Р Е Ш Е Н И Е
№471
гр. София, 01 декември 2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести ноември, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЕН НЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ : САША РАДАНОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 495/ 2008 година.
Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители и граждански ищци Ф. Я. и Н. Я. , депозирана чрез техния п. , срещу решение №124/17.07.2008 година на Варненски апелативен съд, постановено по ВНОХД №230/2008г., по описа на съда, с което е потвърдена присъда на Шуменски окръжен съд от 15.04.2008година, по НОХД№606/2007 година.
В касационната жалба се излагат фрагментарни съображения, сочещи на допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения при доказателствената интерпретация на съдържимото се в тройната автотехническа експертиза, становище относно реализираната от подсъдимия Гманевра изпреварване, и на несъблюдаване на материалния закон, с поставен акцент на съществуващата причинно-следствена връзка между неправомерното поведение на водача на процесния автобус и настъпилите вредоносни последици -смъртта на Ведат Я. и средната телесна повреда на М. М. Релевират се оплаквания и за “необоснованост” на постановения съдебен акт, последната от които подкрепена с избирателно установени по делото и произволно коментирани факти досежно скоростта на движение и местонахождението на участвуващите в пътнотранспортното произшествие моторни превозни средства, и с житейски съждения и умозаключения за механизма на удара и причините за пътния инцидент. Предявява се искане въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненски апелативен съд, със задължителни указания за ангажиране наказателната отговорност на Г. Г. за престъпление по чл.343 ал.4, вр.ал.3, б.”Б”, пр.1, вр.ал.1, вр.чл.342 ал.1 НК, с произтичащите от това санкционни и гражданскоправни последици.
В съдебно заседание на 06.11.2008година пред касационната инстанция, повереникът на частните обвинители и граждански ищци, поддържа депозираната жалба по предложените в същата доводи и аргументира обстойно престъпна съставомерност на инкриминираните действия на подсъдимото лице.
Подсъдимият Г. Г. , уведомен, не участвува лично в настоящото производство, като неговите права и интереси се охраняват от упълномощен адвокат, който моли обжалваният въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила, и убедително мотивира заявената позиция, с реализираната от Варненски апелативен съд обективна и всеобхватна процесуална и аналитична дейност, обезпечила фактически констатации, базиращи се на доказателствената съвкупност и правни изводи, в съответствие с материалния закон.
Гражданският ответник „А. Автотранс”АД-Балчик, редовно призован не изпраща представител и не взема отношение по депозираната жалба.
В хода на съдебните прения, прокурор от Върховната касационна прокуратура пледира за упражняване на очертаните в чл.354, ал.1, т.4, вр.ал.3,т.2 т.3НПК, касационни правомощия, поради допуснати процесуални нарушения при обсъждането и оценката на доказателствения материал и дерогиране съдържанието на правната норма на чл.42, ал.2, т.2 и 3 ЗДвП, субсумираща осъществената от подсъдимото лице, неправомерна маневра – изпреварване.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на касационния контрол по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 15.04.2008година, постановена по НОХД№606/2007г., Шуменски окръжен съд е признал Г. Ж. Г., за невиновен в това, на 03.07.2005година, на път І-2, км124+730 в област Шумен, при управление на моторно превозно средство – автобус “МАН 16320“, с ДК №ТХ 7060 АХ, собственост на “А. Автотранс”АД, гр. Б., да е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.42, ал.2, т.2 и т.3; чл.21, ал.1ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Ведат Я. и средна телесна повреда на М. М. , поради което и на основание чл.304 от действуващия процесуален закон, го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.343 ал.4, вр.ал.3, б”Б”, пр.1, вр.ал.1, вр. чл.342 ал.1НК. Със същия съдебен акт са отхвърлени и приетите за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове, в размер на по 150 000 лева, предявени от Ф. Я. и Н. Я. /наследници на пострадалия/, и представляващи обезщетение за причинените им с престъпното посегателство, неимуществени вреди.
По жалба на частните обвинители и граждански ищци е инициирана въззивна проверка, финализирала с решение №124/17.07.2008година на Варненски апелативен съд, с което е потвърдена първоинстанционната присъда.
Касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци Ф. Я. и Н. Я. , е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Визираните оплаквания за наличие на пороци в процесуалната дейност на контролираната съдебна инстанция при доказателствения анализ на приобщената тройна авто-техническа експертиза, довели до очертаване на погрешна фактическа обстановка за инкриминираното деяние, при липса на аргументирани съображения досежно осъществената от подсъдимото лице маневра изпреварване, са необосновани.
