Р Е Ш Е Н И Е
№369
София, 23 октомври 2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев
Фиданка Пенева
при секретар Л. Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП – Б. Йотов
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 390/2008 г.
Касационното производство е образувано по три жалби – от подсъдимия В, чрез защитниците си адв. К. Ц. от САК; от частните обвинители А. и А. А. , чрез повереника им – адв. С; от частния обвинител А. А. , чрез упълномощения му представител – адвокат Л от САК, срещу въззивно решение № 239/6.06.2008 година по в н о х д № 265/2008 година по описа на САС, НО, 5-ти състав.
В жалбата на подсъдимия са въведени касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 НПК – за допуснато нарушение на материалния закон, по което се оспорва авторството и за допуснати съществени процесуални нарушения, с аргументи за необоснованост на изводите на въззивния съд в атакуваното решение.
Направо е искане или за оправдаване по подсъдимия по обвинението за което е признат за виновен или за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Касационните жалба на частните обвинители са само срещу наказателната част на решението, с касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. НПК, за явна несправедливост на наказанието и искане решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане, при което за наложеното наказание на подсъдимия да не се прилага института на условното осъждане. Аргументите са свързани с това, че допуснатото нарушение на правилата за движение, включено в бланкетния текст на обвинението е тежко, както и това, че подсъдимият многократно е наказван по административен ред също за тежки нарушения по ЗДвП.
Пред касационната инстанция, подсъдимият се явява лично и с процесуалните си представители – адвокатите Б. и Ц. от САК. Последните пледират устно за отмяна на въззивното решение по въведените касационни основания и аргументи изложени в писмена защита. В последната по-лаконично се повтарят възраженията изложени в касационната жалба, за необоснованост на въззивното решение. От съдържанието на писмената защита могат да се изведат аргументи за възражения срещу начина на формиране на вътрешното убеждение на съда, в нарушение на принципите по чл. 14 ал. 1 НПК, както и за превратно тълкуване на доказателствата – обясненията на подсъдимия, протокола за оглед и скицата на местопроизшествието, относно следата от завъртане на автомобила на подс. Генчев.
Процесуалният представител на частните обвинители А. , адвокат А от САК, възразява срещу касационната жалба и по-конкретно, че в устните състезания се пледира за допуснато процесуално нарушение при обсъждане на доказателствата, въпреки че в нея не е въведено касационното основание за допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК. Поддържа жалбата на своя доверител и искането за ефективно изтърпяване на наказанието наложено на подсъдимия. Претендира разноските за третата инстанция.
Процесуалният представител на частния обвинител А. А. ,адвокат Л. от САК, също възразява срещу аргументите за необоснованост, като недопустими пред касационната инстанция. Твърди, че в жалбата не се съдържат доводи в подкрепа на допуснати процесуални нарушения. Пледира жалбата на подсъдимия да се остави без уважение, а тази на неговия доверител да се уважи, поради наличие на касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание – крайно занижено.
Защитниците на подсъдимия изразяват становище за неоснователност на жалбите на частните обвинители.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата на подсъдимия. Позовава се на това, че е аргументирана с доводи за необоснованост. Намира жалбата на частните обвинители за основателна, относно приложението на чл. 66 НК.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбата на подсъдимия е неоснователна.
С присъда № 1/21.01.2008 година на СГС, V-ти наказателен състав,по н о х д № 5058/2006 година по описа на същия съд, подсъдимият Г е признат за виновен в това, че на 10.08.2005 година, в гр. С., на кръстовището на бул. „Опълченска” с бул. „Сливница” при управление на л.т.а. „Мерцедес Вито” собственост на „Евромикс” ЕООД е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 31, ал. 7, т. 1 ат ППЗДвП, като при червена светлина на светофара преминал стоп линията, навлязъл в кръстовището и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката Ж. А. ова А. , на 36 години и тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 ал. 2 НК на Р. А. А., на 48 години. За престъпление по чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3, б. „б” вр. ал. 1, б. „б” пр. 1 и б. „в”, вр. чл. 343 ал. 1, пр. 3 НК, на основание чл. 54 НК, му е наложено наказание три години лишаване от свобода, условно с петгодишен изпитателен срок, а на основание чл. 343г НК – наказанието лишаване от право да управлява МПС, за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 304 НПК подсъдимият е оправдан по обвинението да е допуснал нарушение на чл. 102 от ППЗДвП.
На основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимият е осъден да заплати на Р. А. А. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на деянието.
Подсъдимият е осъден да заплати както съответната държавна такса за уважената част от гражданския иск, така и разноските по делото за поверениците на частните обвинители и гражданския ищец, както и разноските по делото, по сметка на СГС.
С обжалваното решение, въззивен състав на САС, изменил тази присъда, като увеличил размера на присъденото обезщетение на пострадалия Р. А. ов от 20 000 на 40 000 лева.
В останалата част потвърдил присъдата.
Подсъдимият е осъден да заплати както съответната допълнителна държавна такса за уважената част от гражданския иск, така и разноските по делото за поверениците на частните обвинители.
По въведените касационни основания:
Посоченото касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК, за допуснато нарушение на закона, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърдения за неправилна преценка на събраните доказателства и от там за незаконосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3, б. „б”, вр. с ал. 1, б. „б, пр. 1 и б. „в” НК.
Тези възражения, по своята същност се свеждат до оспорване обосноваността на второинстонционното решение, във връзка с приетата фактическа обстановка, без да се държи сметка, че достоверността на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане в касационното производство. В случая същественото е да се провери, дали в хода на събиране и проверка на доказателствата е спазен регламентираният процесуален ред.
Законосъобразността на въззивното решение се оспорва от гледна точка на пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда, постановил атакувания съдебен акт, относно авторството на инкриминираното деяние. Аргументите се свеждат до това, че на досъдебното производство, още при първоначалните следствени действия свързани с огледа на местопроизшествието, са допуснати непълноти, които другият участник в ПТП – св. Ш е използвал и организирал защитата си така, че наказателното производство спрямо него да бъде прекратено.
При проверката по делото, настоящият състав, не констатира отклонение от принципите за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. На всички доводи във въззивната жалба е даден отговор в мотивите на решението на Софийския апелативен съд. По искане на защитата на подсъдимия, въззивният съд е допуснал допълнителна авто-техническа експертиза и повторни обяснения от страна на подсъдимия. След депозиране заключението на експертите, в процеса встъпили нови защитници на подсъдимия, които са изготвили и касационната жалба. По повод на новото доказателство – заключението на допълнителната експертиза, новите защитници депозирали становище /л. 52 от въззивното производство/, с което оспорили тезата на първостепенният съд изразена в мотивите на обжалваната присъда. В това становище е направен анализ на доказателствата от гледна точка на защитната теза за невинност на подсъдимия, с акцентиране на спорното обстоятелство-в коя лента за движение е бил водачът на автомобила „Мерцедес Вито”. В съдебното заседание при разпита на експертите, страните, включително и защитниците на подсъдимия, първо се отказали от поисканото доказателство – преразпит на подсъдимия и второ, приели безусловно новата допълнителна експертиза. Въпреки това, в атакуваното решение, въззивният съд прави нов анализ на фактите, като аргументирано подкрепя изводите на първостепенния съд относно авторството на деянието. По оспорения от защитата факт, в коя лента на движение се е намирал подсъдимият непосредствено преди катастрофата, на л. 69 от въззивното производство са изложени убедителни и логични мотиви – „ Мястото на удара, механизмът на възпроизвеждането му, местата и деформациите по колите и други фактори /например, че би се ударил в тротоара отсреща при реката/, категорична изключват възможността подсъдимият да е навлязъл в кръстовището от крайна дясна лента.” При съпоставянето на свидетелските показания, /тези които поддържат, че подсъдимия е бил в крайна дясна лента/ с техническите параметри на допълнителното експертно заключение, въззивният съд достига до логичното заключава, че деецът от крайно дясно е преминал в първа лента вляво, за да е първи в редицата на колите, които по правилник и пътна маркировка, следва да продължат движението си направо, а не на дясно.
