Р Е Ш Е Н И Е
№365
София, 21 октомври 2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев
Фиданка Пенева
при секретар Л. Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП – Б. Йотов
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 355/2008 г.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А, чрез неговия упълномощен защитник – адвокат Ж. Ж. от Варненския АК, срещу въззивно решение от 20.05.2008 година по в н о х д № 139/2008 година на Варненския АС, с което е изменена присъда № 10/27.02.2008 година по н о х д № 594/2007 година по описа на Шуменския ОС.
В жалбата са въведени всички касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1-3 НПК. По това, за допуснато нарушение на процесуалните правила се твърди, че въззивният съд не е отговорил на всички доводи на защитата пред втората инстанция /чл. 339 ал. 2 НПК/ и от там е нарушил правото на подсъдимия на защита; по това за допуснато нарушение на закона, се твърди, че е допуснато нарушение при прилагането на текстове от Наредба № 18/23.07.2001 година, пряко свързани с правната квалификация на деянието, предмет на разглеждане; алтернативно на тези две основания, по които исканията са за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, се поддържа и основанието за явна несправедливост на наказанието, с искане да се измени въззивният акт, като се намали размера и на двете наказания – лишаване от свобода и лишаване от управление на МПС.
Пред касационната инстанция, подсъдимият Д се явява лично и с упълномощения си представител адв. Ж. Последният, в устните прения твърди, че въззивният съд не е обсъдил основни за изхода на делото факти-в коя лента за движение е настъпило ПТП, както и какво е съпричиняването от страна на пострадалия; твърди и за посоченото в жалбата неправилно приложение на Наредба № 18/2001 година. Исканията са развити аналогично на тези в касационната жалба.
Частните обвинители В. Х. , И. И. и Б. И. , редовно призовани не се явяват. Представляват се от техния повереник, адв. Б от ВАК, който развива тезата за неоснователност на жалбата, с аргументи от мотивите на двете съдебни инстанции. Моли да се присъдят разноските на частните обвинители за третата инстанция.
Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивното решение в сила.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбата е неоснователна.
С цитираната присъда, подсъдимият и жалбоподател А. Д. е признат за виновен в това, че на 21.10.2006 година, на път І-7, край гр. Ш., при управление на МПС – л. а. „Опел Вектра” е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 15 ал. 1 ЗДвП и чл. 21 ал. 2 ЗДвП и причинил по непредпазливост смъртта на Т. И. Х. За престъпление по чл. 343 ал. 1, б. „в” във вр. с ал. 1 НК, на основание чл. 54 НК, му е наложено наказание три години лишаване от свобода, условно, с петгодишен изпитателен срок, а на основание чл. 343г НК – четири години и шест месеца лишаване от право да управлява МПС.
На основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението да е нарушил правилата за движение по чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Осъден е да заплати разноските по делото.
По жалба само на подсъдимия, Варненският апелативен съд е изменил тази присъда, като намалил наказанията както следва – лишаването от свобода, на две години; изпитателният срок, на четири години; лишаването от управление на МПС, на три години.
Законосъобразността на въззивното решение се оспорва от гледна точка на задължението на съда, да отговори на всички доводи и възражения направени пред втората инстанция в жалбата и устните пледоарии на страните. При проверката по делото в този аспект, не се установи визираното процесуално нарушение по чл. 339 ал. 2 НПК. Видно от съдържанието на въззивната жалба, тя е мотивирана предимно с доводи за необоснованост и аргументи в подкрепа на неправилно приложение на Наредба № 18/2001 година на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Въззивният съд, от своя страна е направил нов подробен анализ на фактите и доказателствата, с внимателно изследване на тези, свързани с наличието или липсата на съпричиняване от страна на пострадалия, както и систематично тълкуване на разпоредби от цитираната наредба, в пряка причинна връзка със знаците от ЗДвП, описани в обвинителния акт като нарушени от подсъдимия. При проверката от настоящата инстанция не се установиха твърденията на защитата, че в атакувания съдебен акт не са обсъдени възраженията на защитата свързани със съпричиняването. Напротив, това не само е сторено, но и нещо повече – възприето е наличието на такова и на тази база е намален размера на наказанията и на изпитателния срок по чл. 66 НК.
При проверката не се констатира и второто оплакване за неправилно приложение на закона. Правилно, съставът на Варненския апелативен съд е приложил чл. 25 от цитираната наредба, с позоваване на чл. 83 от същата, при решаване на един от спорните въпроси между обвинението и защитата – какъв е обсега на действие на знак В 26 – до следващото кръстовище, както приема обвинението или 50 метра след този знак, както твърди защитата. В чл. 83 ал. 2 от наредбата въпросът е разрешен така:”Пътни знаци В 31 В 32, В 33 не се използват за сигнализиране края на зоната на действие на пътни знаци…,В26, когато:…2. краят на зоната на действие на пътните знаци съвпада с кръстовище.” Поради това, изводът на съда, че зоната на действие на знака е повече от 100 метра или до кръстовището на което е настъпило процесното ПТП е правилен и законосъобразен.
Ето защо, според настоящата инстанция, на доводите на защитата във въззивнната жалба е даден логичен и законосъобразен отговор в съобразителната част на проверяваното решение. Не е нарушен чл. 339 ал. 2 НПК.
По основанието за явна несправедливост на наказанията:
Наложеното наказание е справедливо. Предвиденото в чл. 343 ал. 1, б. „в” НК наказание е до шест години лишаване от свобода. Определеното от втората инстанция по размер е под средния размер, така че касационното основание „явна несправедливост на наказанието” не е налице.
За да бъде наказанието явно несправедливо, по законовите критерии на чл. 348 ал. 5, т. 1 НПК, то очевидно не следва да съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и целите на чл. 36 НК. В случая, именно тази очевидност липсва. Данните по делото, свързани с личността на подсъдимия, сочат на личност с ниска степен на обществена опасност и са отчетени при прилагане института на условното осъждане. Коригираното наказание по размер е справедливо и съобразено с приетото от втората инстанция съпричиняване на престъпния резултата от пострадалия. Спазени са изискванията на чл. 54 НК. Ето защо, касационната жалба на защитата, за намаляване на наказанията, следва да се остави без уважение.
Искането на повереника на частните обвинители – адвокат Б, за присъждане на разноските за явяването пред третата инстанция е основателно. То следва да се уважи, съобразни приложеното към пълномощното доказателство за адвокатския хонорар – 500 лева и наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения, чл. 13. Претендираният размер е съобразен с изискванията на наредбата.
Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 77/20.05.2008 година на Варненския апелативен съд по в н о х д № 139/2008 година, по описа на същия съд.
ОСЪЖДА подсъдимия А. В. Д. с ЕГН ********** да заплати на частните обвинители В. Б. Х., И. Т. И. и Б. Т. И., разноските за адвокат пред Върховния касационен съд, общо в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: