Р Е Ш Е Н И Е
№435
гр.София, 29 ноември 2008 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ВЕРОНИКА ИМОВА
При участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
и секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА,
разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно дело № 461/08 год. и прие следното:
Производството е образувано по искане на осъдения Б. А. Д., съгласно чл.420, ал.2, вр. с чл.422, ал.1,т.5, вр. с чл.348, ал.1,т.1 НПК, за възобновяване на нчд№442/07 год. на Районен съд гр. Б. и отмяна на определение №2001/08.05.2007 год. по същото дело.
С определението съдът е групирал наказанията, наложени на осъдения Д. по влезли в сила присъди, по следните наказателни дела: нохд№426/97 год.на Софийския военен съд; нохд№204/98 год. на Софийския военен съд, нохд№858/00 год. на Дупнишкия РС, нохд№874/00 год. на Дупнишкия РС, 415/03 год., нохд№136/03 год., нохд№737/03 год., нохд№376/03 год., нохд№54/04 год., нохд№497/04 год., нохд№320/05 год. и нохд№2157/05 год., всичките на РС гр. Б., за които РП гр. Б. е поискала произнасяне, съгласно чл.306, ал.1,т.1 НПК.
Искането за възобновяване, по съдържание и форма, е просрочена въззивна жалба срещу цитираното определение, депозирана до РС Благоевград на 10.07.07 год.. ,след влизането му в сила и преди изтичане срока за възобновяване, в която се изтъква нарушение на закона , но не се излагат конкретни доводи за това, а единственото желание на осъдения за постигане на най-благоприятното съотношение при групиране на наложените му наказания на които е осъден. Иска приспадане на изтърпяната част от наказанията по тях, съгласно чл.59, ал.2 НК.
В съдебно заседание искателят Б. А. Д. се явява лично и с адвокат Р от САК, назначен от съда за негов служебен защитник, съгласно чл.94, ал.1,т.6 и т.7 НПК и поддържа искането за възобновяване на делото.
Защитата адвокат Р поддържа тезата за незаконосъобразност на атакуваното определение, с искане за отмяна и връщане на делото за ново по-благоприятно групиране на наказанията на осъдения, сочи и съществено процесуално нарушение, неназначаване на служебен защитник на Д. в производството по чл.306 НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че закона е приложен правилно.
В последната си дума осъденият иска ново групиране на наказанията.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, становищата и доводите на страните и в пределите на своите правомощия , прие следното:
Искането е процесуално допустимо. Подадено е срещу непроверен по касационен ред съдебен акт – определение на съда по чл.306, ал.1,т.1 НПК. То е от кръга на актовете, предмет на възобновяване по чл.419 НПК. Определението е влязло в сила като необжалвано по реда на чл.341, ал.1 НПК. Искането е подадено в срока шестмесечния срок, по чл.421, ал.3 НПК.
Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С определение №2001/08.05.2007 год. по нохд№442/07 год. на Районен съд гр. Б. на осъдения Б. Д. са наложени наказания по две съвкупности от престъпления. Съгласно чл.25,вр. с чл.23 НК му е наложено между определените му с влезли в сила присъди наказания по : нохд№136/03г., нохд№737/03 год. и нохд№376/03 год.,всички на РС гр. Б., общо най-тежкото наказание – от една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален режим строг. Спрямо този срок е приложен чл.59,ал.2НК, като е постановено приспадане времето на изтърпяване на наказанието по една от цитираните присъди, считано от 18.12.03 год., до 08.08.2004 год..
На основание чл.25, вр. с чл.23 НК е наложено още едно общо най-тежко наказание на осъдения – от пет години лишаване от свобода, при режим строг, от определените му по влезли в сила присъди наказания , както следва по : нохд№2157/05 год.,нохд№415/03 год.,нохд№497/04 год. и нохд№320/05 год.. По чл.24 НК то е увеличено по размер с още една година лишаване от свобода.
Приложен е чл.59, ал.2 НК както по отношение на сроковете на изтърпените наказания по всяко едно от тези групи дела, така и по отношение зачитането на срока на задържането под стража по тях.
Срещу това определение е подадена частна жалба от Д. на 10.07.07 год., която с разпореждане на съдията –докладчик по чхд№442/07год. на РС Благоевград, е върната обратно като просрочена, тъй като е подадена след влизане в сила на 23.05.07 год. на определението. С определение №88/24.03.08 год. по внчд№688/07 год. на ОС гр. Б., съдът е потвърдил разпореждането за връщане на жалбата.
Въпреки че способите за защита на осъдения срещу процесното определение, по реда на редовния инстанционен контрол, са били изчерпани, той отново е подал молба за групиране на наказанията по същите присъди. Основателно съдилищата са приели, че постановеното определение по нчд№442/07год. на РС Благоевград е процесуална пречка за последващо производство със същия предмет, поради действието на принципа “нон бис ин идем”. С тези мотиви, образуваното нчд№610/08 год. на РС Благоевград е било законосъобразно прекратено с определение №2356/21.05.08 год., на основание чл.24, ал.1,т.6 НПК , като недопустимо.
С определение №255/01.08.08 год. по внчд№273/08 год. на ОС гр. Б., то е потвърдено като законосъобразно, тъй като е решен въпроса за групирането на наказанията по процесните присъди и няма други последващи влезли в сила присъди, налагащи преразглеждане на въпросите, решени по нчд№442/07 год. ва РС Благоевград.