Въззивният съд не е пропуснал, а нещо повече, акцентирал е при анализа и на един друг основен за предмета на доказване факт – при какъв сигнал на светофара е навлязъл в кръстовището подсъдимия Г. Настоящият състав намира за законосъобразен извода на съда от втората инстанция, с който се отхвърля тезата на подсъдимия Г, че той е предприел навлизане в кръстовището след зелен светофар за неговата посока на движение. Това е така, защото вещите лица единодушно и убедително, както в писменото си заключение, така и в съдебно заседание /вж. л. 118, 121, 176, 259/ са аргументирали тезата си, че ако подсъдимият е тръгнал от място, на зелен светофар за него, не би могъл да развие скорост, каквато е тази с която е станало фаталното сблъскване между управляваното от него МПС – л. т. а. „Мерцедес Вито” и л. а „Мерцедес”, управляван от св. Ш. Въззивният съд е допълнил мотивите на първостепенния съд, като обосновано приел, че ако подсъдимият е тръгнал на зелен светофар, от завъртането на леката кола би следвало да пострадат и други участници, със същата посока на движение. В тази насока още първата инстанция при изслушване на съображенията на експертите е установила, че от страната на подсъдимия, в друга лента, но на първа линия се е намирал автомобил „Ауди”, с бензинов двигател, който обективно, по технически показатели би следвало да изпревари автомобила управляван от подсъдимия. Очевидно, причината за настъпилото ПТП и вредните последици от него за пешеходката Ж. А. и пострадалия с тежка телесна повреда Р. А. ов е допуснатото нарушение от подсъдимия и навлизането му в кръстовището преди зелен сигнал на светофарната уредба, респ. преди от кръстовището да са се изтеглили автомобилите по напречното трасе на пътя.
В тази връзка, обсъждането на посочените по-горе възражения на защитата на подсъдимия, свързани с превратно тълкуване на свидетелски показания, се явява безпредметно. Съдилищата при обсъждане на противоречивите /защитни и обвинителни/ доказателства са изложили съображения защо приемат обвинителните, а не защитните, с позоваване на заключенията на автотехническите експертизи. Последните са приети от съдилищата, без възражение от подсъдимия и защитата. С други думи, от доказателствена гледна точка, нищо повече от това което е сторено, не може да се постигне.
Поради изложеното, възражението на подсъдимия, че не е виновен за настъпилото тежко пътно-транспортно произшествие се явява неоснователно, касационната му жалба следва да се остави без уважение, а ваззивното решение да се остави в сила.
Касационните жалби на частните обвинители, също са неоснователни.
Настоящият състав споделя изводите на въззивния, за наличие на доказателства за обикновена непредпазливост, а не на самонадеяност, доколкото формата на вината има значение при определяне вида и размера на наказателната санкция. При това положение и при наличието на посочените от предходните инстанции смекчаващи отговорността обстоятелства и данни за личността на подсъдимия, правилно е прието че могат да бъдат постигнати целите на наказанието и при прилагане на чл. 66 НК. Вярно е обстоятелството, че подсъдимият има няколко административни наказания за последните седем години, предхождащи пътнотранспортното произшествие предмет на настоящия процес. Техният брой и обща характеристика, обаче на фона на данните за многобройните наказания на другия участник в произшествието – св. Ш, по-скоро са аргумент в полза на подсъдимия, а не обратното, както твърдят представителите на частните обвинители. Наложеното наказание лишаване от свобода, по размер и начин на изтърпяване е справедливо и е съобразено с изискванията на чл. 54, 66 и 36 НК. За да възникне за касационната инстанция правомощието по чл. 354 ал. 3, т. 1 НПК – отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, за увеличаване на наказанието, като предпоставка е необходимо да се установи наличието на касационното основание – явна несправедливост на наказанието. Последното не е налице в конкретния случай, тъй като наложеното съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Поради изложеното искането на частните обвинители за увеличаване на наказанието с отмяна на условното осъждане, следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 239/6.06.2008 година на Софийски апелативен съд постановено по в н о х д № 265/2008 година, по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: