерпретирани в съответствие с изискванията на процесуалния закон-обективно, всестранно и пълно, като настоящият състав споделя изцяло и предложените аргументи на съдебните инстанции досежно доказателствената стойност и тежест на фактите, съдържащи се в заявеното от съпругата на осъдения и сочените от защитата свидетели М. П. , Б. С. и Л. Я. , индициращи на усилия за създаване алиби на Т. В.
Логическо следствие от формулираните фактически положения, при осъщественото от РС-Самоков и въззивната инстанция, обсъждане на инкорпорирания и проверен при провеждане на наказателното разследване, доказателствен материал, и компетентната оценка на същия, е мотивираното и юридически обусловено заключение, че Т. В. , е автор на престъпленията в които е обвинен по чл.325, ал.3, пр.2, вр.ал.2, пр.1, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2НК и по чл.131, ал.1, т.1, пр.1, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2НК, с характеризиращите ги обективни и субективни измерения.
Първоинстанционният съд и ОС-София не са допуснали нарушение на процесуалните правила, при формирането на своето вътрешно убеждение. Същите са извършили следващите се процесуални действия, свързани с разкриване на обективната истина в наказателния процес, в изпълнение на задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл.13 НПК. Изведените от тях констатации досежно фактите и по отношение субсумиращите ги правни норми от особената част на НК, са в съответствие с принципите на чл.14НПК и чл.18НПК, и изискванията на чл.107НПК, базират се на всеобхватен анализ на годните доказателствени средства, и сочат на стриктно правоприлагане на материалния закон, поради което и ВКС намира, че не са налице визираните в чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 и т. 2 НПК, основания, мотивиращи възобновяване на наказателното дело, отмяна на постановените по същото, съдебни актове и упражняване правомощията по чл.425, ал.1,т.1-3НПК.
Необосновани са и релевираните оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание на осъдения В. , за извършените при условията на множество престъпления, и задружна престъпна дейност, инкриминирани деяния по чл.325, ал.3 и чл.131, ал.1, т.1 НК.
Правилно при съблюдаване възприетите фактически данни, сочещи на степента на обществена опасност на престъпните посегателства и личността на извършителя, и индициращи на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, съдебните инстанции са индивидуализирали наказателната отговорност на осъденото лице. Обсъждайки определените в съответствие с изискванията на чл.54НК наказателни санкции за инкриминираните деяния по чл.325, ал.3 и чл.131, ал.1, т.1 НК, и наложеното на основание чл.23НК, общо наказание-лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, настоящият касационен състав счита, че същите са справедливи и корелират на правните предписания, визирани в чл.36НК.
При диференциране на наказанията са преценени задълбочено тежестта на инкриминираните деяния, съобразно конкретните проявления на индивидуализиращите ги престъпносъставомерни признаци. Обосноваващи налагането на тези наказателни санкции, са и фактите, свързани с личността на дееца, с оглед характера и спецификата на престъпленията, в които като акт на поведение, се проявяват неговите обществени и индивидуални качества и особености, и предвид изискванията на специалната превенция, обуславящи адекватните на репресивната и поправително-възпитателна функция наказания, на които съдилищата са отдали необходимото значение. Поставен е акцент на изградените престъпни навици и форми на асоциално поведение на осъдения, обективирани в обремененото му с криминални прояви, съдебно минало и демонстрираната упоритост при дерогиране на установения правов ред; взети са предвид неговите характеристични данни, семейно положение/женен с три деца/ и подбудите за извършване на неправомерните действия. Визираните обстоятелства са коментирани и правилно интерпретирани, и при определяне начина на изтърпяване на индивидуализираната наказателна санкция.
Изложените съображения, категорично обосновават и убедително мотивират заявената позиция на касационната инстанция, че искането на Т. В. за отмяна или ревизия на присъда №3/22.01.2007 година на РС-Самоков и въззивно решение на Софийски окръжен съд от 02.07.2008 година, в съответствие с правните предписания, регламентирани в чл.425, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1-3 НПК, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. Ц. В., за отмяна и ревизия на присъда №3/22.01.2007 година, постановена по НОХД№157/2004г., по описа на Районен съд-Самоков и потвърдена с въззивно решение от 02.07.2008година на Софийски ОС, по реда на възобновяването.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.