Възприемайки като цяло установената от първостепенния съд фактология, Варненски апелативен съд, правилно е преценил, че същата е прецизно изяснена, след всеобхватен преглед на допустимите, относими и необходими годни доказателствени средства, събрани в хода на наказателното производство, и почива на детайлна, обективна и съобразена с изискванията на процесуалния закон, юридическа оценка на същите. Изпълнявайки възложените от законодателя, процесуални задължения, очертани от императивните правни норми на чл.313 и чл.314НПК, въззивната инстанция обстойно е интерпретирала инкорпорираните доказателствени източници–обясненията на подсъдимия Г, свидетелските показания, експертните заключения и приложените писмени материали, и с оглед съществуващата корелация помежду им, същите са кредитирани.
В контекста на съвкупната доказателствена маса, подробно и в детайли са обсъдени и назначените в хода на досъдебното производство, и изслушани в съдебно заседание единична и тройна автотехнически експертизи, и с поставен акцент на съдържимите се в същите фактически данни и технически аргументи, при съблюдаване на отразените в тях научни познания и професионален опит, са изградени констатациите на първостепенния съд и въззивния съдебен състав по отношение предприетата маневра изпреварване. Експертните изследвания досежно скоростта на движение на процесния автобус при инкриминираното пътно-транспортно произшествие /в момента на удара и предхождащия го период от време/, продължителността на извършената маневра и изминатия при същата път, базиращи се на данните от тахошайбата /локалните минимуми в тахограмата/и използуваните методики за обработка,и илюстрирани в стойностно изражение, формират заключение за вероятност на реализирани действия по изпреварване в процес на екстрено завършване, непосредствено преди началото на пътния инцидент. Въз основа на установените на местопроизшествието находки-оставените спирачни следи и 3 броя следи от задиране по асфалта, вещите лица са категорични, че при инкриминирания сблъсък управляваното от подсъдимия моторно превозно средство се е намирало в своята лента за движение, като причина за удара е неправомерно движещия се по пътното платно-лек автомобил ”Фолксваген Голф”, с ДК №РР 8293 АС, който с левия си габарит е бил 53 см в лентата за движение на автобуса. Коментирана е и хипотетична пътна ситуация, очертаваща рамките на най-неблагоприятния за водача на “МАН 16320“ вариант на маневра изпреварване, предшествуваща ПТП, при която движещият се със скорост 89,5 км/ч и прибиращ се в своето пътно платно автобус, при максимален ъгъл без опасност от занасяне 3,4 градуса, не е ситуиран напълно в дясната лента със задната си част, разполагайки се на разстояние около 50 см от осевата линия, в насрещната лента за движение. Преценена съобразно техническите параметри и местоположението на съпричастните към пътно-транспортното произшествие моторни превозни средства, ширината и особеностите на пътния участък и липсата на други участници в движението в лентата на л.а.”Фолксваген Голф”, същата не сочи на непредотвратимост на удара, тъй като водачът на лекия автомобил- пострадалият Ведат Я. е имал обективна възможност безпрепятствено да извърши разминаването с автобус “МАН 16320” и да избегне пътния инцидент.
Подобна позиция обуславя доказателствена необезпеченост на твърдяното от процесуалния представител на частните обвинители и граждански ищци за повърхностна интерпретация на приобщената тройна автотехническа експертиза и мотивира настоящия състав да приеме липса на релевираните в жалбата, касационни основания за отмяна на съдебния акт.
Упражнявайки регламентираните в чл.354НПК, правомощия, в пределите на инстанционния касационен контрол, ВКС не констатира и претендираното несъблюдаване на материалния закон. Правилно в съответствие с обвинителната теза и базирайки се на фактическите положения, Апелативен съд-Варна е заключил, че инкриминираното поведение Г. Г. не се субсумира от обективна и субективна с. от престъпния състав на бланкетната норма на чл.343 ал.4, вр.ал.3, б”Б”, пр.1, вр.ал.1, вр. чл.342 ал.1 НК , чиято диспозиция се запълва със съдържание от нарушените правила за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл.42, ал.2, т.2 и т.3 ; чл.21, ал.1 ЗДвП.
Подсъдимото лице не е дерогирало правните предписания на чл.42, ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП, вменяващи задължения за водачите на МПС при маневра изпреварване,за неизпълнението на които е предявила обвинение Шуменска окръжна прокуратура в своя акт. Съвкупният доказателствен анализ на инкорпорираните свидетелски показания, експертни автотехнически заключения и писмен материал сочи на пътна маркировка с прекъсната линия позволяваща изпреварване и не обосновава създадена, с предприетите от Г. действия, опасност за превозните средства, находящи се в пътната лента, предназначена за насрещно движение. От визираните доказателствени източници не може да се направи безусловен и категоричен извод, че маневрата изпреварване не е била приключила непосредствено преди пътния инцидент, и същите са еднопосочни и последователни относно мястото на удара-лентата за движение на автобуса. Логическа последица от установеното е и експертното мнение на вещите лица-автотехници, че причина за станалото ПТП е навлизането на лекия автомобил ”Фолксваген Голф” в лентата за движение на автобуса, като те внасят и допълнително уточнение, че дори да се предположи че при финализиране на маневрата задната част на автобуса не е била изцяло прибрана в дясната лента за движение,то лекият автомобил е имал достатъчно разстояние, за да премине по своята лента ако възприемайки пътната обстановка е реагирал адекватно чрез намаляване на скоростта и отклоняване на моторното превозно средство, вдясно.
Законосъобразно в рамките на приетата фактология, и подкрепящата я доказателствена маса, Варненски АС е заключил, че избраната скорост от водача на автобус “МАН 16320” с ДК№ТХ 7060 АХ – Г. Г. , към началния момент на пътно-транспортното произшествие- 89,5км/ч, е превишена. Последното обаче не мотивира престъпна съставомерност. Убедителна е аргументацията на въззивната инстанция при интерпретация инкриминираната дейност на подсъдимия, в аспекта на повдигнатото от прокурора обвинение по чл.21, ал.1 ЗДвП, сочеща на липса на причинно-следствена връзка между констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата и настъпилите вредоносни последици-смъртта на Ведат Я. и средната телесна повреда на М. М. Коментираните писмени и гласни доказателства, и съдържимите се в автотехническите експертизи заключения установяват, че ударът обективно би бил непредотвратим и при управление на процесния автобус с допустимата и разрешена за пътния участък скорост от 80км/ч, поради което въззивният съдебен състав обосновано е приел, че визираното несъблюдаване на чл.21, ал.1ЗДвП, не е причина за пътно-транспортното произшествие. Същото е предпоставено от описаното неправомерно поведение на пострадалия Я. , управлявал със скорост между 9/ч лекия си автомобил в пътната лента за насрещно движение.
Общественоопасният характер на престъпното посегателство по чл.343НК е свързан с неговото отрицателно въздействие върху обществените отношения по транспорта, като настъпването на вредоносния резултат е включено от закона в състава на престъплението и е необходимост за неговата наличност. Причинната връзка между инкриминираното деяние, очертано в настоящия казус чрез конкретни нарушения на правилата за движение по пътищата, и престъпния резултат е изискуем и задължителен обективен елемент на престъплението, определя неговата наказателноправна квалификация и представлява обективна предпоставка/основание/ на наказателната отговорност. Реализирането на наказателна отговорност във визираните хипотези на резултатни престъпления предпоставя кумулативна даденост на извършено общественоопасно, противоправно и обявено за наказуемо деяние, очертано в наказателноправна норма на особената част на НК, при съществуваща причинна връзка с визираните в последната вредоносни последици, и субективните измерения на законово регламентираните обективни признаци в съзнанието на дееца, на каквато не сочи конкретиката по делото.
Подобна аргументация мотивира касационния съдебен състав да заключи, че изводите на Варненски АС досежно престъпната несъставомерност на инкриминираните действия на подсъдимия Г по чл.343 ал.4, вр.ал.3, б”Б”, пр.1, вр.ал.1НК, вр.чл.42, ал.2, т.2 и 3; чл.21, ал.1 ЗДвП, са съобразени с предмета на обвинителната теза, обезпечени от приобщения по делото, доказателствен материал, в лимитираните от нея предели, и същите са в съответствие с изискванията на материалноправната уредба.
Контролираната съдебна инстанция не е допуснала нарушения на процесуалните правила, при формиране на своето вътрешно убеждение по фактите и правоприлагането на материалния закон, поради което не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и 2НПК, обосноваващи отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Що се отнася до визираните доводи от повереника на частните обвинители и гражданските ищци, в касационната жалба и в съдебно заседание на 06.11.2008година, индициращи на “необоснованост” на атакувания съдебен акт, предвид липсата на законова база за съдебен контрол от ВКС при подобно предявено касационно основание, настоящият касационен състав намира, че същите не следва да бъдат разгледани
По изложените съображения ВКС счита, че в рамките на възложената му компетентност, и с оглед предоставените му процесуални възможности в настоящото съдебно производство, следва да остави в сила обжалваното въззивно решение, с което е потвърдена първоинстанционната присъда от 15.04.2008 година на Шуменски окръжен съд, по НОХД№606/2007г.
Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №124 от 17.07.2008година, на Варненски апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД№230/2008година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.