Изводите по приложението на закона по посочените частни производства следва да се споделят като законосъобразни, макар и не въз основа на всички, приети от съдилищата правни съображения.
Неправилно съдът е преценил, че не се налага групиране на наказанията на осъдения , когато са налице данни за тяхното изтърпяване. Тези изводи на съда са направени относно наказанията, наложени на Д. по: нохд№426/97 год., нохд№204/98 год.,нохд№858/00 год. и нохд№874/00, по които съдът неправилно е приел, че няма основание за произнасяне по въпросите за основанията за групирането им, след като наказанията по тях са изтърпени от осъдения, вместо да приложи правилата на чл.25, ал.2-ал.4 НК и съответно чл.59 НК. Този подход при прилагането на закона е неправилен, макар в случая да не е довел до неблагоприятни за осъдения последици. Най-малкото, може да бъде пререшаван в това производство, което е образувано по искане от осъдения и действа принципа за невлошаване на положението му.
Групирането на наказанията при множество престъпления е правно-оценъчна дейност по определяне на наказанието и заема част от съдържанието на присъдата, съответно, на определението по чл.306, ал.1,т.1 НПК, когато това не е сторено от съда с присъдата или се налага пререшаването му, ако са налице нови осъждания по различни присъди за деяния, отнасящи се до същата съвкупност.
Поначало съдът е извел законосъобразно две отделни съвкупности от престъпления, като се е ръководил от материалноправните изисквания, всяко от деянията в съвкупностите, да е извършено преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда. Основателно съдът е съобразил промените в режима на чл.26 НК/ за времето на действието на нормата от изм. и с ДВбр.62/97 год. – до изм. ДВ ,бр.92/02 год./, относно забраната и отпадането и, за прилагането на наказуемостта за съвкупности, за деяния извършени при опасен рецидив. Този режим не се отнася до осъжданията предмет на това производство , защото макар и част от деянията да са извършени при действието на забраната за прилагане на чл.25- чл.23 НК, присъдите за тях са постановени по време на нейното отпадане, така , че в случая е неприложим и §90 от ПР на ЗИДНК.
Правилно съдът е приел, че първата съвкупност се формира от деянията по нохд№136/03г., нохд№737/03 год. и нохд№376/03 год., всичките на РС Благоевград, в която обаче, неправилно не е включил деянието по нохд№54/04 год. и деянието по нохд№415/03 , които също са в съвкупност тях.
Налагайки наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, като общо най-тежко наказание по първата съвкупност, съдът е спестил на осъдения наказание от три години лишаване от свобода, за деяние по чл.196 НК по нохд№415/03 год., което се явява най-тежкото наказание, от определените наказания на осъдения за деянията по първата съвкупност и така съдът е смекчил правното му положение с една година и шест месеца.
За сметка на този извод, съдът е включил деянието по нохд№415/03 год. към втората съвкупност от престъпления , към която то също може да се отнесе, състояща се и от деянията по нохд№497/04 год., нохд№320/05 год. и нохд№2157/05 год., всичките на РС гр. Б.. Така, формално правилно на осъдения е наложено общо най-тежкото наказание по нохд№497/04 г., от пет години лишаване от свобода.
Прилагайки своя подход, за най-благоприятно определяне на общо на-тежкото наказание за Д. , съдът е смекчил извънредно много правното положение на осъдения, като е изключил наказанието от три години лишаване от свобода по нохд№415/03 год. и наказанието от три години лишаване от свобода по нохд№2157/05 год. на РС гр. Б., и двете за деяния по чл.196 НК, от първата съвкупност едновременно, при което двете най-тежки наказания наложени за деянията по делата от първата съвкупност да попаднат само във втората съвкупност. А във втората съвкупност те са погълнати и на практика, деецът да не бъде наказан поне за едното от двете. Така в първата съвкупност за деяния по чл.196 НК са останали само осъждания до 1г. и 6 м. лишаване от свобода, а във втората съвкупност, която също е за деяния по чл.196 НК и чл.199 НК, са попаднали всички дела с определените най-тежки наказания, които взаимно са се погълнали до размера на най-тежкото от тях.
По този начин , съдът не е санкционирал адекватно високата степен на обществена опасност на престъпната дейност на подсъдимия, който е извършил осем деяния, по две съвкупности, при рецидивна форма на престъпност за всички в съвкупността.
Извън тези бележки, ВКС намира , че съдът правилно е приложил чл.25 , ал.2 НК и чл.59 НК като е постановил приспадане на сроковете на изтърпяване на наказанията по отделните присъди в съвкупността и на сроковете на задължането под стража на осъдения Д. , от сроковете на наложените общо най-тежки наказания по двете съвкупности.
При тези данни, твърдението на осъдения за нарушение на закона при групирането на наказанията му, нямат опора в данните по делото. Обратното е вярно , видно от изводите при проверката на правилността на атакуваното определение, осъденият Д. е получил максимална защита на правото да му бъде наложено общо наказание при съвкупности от престъпления.
Няма нарушения на процесуалните правила. Производството по делото се е развило при личното участие на осъдения и участието на служебен защитник. Определението е обявено в съдебно заседание на 08.05.07 год., на което осъденият Д. е присъствал лично и със защитата си, адвокат В. Поради това е неоснователно възражението на защитата , че делото е разгледано без адвокатска защита. Ето защо и искането като неоснователно, следва да се остави без уважение.
Воден от тези мотиви,Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, искането на осъдения Б. А. Д. за възобновяване на производството по нчд№442/2007 год. на Районен съд гр. Б..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: